ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4273
гр. София, 28.12.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: М. И.
Членове: Майя Русева
Таня Орешарова
като разгледа докладваното от М. Р. К. гражданско дело № 20238002101913 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. Г., Е. М. Г. и Я. В. Г. и насрещна касационна жалба на „Фолксваген Аутоферзихерунг“ АГ срещу решение №.881/15.06.22 по г. д.№.717/22 на САС, 7с., с което е оставено в сила решение от 9.08.21 и от 21.11.21 /второто по реда на чл.251 ГП/ на СГС, 123с., по г. д.№.14120/17, в частите, касаещи присъдените главници, законни лихви, държавна такса, съдебни разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗЗД; същите са отменени в частта, с която М. Г., Е.Г. и Я.Г. са осъдени да платят на „Фолксваген Аутоферзихерунг“ АГ адвокатски хонорар над сумата 3249лв.; отменено е и определение на СГС от 29.11.21 по г. д.№.14120/17 по чл.248 ГПК. М. Г., Е.Г. и Я.Г. обжалват решението в отхвърлителната му част; „Фолксваген Аутоферзихерунг“ АГ - в осъдителната.
„Фолксваген Аутоферзихерунг“ АГ оспорва жалбата на М. М. Г., Е. М. Г., Я. В. Г.; последните оспорват жалбата на „Фолксваген Аутоферзихерунг“ АГ .
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 и чл.287 ал.2 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение е изяснено на база събраните в процеса /в рамките на производството пред СГС/ доказателства, че: на 22.08.16г. на територията на Унгария е настъпило ПТП, в резултат на което В. Г. /пътник в МПС, наследодател - син на първоначалния ищец М. Г. Г ачевски, починал в хода на делото и заместен при условията на чл.227 ГПК от наследниците си М. Г., Е. Г. и Я. Г./ е загинал. Инцидентът е причинен от Nexhipi Hatixhe /водач на МПС/; всички обстоятелства, свързани с процесното ПТП /в това число: деянието на деликвента, противоправността му, вредоносният резултат, причинно - следствената връзка между деянието и резултата и вината на водача/ са удостоверени по делото със събраните пред СГС доказателства, преценени в съвкупност; в това число и в хипотезата на чл.300 от ГПК - с влязъл в сила съдебен акт на чуждестранен наказателен съд. Към датата на ПТП водачът е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника -който вече е изплатил извънсъдебно обезщетения за неимуществени вреди следствие от инцидента в размер на по 3 333, 33лв. за всеки ищец. От правна страна е прието, че приложимо към процесния казус е правото на Унгария; последното позволява наследник /какъвто в случая се явява първоначалният ищец М. Г., съответно и конституираните на мястото му при условията на чл.227 ГПК негови наследници - универсални правоприемници/ на пострадал /загинал/ при ПТП /В. Г. - син на М. Г./ да претендира обезщетение за неимуществени вреди /вследствие от загубата на наследодателя си/; фиксираният в унгарския закон лимит на застрахователна отговорност /за хипотеза като процесната/ надвишава значително заявената в процеса сума /общо 100 000 лева - съобразно жалбата на ищците/; чуждестранният закон допуска редуциране на заявените обезщетения в хипотеза на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия; застрахователят вече е изплатил на ищците извънсъдебно частично обезщетение за неимуществени вреди. При тези обстоятелства исковете са намерени за доказани - на практика и признати - по основание, като спорни към момента в процеса се явяват единствено въпросите налице ли е съпричиняване и в какъв размер на вредоносния резултат от страна на пострадалия В. Г.; какъв размер обезщетение се следва на ищците; от кой момент се дължи законна лихва върху заявените обезщетения за неимуществени вреди. Отразено е, че по делото е категорично доказано /с приетата пред СГС комплексна експертиза, като констатациите на вещите лица не се явяват опровергани от други доказателства/, че в момента на инцидента пострадалият е пътувал в МПС без поставен предпазен /обезопасителен/ колан и че наличието на такъв би предотвратило причиняването /изцяло или частично/ на всички /или на някои/ от процесните травми /физически увреждания/, съответно и на настъпилия вследствие на тях вредоносен резултат. Посоченото обстоятелство, преценено в контекста на механизма на инцидента, очертан със събраните в процеса доказателства, следва да се окачестви като допринасящо за настъпването на вредата. Предвид конкретиката на механизма на ПТП и съдържанието на унгарското право - което принципно не позволява приносът на пострадалия да бъде приравнен по размер с този на деликвента - възражението на ищците в тази насока е намерено за основателно и процесното съпричиняване е ограничено до „размера“ на 45%.
Във връзка с претендираните неимуществени вреди - психически болки и страдания на М. Г. вследствие от смъртта на сина му - е намерено, че те са доказани от събраните в процеса /пред СГС/ гласни доказателства. От друга страна принципно наличието на такива вреди /в случая и във всяка подобна хипотеза - при липса на доказателства за влошени отношения между роднините - какъвто е настоящият случай/ следва да се и презумира /загубата на близък човек, на роднина - винаги причинява психическа болка и страдание; обратният извод е незащитим житейски/. При тези обстоятелства, при съобразяване на събраните в процеса гласни доказателства, мотивите, изложени в контекста на института на „съпричиняването“, възрастта на пострадалия В. Г. и тази на баща му М. Г. към момента на инцидента, съдът е приел, че дължимото обезщетение възлиза общо на 100 000 лева - която сума, след редукцията от 45%, се ограничава до размер общо на 45 000 лева - или по 15 000 лева за всеки от новоконституираните ищци. Посочил е, че тази сума, преценена сама по себе си-по размер и в контекста на обстоятелството, че представлява обезщетение за неимуществени вреди - следствие от загуба на син, в никакъв случай /преценена в контекста на което и да е европейско законодателство, в това число и на унгарското, което е част от същата правна система, към която принадлежи и националното право/ не може да се окачестви като прекомерна - несъразмерна, завишена и несправедлива. От посочените суми /по 15 000 лева - за всеки от ищците/ следва да се приспаднат /в хипотезата на чл.235 ал.3 ГПК/ вече получените от последните /извънсъдебно/ обезщетения /в размер на по 3 333 лева - за всеки от ищците/. С оглед това всеки от исковете трябва да бъде уважен до размера на по 11 667 лева /15 000 - 3 333, т. е. - колкото са присъдени от СГС/.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторите М. М. Г., Е. М. Г., Я. В. Г. се позовават на основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1 .“Налице ли е очевидна неправилност, и/или явна необоснованост на обжалвания съдебен акт, когато при изчисляване на процента на съпричиняване и прилагането му към размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е допуснал грешка в изчисленията си, която грешка е довела до погрешно определяне размера на дължимото обезщетение и съответно постановяване на диспозитива на съдебното решение в съответствие с така допуснатата грешка, а не с действителната воля на решаващия съдебен състав?“; 2. „Определянето на съпричиняване в размер на 45% при наличие на ограничение в приложимото унгарско право и практика, че приноса на увреденото лице никога не може да бъде равен на този на виновния водач на МПС от въззивния съд, изисква ли от второинстанционния съд пълно, ясно и точно мотивиране изложение на оценката на определения принос в решението, приблизително равен на този на виновния водач, преценявайки всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, и подлагането им на собствена адекватна преценка и подробен анализ на същите?“; 3. „Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да инкорпорира в него мотиви, от които с категоричност да става ясно каква е причината за намаляване с толкова висок процент - 45%, на определеното обезщетение за неимуществени вреди, въпреки че в установеното приложимо право и практика на Р. У. изрично се сочи: “В случай на разпределяне на щетите, произтичащи от предполагаемата намеса, трябва да се вземе предвид силно опасния характер на дейността за сметка на оператора /има се предвид водача на МПС/, което означава, че ако съдът прецени, че страните са еднакво ангажирани в щетите, то те не трябва да се споделят наполовина, повишената отговорност трябва да има по-голяма тежест?“; 4. „Погрешни ли са мотивите на въззивния съд, от които е видно, че изразената воля на решаващия състав е в противоречие с постановения диспозитив?“; 5. „Представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад по чл.146 и сл. ГПК, който да отдели спорното от безспорното, да даде указания кои са подлежащите на доказване факти и доказателства и чия е доказателствената тежест? Длъжен ли е въззивният съд да отстрани това нарушение на първоинстанционния съд и да повтори опороченото /опорочените/ действие в съответствие с изготвения доклад? Представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад или непълен доклад по делото пред първоинстанционния съд, при което въпреки стореното изрично искане от страната не е бил съставен от въззивния съд на основание чл.146 от ГПК /във връзка с чл.266 ГПК/, който доклад да отделя спорното от безспорното, да указва на страните как се разпределя доказателствената тежест на твърдените факти? Последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства, за да могат да предприемат съответни процесуални действия, вкл. и да сочат нови доказателства, представлява ли съществено ограничение на правата и законните интереси на страната и представлява ли съществено процесуално нарушение?“; 6.“Липсата на обоснован убедителен извод за значението на формално обсъдените факти основание ли е за отмяна на въззивното решение?“; 7. „Съобразил ли е въззивният съд решението си в пълна степен с указанията по приложението на унгарския закон и практика и с критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при причинена от непозволено увреждане смърт, съгласно посочената установена унгарска практика, когато не е отчел всички обективно проявили се и установени в процеса обстоятелства като начина и момента на настъпване на смъртта, степента на родството и действителното съдържание на житейските отношения, вида на загубата като внезапна и неочаквана, приноса на увредения и деликвента?“.
К. Ф. Аутоферзихерунг АГ се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Фиксираният в унгарския закон LXIL от 2009 относно задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /в редакцията, приложима към ПТП, настъпило на 22.08.16г./ лимит на застрахователна отговорност критерий ли е при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за нематериални вреди от смърт на член на семейство /син/? Ако да - по какъв начин и как се съотнася с останалите критерии?“; 2. „Психическите болки и страдания на родител, разбирани като страдание/скръб от смъртта на сина му, релевантни ли са при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за нематериални вреди от тази смърт съгласно горепосочения закон и Гражданския кодекса на Унгария /в редакцията им, приложима към ПТП, настъпило на 22.08.16/? Ако да - по какъв начин и как се съотнасят с останалите критерии?“; 3.“Презумира ли се наличие на неимуществени вреди /психически болки и страдания/ в случая на смърт на член на семейството /син/ съгласно горепосочените унгарски нормативни актове, когато се определя застрахователно обезщетение за такива вреди, или същите следва да бъдат надлежно доказани?“; 4.“Дължи ли застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и ако да - от кой момент, лихва за забава съгласно унгарския закон LXIL от 2009г. относно Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в редакцията му, приложима към ПТП, настъпило на 22.08.16, в т. ч. не само когато застрахователят или неговият представител за уреждане на претенцията са дали мотивиран отговор на претенцията и са направили мотивирано предложение за обезщетение, а също и когато увреденото лице не е представило банкова сметка за изплащане на определеното обезщетение?“; 5. „За задължението на съда да разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, както и да тълкува и прилага чуждото право така, както се тълкува и прилага в създалата го държава, а неприлагането или неточното им прилагане поражда основание за обжалване на решението“/реш. №.233/22.01.13 по т. д.№.914/11, II ТО, реш.№.1566/21.01.20 по г. д.№.336/19, II ГО, ТР 1/22.04.22 по тълк. д.№.1/20, ОСГТК/; 6. „За задължението на съда да установи в пълнота приложимото чуждо право, в т. ч. относимата съдебна практика за размера на обезщетението, определяни при подобни случаи“ /реш.№.233/222.01.13 по т. д.№У914, 11, II ТО, реш.№.118/21.12.17 по г. д. №У4596/16, I ГО, реш. №.205/20.10.15 по г. д.№.412/15, III ГО, реш. №.156/21.01.20 по г. д.№.336/19, II ГО/; 7.“За задължението на въззивния съд да изложи изчерпателно собствени мотиви във въззивното решение“ /реш.
№.118/4.06.21 по г. д. №.3177/20, III ГО, реш.№.17/4.06.21 по г. д.№.2145/20, I ГО, реш.№.25/ 9.03.21 по г. д.№.2008/20, I ГО, реш.№.190/2501.21 по г. д. №.4079/19, IV ГО, реш.№.89/30.09.20 по г. д.№.3827/19, IV ГО/.
По касационната жалба на М. М. Г., Е. М. Г., Я. В. Г.:
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по петия въпрос в частта му относно това представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад по чл.146 и сл. ГПК, който да отдели спорното от безспорното, да даде указания кои са подлежащите на доказване факти и доказателства и чия е доказателствената тежест. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната и обобщена с ТР 1/13, т.2, ОСГТК, дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях; дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото; докладът на делото е от особено значение за постановяване на правилно и съобразено с обективната фактическа действителност решение по материалноправния спор; той е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права; регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила; за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/; когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл.146 ал.1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция; в тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл.266 ал.3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. Въззивната инстанция е процедирала в отклонение от така установената практика, доколкото, въпреки съдържащите се във въззивната жалба оплаквания за ненадлежен доклад /предвид липсата в същия на отделяне на спорното от безспорното, даване на даде указания кои са подлежащите на доказване факти и доказателства и чия е доказателствената тежест, за кои факти страните не сочат доказателства/, не е взела становище по същите, не е дала възможност на страните да ангажират доказателства и не е допуснала изрично искани в тази връзка такива. Предвид изложеното по изведения въпрос следва да се допусне касационно обжалване, а останалите ще бъдат взети предвид като оплаквания при разглеждане на касационната жалба по същество.
По касационната жалба на „Фолксваген Аутоферзихерунг“ АГ .
Съдът намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка със седмия въпрос. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. Не са необосновани твърденията на касатора, че въззивната инстанция е процедирала в отклонени от така установената практика. Предвид изложеното по жалбата на този касатор също следва да се допусне касационно обжалване с цел проверка съответствието със задължителната практика.
На касаторите трябва да бъдат дадени указания за внасяне на ДТ както следва: общо 1300лв. от М. М. Г., Е. М. Г., Я. В. Г. - или от всеки по 433,33лв.; 700лв. от „Фолксваген Аутоферзихерунг“ АГ. Мотивиран от горното, ВКС, състав на III ГО,ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.881/15.06.22 по г. д. №.717/22 на САС, 7с..
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размери на: общо 1300лв. от М. М. Г., Е. М. Г., Я. В. Г. /т. е всеки по 433,33лв./ и 700лв. от „Фолксваген Аутоферзихерунг“ АГ, и да представят доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнението им, за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: