Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 7634/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена директора на ТД М. В. чрез процесуален представител старши юрисконсулт А. Д., против Решение № 781/06.06.2023 г., постановено по адм. дело № 2834/2022 г. на Административен съд (АС) Варна, в частта с която се отменя Решение рег. № 32-407241/25.11.2022 г. към MRN 21BG002002062170R3/08.12.2021 г. на директора на ТД М. В. в частите, с които се отказва да се приеме митническата стойност на стока № 30 в МД MRN 21BG002002062170R3/08.12.2021 г.; определя се митническа стойност на стока № 30 по МД с MRN 21BG002002062170R3/08.12.2021 г. в размер на 75940, 36 лв.; коригирани са данните за стока № 30 по МД с MRN 21BG002002062170R3/08.12.2021 г. и са определени дължими суми за досъбиране: ДДС в размер 12 562,17 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания и за длъжник е определен Ей Ди Л. Б. ООД.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението, в оспорената му част, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че противно на възприетото от съда, съмненията на митническите органи относно неправилното деклариране на митническата стойност на стока 30 по МД с MRN 21BG002002062170R3/08.12.2021 г. са основателни и са надлежно мотивирани. Излагат се конкретни съображения във връзка със съдържанието на представените по делото фактура с № EGK2021000000270/06.12.2021 г. и договор за покупко-продажба от 01.06.2021 г., като се твърди, че основателните съмнения на митническия орган са обосновани от една страна с обстоятелства, че договорът е съставен на български език, след като продавач е турска фирма, а в търговската фактура са посочени срокове, начин на плащане и с какво качество са фактурираните стоки, а от друга, че при извършен анализ на база наличната информация в митническата информационна система МИСЗА и данните, публикувани в ТЕЗЕЙ, че средностатистическата стойност, изчислена на база вноса във всички държави - членки е по-висока. Оспорват се и изводите на първоинстанционния съд за необосновано прилагане на чл. 140 вр. с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията (Регламент (ЕС) 2015/2447) вр. с чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013 г.; МКС), довело до неприемане на декларираната митническа стойност и определяне на нова такава по декларация на трето лице, са неправилни. Обосновава се извод, че въз основа на цялостната преценка на всички обстоятелства, извършена от страна на митническите органи, включително - изследване на мострите от взетите стоки и анализ на събраните доказателства, основателно и законосъобразно същите са преминали към определяне на новата митническа стойност на процесната стока 30 по реда на резервния вторичен метод, който е указан в 3 на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и който предполага по-голяма гъвкавост. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Варна в обжалваната част, и вместо него да постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли жалбата на Ей Ди Л. Б. ООД против Решение № 32-407241/25.11.2022 г. на директора на ТД М. В. в отменителната му част. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответникът по касационната жалба Ей Ди Л. Б. ООД, [ЕИК], чрез своя процесуален представител адв. С. Ж., взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 20.07.2023 г., фактура и доказателства за заплащането им.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С решението, в обжалваната му част, АС Варна е отменил решението на директора на ТД М. В. в частите, с които се отказва да се приеме митническата стойност на стока № 30 в МД MRN 21BG002002062170R3/08.12.2021 г.; определя се митническа стойност на стока № 30 по МД с MRN 21BG002002062170R3/08.12.2021 г. в размер на 75940, 36 лв.; коригирани са данните за стока № 30 по МД с MRN 21BG002002062170R3/08.12.2021 г. и са определени дължими суми за досъбиране: ДДС в размер 12 562,17 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания и за длъжник е определен Ей Ди Л. Б. ООД.

Решението, в останалата му част, с която е отхвърлена жалбата на Ей Ди Л. Б. ООД срещу административния акт, в частта на определен код по ТАРИК на стока № 30 5513410000, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Според фактическите установявания на административния съд, с MRN 21BG002002062170R3/08.12.2021 г. Ей Ди Л. Б. ООД декларира в МП П. В. З. под режим Допускане за свободно обръщение на стоки, като под № 30 декларира платове от памук и полиестер: ширина 1 м, дължина 200 м., ширина 2,2 м., дължина 18980 М ПОЗ. 32 РС= 80, код по ТАРИК 5208599099, 5402, 00 кг., бруто 5131, 00 кг. нето, допълнителна мерна единица 41 956, 00 кв. м., държава на износ Турция, произход Турция, условие на доставка СРТ Варна, цена на стоката 6 713,00 EUR, декларирана митническа стойност 13 129, 49 лв., декларирана стойност 0,31 лв./кв. м. или 2,56 лв. /кг.

При извършена митническа проверка, въз основа на направен анализ на риска, от внесената от дружеството стока № 30 е взета мостра (проба) за определяне на тарифно класиране и митническа стойност, която съгласно митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) № 14_01.02.2022/02.03.2022 г. представлява парче от тъкан плат, изрязан от четири страни, съдържащ растителни и щапелни влакна, идентифицирани като памук и полиестер. Влакнестия състав е 50 % памучни щапелни влакна и 50 % полиестерни щапелни влакна.

Въз основа на изследванията на ЦМЛ и даденото становище е прието, че стоката следва да се класира в тарифна позиция 5513, в код 55134100 на КН.

От дружеството са изискани с писмо № 32-397964/08.12.2021 г. допълнителни документи необходими за преценката относно декларираната митническа стойност. На 10.12.2021 г. дружеството е представило документи, които са подробно описани и анализирани на стр. 2 и стр. 3 от оспореното решение.

Доколкото, обаче, съмненията, и след представяне на документите, не са отпаднали, митническия орган извършва проверка и допълнително проучване на база сравнителен анализ в Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи МИСЗА, за периода от 08.08.2021 г. до 08.12.2021 г. и сравнителен анализ за сходни стоки изнесени от Турция и с произход от Турция, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, при която установяват, че средностатистическата стойност, изчислена на база вноса във всички държави - членки за периода 08.08.2021г 08.12.2021г. е по-висока от декларираната.

Отделно е изпратено писмо с рег. № 32-9281/11.01.2022 г. до директора на дирекция МРР при ЦМУ за проверка по линия на международното сътрудничество. В отговор с писмо рег. № 32-770069/08.03.2022 г. е получено единствено копие от износната митническа декларация.

Въз основа на така събраните доказателства, административния орган приема, че митническата стойност на стока № 30 от процесната митническа декларация следва да бъде определена на основание 74, параграф 3 от Регламент ( ЕС) № 952/2013, във връзка с член 144, параграф 2 от Регламент за изпълнение ( ЕС) № 2015/2447 като се вземе предвид декларираната митническа стойност на стока № 2 напечатани полиестерни тъкани 22 528,40 метра с код по ТАРИК 5513410000 по митническа декларация с MRN 21BG005100481917R1/10.08.2021 г. и митническа стойност изчислена на 1,81 лв. /кв. м.

В хода на съдебното производство е допусната и съдебно - счетоводната експертиза (ССчЕ), заключението по която е кредитирано като обективно и безпристрастно изготвено и според което реално платената цена по търговската фактура е декларираната цена и плащането е отразено в счетоводството на дружеството.

При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното:

Според съда основните спорни въпроси между страните по делото са дали митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74, 2, б. б от МКС за определяне на митническата стойност по процесния внос въз основа на договорната стойност на сходни стоки.

Въз основа на заключението по назначената ССчЕ, съдът обосновал извод, че съмненията на ответника относно декларираната от оспорващото дружество-вносител митническа стойност на процесната стока № 30 са останали недоказани и в този смисъл са неоснователни, поради което не е необходимо да бъде използван който и да е от предвидените в МК вторични методи за определяне на нова митническа стойност на същите стоки.

В допълнение е посочил, че дори съмненията на ответника да се приемат за основателни по смисъла на чл. 74, 1 от МК, в случая напълно формално в оспореното решение е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл.74, 2 от Регламент № 952/2013 година.

Посочил е, че съгласно чл. 141, 1 и 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, 2, буква а) или буква б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, а когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Приел е, че при наличие на стоки със сходни характеристики от същия или други вносители, неправилно административният орган е счел същите за неприложими. За основателно е прието възражението в жалбата, че нормата на чл. 141, 3 от Регламента за изпълнение е императивна и не дава възможност на митническите органи да я дерогират и да преминат към следващия метод, тъй като са счели, че откритите стойности са необичайно ниски.

Обосновал е извод, че липсата на мотиви за неприложимостта на всички хипотези от чл. 74, 2 от Регламент № 952/2013 г. е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, 3, на която се е позовава ответникът в оспореното решение. Хипотезата на чл. 74, 3 от Регламент № 952/2013 г. представлява последна възможност за определяне на митническата стойност и именно заради това основната и единствена предпоставка за прилагането е да са изчерпани всички други възможности. Тази предпоставка в настоящия случай не е налице, доколкото липсва установяване на релевантните за нея факти.

Направен е краен извод, че оспореното митническо решение е незаконосъобразно като издадено в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено.

Решението на Административен съд - Варна е правилно.

Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение.

Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно обосновали ли са митническите органи наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по процесния внос по реда на чл. 74, 2, б. б от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. въз основа на договорната стойност на сходни стоки.

Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, които се споделят от настоящия съдебен състав.

На първо място следва да бъде посочено, че митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Съгласно чл. 70, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

С чл. 141, 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 е регламентирано, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, 2, б. а или б от Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Понятията идентични стоки и сходни стоки са дефинирани съответно в чл. 1, 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че идентични стоки са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. Сходни стоки са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена.

Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. В случая, основателните съмнения на митническия орган са обосновани от една страна с обстоятелства, че договорът е съставен на български език, след като продавач е турска фирма, а в търговската фактура не са посочен срокове, начин на плащане и с какво качество са фактурираните стоки, а от друга, че при извършен анализ на база наличната информация в митническата информационна система МИСЗА и данните, публикувани в ТЕЗЕЙ, че средностатистическата стойност, изчислена на база вноса във всички държави - членки е по-висока.

Обстоятелствата, че договорът е съставен на български език, след като продавач е турска фирма, а в търговската фактура не са посочен срокове, начин на плащане и с какво качество са фактурираните стоки не са достатъчни, за да обосноват отхвърляне на декларираната договорна стойност, за да се премине към способите, предвидени в чл.74, 2 от МК.

От друга страна, посочените в оспорения административен акт обстоятелства за извършен анализ на база наличната информация в митническата информационна система МИСЗА и данните, публикувани в ТЕЗЕЙ, без прилагане на конкретни доказателства, както и базата за определяне на новата митническа стойност, не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15.

Законосъобразно и в съответствие с постоянната практика на Съда на ЕС, в обжалваното решение е прието, че прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно. В случая митническия орган не е изложил обстоятелства, които да изключват приложение както на основания метод съгласно чл. 74, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., така и на вторичния метод по чл. 74, 2, б. а) от същия регламент въз основа на договорната стойност на идентични стоки. По този начин е допуснато нарушение и на изискването за последователното прилагане на методите по чл. 74, 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Съгласно трайната практика на ВАС/ решение № 8949/12.06.2019 г по адм. дело № 3073/2019 г., I отд.; решение № 9973/08.11.2022 по адм. дело № 1150/2022. /, когато в рамките на административното производство е представена допълнителна информация за декларираната митническа стойност на стоката и обяснения относно договорните отношения с продавача, то тази информация следва да се анализира от митническите органи, доколкото касае отношения с конкретен търговец за съответен период за стоки от същата марка или от същото качество и едва въз основа на подобен анализ да се обосноват изводи дали цената в декларацията е необичайно ниска и защо следва да се приложи критериите по чл. 74, ал. 2 или ал. 3 от Регламента. Административен съд Варна правилно е заключил, че такъв анализ липсва в административния акт. Статистическите данни от програмата ТЕЗЕЙ на ЕК не установяват конкретна стойност на стоката № 30 платове от памук и полиестер и съответно разлики, обосноваващи твърдения за значителност. Доколкото разпоредбите на чл. 74 параграф 2 и 3 са субсидиарни, то те следва да се прилагат единствено, ако стойността на стоката не може да се определи по правилата на чл. 70, ал. 1 от Регламента.

По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение като логически обосновано и постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, а именно договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 040,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 781/06.06.2023 г., постановено по адм. дело № 2834/2022 г. по описа на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на Ей Ди Л. Б. ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [адрес], разноски за касационната инстанция в размер на 2 040,00 (две хиляди и четиридесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ