ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2871/13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на седми октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 1922 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „К. С. ЕООД - чрез адв. Ст. Г. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу определение № 1834/10.06.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1501/2025 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, 10 с-в, с което е потвърдено определение № 515/16.04.2025 г., постановено по гр. д. № 439/2025 г. по описа на РС-Карлово, 2 гр. с-в, с което на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 119, ал. 4 ГПК и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК исковото производство е прекратено пред РС-Карлово и делото е изпратено на местно компетентния съд – Софийски районен съд.

Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като окръжният съд не е съобразил правнорелевантното обстоятелство, че спорното правоотношение е възникнало с поделение на ответното застрахователно дружество, поради което при определяне на съда, който по правилата на местната компетентност притежава правомощия да разгледа повдигнатия с исковата молба материалноправен спор, е следвало да се приложи правната норма, уредена в чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК, предписваща, че по спорове, възникнали от преки отношения с поделения и клонове на юридически лица, исковете могат да се предявят и по тяхното местонахождение. Счита, че въззивният съд не е взел предвид, че ответният застраховател е извършил цялостната фактическа дейност по сключването на процесния договор за застраховка чрез своята „Генерална агенция“ в [населено място], като в полицата било посочено „Дженерали застраховане-Застрахователно дружество в Карлово“, като в този град се намира и районния директор.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК, така и със самостоятелния селективен критерий, уреден в чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – определението е очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни въпроси: 1. „Ако определена структура на търговец извършва дейност извън седалището на търговеца, до каква степен е задължителна регистрацията му?“; 2. „Ако търговецът не регистрира поделението си по надлежния ред, при положение че поделението е налично и в действителност извършва търговска дейност на място различно от седалището, а именно: сключва договори, приема плащания, обслужва клиенти, рекламира и всичко останало, то следва ли да се приеме, че такова негово поделение не съществува?“ и 3. „Ако лицата застрахователни посредници и брокери по Кодекса за застраховането извършват цялостна застрахователна дейност по сключване на застрахователната полица (договор) на място - в цялата страната, имат ли статут на поделения на застрахователя по смисъла на ГПК?“ (твърди се, че тези правни въпроси са решени в противоречие с решение № 60/09.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3452/2019 г., III г. о. и решение № 32/07.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 286/2019 г., III г. о., като правният отговор по тях би допринесъл за развитие на правото чрез уточняване и развитие на съдебната практика).

Ответникът по частната касационна жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор на частната касационна жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, констатира следното:

Първоинстанцинното производство по гр. д. № 439/2025 г. по описа на Районен съд-Карлово е образувано по предявен на основание чл. 435 КЗ, във вр. с чл. 171, ал. 1 ЗУТ от „К. С. ЕООД срещу „Д. З. АД осъдителен иск за заплащане на сумата от 6648,40 лв., представляваща застрахователно обезщетение по сключен договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност“ в проектирането и строителството, което съответства на заплатеното от застрахования причинител на имуществените вреди по договор за изработка (СМР), сключен на 02.10.2024 г. между „К. С. ЕООД и „Р. П. К. ООД, след приспадане на 2000 лв. – самоучастие.

При така приетите за установени обстоятелства настоящият съдебен състав счита частната касационна жалба за недопустима - тя е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване.

Паричното вземане, което е предмет на предявения осъдителен иск, е породено от сключен застрахователен договор за обезпечаване на гражданската (професионалната) отговорност на строителя по договор за изработка (строителство) между двамата търговци. Договорът за застраховка представлява абсолютна търговска сделка – арг. чл. 286, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ. Следователно, настоящото дело трябва да бъде квалифицирано като търговско (вземането, чието изпълнение се претендира чрез помощта на държавната принуда, е породено от търговска сделка), макар и с оглед на цената на предявения иск – под 25000 лв., делото да не се разглежда по правилата на уреденото в Глава ХХХІІ особено исково производство.

Следователно, обжалваното въззивно определение е постановено по търговско дело при цена на исковете под 20000 лв., поради което то не подлежи на касационен контрол – съобразно нормативната забрана, уредена в чл. 280, ал. 3, предл. 2 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК.

Поради тези правни съображения частната касационна жалба трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното частно касационно производство прекратено.

Неоснователно е искането на ответника по частната касационна жалба за присъждане на разноски за осъществена защита в настоящото частно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Определенията, с които производството пред сезирания съд се прекратява поради неспазване на правилата за местна компетентност и делото се изпраща на местнокомпетентния съд, какъвто е настоящият случай, не десезират българския съд от повдигнатия с исковата молба материалноправен спор, поради което по сторените разноски в производството по чл. 121 ГПК – при обжалване на определенията във връзка с подсъдността, следва да произнесе съдът, който е местнокомпетентния да разгледа материалноправен спор – съобразно неговия изход.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна частна жалба с вх. № 22339/19.06.2025 г., подадена от „КАМЕЯ СОЛАР“ ЕООД срещу определение № 1834/10.06.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1501/2025 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, 10 с-в, като ПРЕКРАТЯВА съдебно производство, образувано по ч. к. т. д. № 1922/2025 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, ІV състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК пред друг състав на ВКС в 1-седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

ПРЕПИС от определението да се връчи на жалбоподателя!

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.