1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4017

гр. София, 12.12.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 1919/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Г. М. М., приподписана от адв. Д. М., срещу решение № 112 от 02.02.2023 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по в. гр. д. № 2276/2022 г., в частта му, с която е потвърдено решение № 2479 от 25.07.2022 г., постановено по гр. д. № 1349/2022 г. по описа на Районен съд – Варна в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. М. М. срещу [община] иск по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за разликата от уважения размер от 3 000 лв. до пълния претендиран размер от 5 010 лева.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК и са формулирани следните правни въпроси:

1. С оглед критериите и обстоятелствата, въз основа на които съдът следва да извърши преценката си при определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане по реда на чл. 52 ЗЗД, следва ли да се присъди по-висок размер при причиняване на вреди от поведението на административен орган с оглед положението на власт-подчинение на потърпевшия?

2. Присъждането на обезщетение следва ли да е обвързано с размера на минималната работна заплата или пенсия за страната с оглед въведените критерии за съблюдаване размера на обезщетението със социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната?

3. Следва ли обезщетението да бъде определено като процентно съотношение на посочените пенсионни и социални вземания за съответната година за процесния период?

4. Съдът трябва ли да изложи конкретно как е формирал размера на присъденото обезщетение с оглед каква част от него е определена за репарация на физически болки, а друга – за причинени негативни емоционални преживявания по вид и степен?

5. Съставлява ли нарушение на задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в т. II на ППВС № 4/1968 г., постановяването на съдебен акт от въззивния съд, в който не са отчетени онези специфични за случая обстоятелства, които имат значение при преценката на претърпените от ищеца вреди? Поддържа се, че съдът се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4/1968 г., решение № 158/28.12.2011г. по т. д. № 157/2011г. на ВКС, първо т. о.

От ответника по касационната жалба [община], чрез старши юрисконсулт Г. П., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на Първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд с цена на иска над 5000 лв., което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 27.01.2021 г., докато е вървяла по тротоара в посока към пазар В. В., ищцата Г. М. се е подхлъзнала и е паднала в близост до пощата в[жк], тъй като тротоарите са били покрити със сняг и лед, при което е получила травматично увреждане в областта на лявата предмишница. Посочено е, че съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77/17.09.1991 г./, с влизането на закона в сила, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване преминават в собственост на общините, поради което съдът е приел, че [община] носи отговорността по поддръжката на улиците и тротоарите, които се намират на територията . Направен е извод, че в резултат на бездействието на ответника, отговарящ за почистването на падналия сняг, ищцата се е подхлъзнала върху заледен участък от тротоара, паднала е на земята, при което е получила наранявания в областта на лявата предмишница. При определянето размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът се е позовал на ППВС № 4/1968 г., съгласно което понятието „справедливост“ по смисъла на цитираната разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Въззивният съд е съобразил начина на получаване на травматичното увреждане, характера на претърпените телесни увреждания, отчел е преживените от ищцата физически болки и страдания в момента на настъпването, както и в последствие, въз основа на което е определил, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е 3 000 лв. За неоснователни са счетени възраженията на ищцата по отношение на определеното обезщетение, тъй като е установено, че претърпяната травма се изразява в повърхностно нараняване на лявата предмишница, което е отзвучало в сравнителен кратък период. Травмата не е била съпроводена със счупване на кост, гипсиране или обездвижване. Не се е наложило последващо болнично или оперативно лечение. Оздравителният процес е протекъл гладко в кратък период, при липса на усложнения или необходимост от рехабилитация. Посочено е, че ищцата не е ангажирала доказателства от нараняването да са останали трайни последици, които да възпрепятстват свободното движение на този крайник, дължащо се именно на травмата, или да са останали загрозяващи я белези в тази област. Предвид липсата на наведени твърдения и събрани доказателства в тази връзка, съдът е приел, че функциите на левия горен крайник към настоящия момент са напълно възстановени в обема от преди травмата.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените процесуалноправни въпроси, поради следното:

Първите три въпроса, формулирани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по същността си свеждат до един – за критериите при определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. По приложението на чл. 52 ЗЗД е налице задължителна съдебна практика - ППВС № 4/1968 г., на което се е позовал и въззивният съд в обжалваното решение, както и са постановени множеството решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 196 от 3.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 925/2020 г., IV г. о., ГК, решение № 47 от 24.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3349/2019 г., III г. о., ГК и др./. Според тази съдебна практика размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. В понятието „неимуществени вреди“ се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, в това число и негативни изживявания на лицето, в резултат на причинения от увреждането социален дискомфорт. След като по поставените от касаторката въпроси по приложението на чл. 52 от ЗЗД има формирана трайна и последователна практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване, касационното обжалване не следва да бъде допускано поради липса на специалната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторката не се е обосновала защо смята, че установената съдебна практика следва да бъде осъвременена.

По четвъртия въпрос също не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване. По него има установена практика на ВКС /решение № 2 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2017 г., III г. о.; решение № 23 от 4.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2018 г., IV г. о., решение № 271 от 30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 341/2017 г., IV г. о./, според която обезщетението за неимуществени вреди за претърпените физическите болки и психически травми, се определя глобално, а не поотделно. Не се констатира да е настъпила промяна в обществените отношения, налагаща осъвременяване на тази съдебна практика, предвид на което и касационно обжалване не следва да се допуска на соченото от касатора основание - чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Въпросът, формулиран в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, също не може да обоснове допускане до касационно обжалване. Видно от обжалваното решение, въззивният съд изрично се е позовал на постановките на ППВС № 4/1968 г., като е посочил кои са обстоятелствата, подлежащи на съобразяване при определяне справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Ето защо и не може да се приеме, че въззивният съд не е съобразил релевантните факти при формиране на изводите си относно справедливия размер на обезщетението, вкл. и причинените душевни болки и страдания. Обстоятелството, че съдът лаконично е приел, че трябва да ги съобрази, но не е изложил подробни съображения за тях, както е сторил за причиненото физическо увреждане, не сочи на извод за произнасяне в противоречие с ППВС №4/1968г., като основание за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касатора въпрос. Касае се за допуснато процесуално нарушение във връзка със задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи на страните, за което обаче няма поставен правен въпрос.

Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Обжалваното решение не е очевидно неправилно: не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. ВКС намира, че не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата от 100 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 112 от 02.02.2023 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по в. гр. д. № 2276/2022 г.

ОСЪЖДА Г. М. М. да заплати на [община] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: