Р Е Ш Е Н И Е

№ 239

гр. София,19.04.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря К. Г. като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 1952 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 83/09.01.2024г. е допуснато по касационната жалба на В. Л. А. касационно обжалване на решение № 4/12.01.2023г., поправено с решение № 33/10.03.2023г., по т. д.№ 273/ 22 г. по описа на АС В. Т. по въпроса за приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД.

Касаторът В. Л. А. иска отмяна на въззивното решение в частта, с която искът й по чл. 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Л. Ц. А., настъпила при ПТП на 23.12.2018г., е отхвърлен за разликата над 90 000 лева до 200 000 лева и постановяване на ново, с което тази разлика бъде присъдена. Излага следните оплаквания по приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД: в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано било приетото от фактическа страна от въззивния съд, че починалият не е носил светлоотразителна жилетка и че делинквентът е управлявал МПС на къси светлини към момента на удара, а от правна – че допуснатото от пострадалия нарушение на чл. 71, ал.1 ЗДвП и неизпълнението на повелята на чл. 106, ал.2 ЗДвП са в пряка причинна връзка с конкретно настъпилия летален изход. Навежда доводи за неправилна оценка на релевантните за определяне на справедливия размер на обезщетението обстоятелства, иначе правилно установени по делото.

Насрещните страни по жалбата – ответникът ЗК „Лев инс“ АД и третото лице помагач И. С. Т., не са депозирали отговори на касационната жалба на ищеца.

По въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, по който е допуснато касационното обжалване, е формирана практика на ВС и ВКС, обективирана в т.7 от ППВС № 18/63г. и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения - №97 от 06.07.2009г. по т. д.№745/2008г. на ВКС, ТК, II т. о. решение № 206 от 12. 03. 2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 98 от 24. 06. 2013 г. по т. д. № 596/12г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 151 от 12. 11. 2010 г. по т. д. № 1140/11г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 16 от 04. 02. 2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т. о., решение № 118 от 27. 06. 2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о., решение №15/19.02.2020г. по т. д.№146/2019г. на ВКС, ТК, ІI т. о., решение № 84/30.06.2022г. по т. д.№ 1125/2021г., ВКС, І т. о. и др., според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Дали поведението на пострадалия е допринесло за възникване на самото ПТП, като правно значим факт, и/или за настъпване на вредата спрямо самия пострадал, подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като от значение е наличието на каузална връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. За да приложи чл.51 ал.2 ЗЗД, съдът трябва да се аргументира в какво точно действие или бездействие се изразява приносът на пострадалия и каква е конкретната степен на съпричиняване. Определянето й изисква съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат.

Посочените разрешения изцяло се споделят от настоящия състав.

По касационните оплаквания:

Установено е по делото, че ищцата е майка на починалия в резултат от ПТП от 23.12.2018г. Л. А.. За причиняване по непредпазливост на смъртта му третото лице помагач Т. е осъден с влязла в сила присъда №1/11.01.2022г. по нохд № 761/21г. по описа на ОС Плевен. С нея подсъдимият Т. е признат за виновен в това, че на 23.12.2018г., около 17,50 часа, на третокласен път ІІІ-305, област Плевен, на разстояние 1,4 км. от ПП—3км 97+814/ пътен възел НХК-с.К., при управление на МПС л. а Ф. П. в посока от [населено място] към [населено място], е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП и така е причинил при непредпазливост смъртта на Л. А.. Съгласно мотивите на присъдата, нарушението се изразява в избор на скорост, надвишаваща максимално допустимата от 90 км/ч и несъответна на намалената видимост ( предвид факта, че подсъдимият се е движил в тъмната част на денонощието по неосветен пътен участък), която не му е дала възможност да реагира при възникване на опасност. Явно е предвид изложеното, че обстоятелството на какви светлини – къси или дълги, се е движил подсъдимият не попада в задължителната сила на присъдата по чл. 300 ГПК и съответно подлежи на доказване в настоящия процес. Основателно е оплакването на касатора, че въпросното обстоятелство, като такова от значение за основателността на възражението по чл. 51, ал.2 ЗЗД, подлежи на доказване от направилата това възражение страна – в случая ответникът и третото лице помагач. Последните своевременно са заявили, че пострадалият е допринесъл за произшествието, управлявайки каруца, която не е била оборудвана съобразно изискванията на чл. 71, ал.1 ЗДвП ( ЗК “Лев инс“ АД в отговора на исковата молба) и без да носи светлоотразителна жилетка (И.Т. в отговора на исковата молба). По делото е установено, а е и безспорно между страните, че управляваната от пострадалия каруца не е била оборудвана съгласно изискванията на чл. 71, ал.1 ЗДвП, който изисква при движение през тъмната част на денонощието ППС с животинска тяга да е със симетрично разположени от двете му страни два бели или жълти светлоотразители отпред и два червени светлоотразители отзад, както и светещо тяло отзад вляво, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Доказано е също така ( в. л.К. в т.2 от САТЕ от 05.05.2022г.), че на задния капак /задънката/ на каруцата е била монтирана хоризонтално червена светлоотразителна лента. Заключенията на в. л. К. по тези въпроси са направени при изследване на приложените по делото, съгласно определение на РС Плевен от с. з. на 16.05.2022г., документи по наказателното производство срещу третото лице помагач - протоколи за оглед, за разпити на свидетели и др. При съобразяване със съдържанието на същите документи (в частност протоколите за разпит на свидетели в досъдебното производство) вещото лице е направило и извода си, че към момента на удара делинквентът се е движил на къси светлини. Заключението на в. л. К. е доказателствено средство, събрано по реда на ГПК за нуждите на конкретния процес. Ищецът не го е оспорил в тази част ( вж. изявленията на адв. Ж. в с. з. на 16.05.2022г.), а по делото няма данни, които да му противоречат. Ето защо, кредитирането на заключението на в. л. К. за движение на къси светлини на управляваното от делинквента МПС е извършено в правилно приложение на съдопроизводствените правила. В тази връзка е неоснователно възражението на касатора за недоказаност, с допустими доказателствени средства и при тежест на ответника, че произшествието е настъпило при движение на увреждащия л. а. Ф. П. на къси светлини.Същото и по същите съображения важи и за възражението на касатора за недоказаност на обстоятелството, че пострадалият не е носил светлоотразителна жилетка - липсата на такава е категорично заявена от в. л. К. в с. з. на 16.05.2022г. пред първоинстанционния съд.

Съобразно дадения по – горе отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, от решаващо значение за казуса е дали липсата на оборудване по чл. 71, ал.1 ЗДвП и на светлоотразителна жилетка съставляват противоправно бездействие на пострадалия, което обективно е допринесло за настъпване на произшествието. Доказателствената тежест за установяване на каузалната връзка е на ответника/ третото лице помагач. Доказателства за съществуване на такава между неносенето на светлоотразителна жилетка и катастрофата не са ангажирали, поради което е основателно оплакването на касатора, че тази връзка е останала недоказана. Неправилно въззивният съд е определил нарушението на чл.106, ал. 2 ЗДвП като съпричинително поведение на пострадалия.

Управляваната от пострадалия в тъмната част на денонощието каруца не е била оборудвана съгласно изискванията на чл. 71, ал.1 ЗДвП. Така пострадалият, който като водач на ППС с животинска тяга носи задължението за спазване на чл.71,ал.1 ЗДвП, се е поставил в риск да не бъде забелязан своевременно от останалите участници в движението, вкл. от делинквента Т.. Подобна зависимост е категорично установена от заключението на в. л. К. по т.3.1, т. 4 и т.5 от САТЕ, според които, ако каруцата е била окомплектована съобразно изискванията на чл. 71, ал.1 ЗДвП, тя е била видима от поне 150 метра и ударът е бил предотвратим за водача на автомобила, дори с превишената скорост, с която се е движил – 104 км/ч. Дали делинквентът наистина би забелязал каруцата, след като изобщо не я е видял до момента на сблъсъка му с нея, както твърди касаторът, няма отношение към преценката за наличие на съпричинително бездействие на пострадалия, а е от значение за съотношението на вините на участниците в произшествието. Или, противно на оплакванията в касационната жалба, ответникът е доказал главно и пълно възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия чрез управление в тъмната част на денонощието на необорудвана съгласно изискванията на чл.71, ал.1 ЗДвП каруца.

Неправилно, предвид разрешенията в цитираната по – горе съдебна практика по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, въззивният съд е определил степента на съпричиняване от пострадалия. Конкретният принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от участниците в него и разпределянето на отговорността за това изисква съпоставяне на поведението и действията им и отчитане тежестта на допуснатите от всеки от тях нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. В случая делинквентът е управлявал със скорост от 104 км/ч, при ограничение от 90 км/ч и освен превишена, скоростта не е била подходяща за съответните пътни условия, защото не му е позволила да спре в зоната на своята видимост при препятствие на пътя. Освен това, делинквентът в нито един момент до сблъсъка не е възприел движещото се пред него ППС с животинска тяга – няма спирачен път, скоростта е еднаква преди и към момента на удара. От друга страна, управляваната от пострадалия каруца е имала поставена червена светлоотразителна лента на задната част, което я е правило видима за делинквента от 80 м и то при превишената скорост, с която се е движил (т. 3.2 от заключението на САТЕ). Това обстоятелство, съотнесено с установената от в. л. К. „опасна зона за спиране “ от 97,85 км./ч при скорост от 104 км/ч, прави възможен извода за предотвратимост на удара, ако л. а. „Ф. П. се е движил в рамките на разрешената скорост, дори и при неотговарящото на изискванията на чл. 71, ал.1 ЗДвП оборудване на каруцата. Съвкупната преценка на изброените сочи на нисък принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, поради което настоящият състав го определя на 20%.

В правилно приложение на чл. 52 ЗЗД въззивният съд е определил на 180 000 лева размера на обезщетението за неимуществени вреди. Пострадалият е син на ищцата и единственото й дете, което е живеело в непосредствена близост до нея, заедно с многодетното си семейство; починал е на млада възраст - 27 години; съществувалите отношения майка - син са били много близки, синът е бил постоянна опора на майка си и тя е разчитала на него за всичко. Събраните по делото доказателства (свидетелските показания и заключението на СПЕ) позволяват еднозначен извод, че загубата му, освен мъка, отчаяние и безмерна скръб, е довела при ищцата и до болестно състояние, налично и понастоящем – смесено тревожно депресивно разстройство. Посочените обстоятелства правилно са оценени от съда като определящи висок интензитет на търпените болки и страдания, поради което им е определена парична компенсация в горните граници, установени в съдебни решения по сходни казуси, съобразно лимитите на застрахователно покритие и икономическите условия в страната към датата на деликта – 2018г.

Предвид изложеното, дължимото на ищцата обезщетение е в размер на 144 000 лева – 180 000 лева минус 36 000 ( 20 % от 180 000).

Като приема за частично основателни оплакванията по касационната жалба, настоящата инстанция следва да отмени въззивното решение в частта, с която искът по чл. 432, ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата над 90 000 лева до 144 000 лева и постанови ново, с което присъди тази разлика на ищцата, ведно със законната лихва върху нея от датата 01.07.2019г. до окончателното й изплащане, и потвърди въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 144 000 лева до 200 000 лева.

При този изход на спора на ищцата се следват разноските за трите съдебни инстанции, съобразно уважената част от иска.Тя е освободена от такси и разноски и не е правила такива в хода на производството.

На АД“ Ч., П. и И.“, чиито адвокати са били процесуални представители на ищцата, се следва възнаграждение по чл. 38 ЗЗД, съразмерно на уважената част от иска. При определянето му настоящият състав съобразява, че въведеното с чл.38, ал.2 ЗЗД правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер – този с Наредба № 1/09.01.2004г., не може да бъде приложено, предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело C-438/22. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда съобразно следните обстоятелства: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая, при съобразяване на така изяснените релевантните обстоятелства, вкл. вида и количеството на извършената работа пред съответната инстанция, настоящият състав определя на 5000 лева възнаграждението за първата инстанция ( т. е дължими са още 2200 лева над присъдените 2780 лева) и на 4000 лева възнаграждението за настоящата касационна инстанция. Допълнително възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция не следва да се присъжда, тъй като определеното от нея в размер на 9370 лева, макар и при по – нисък размер на уважения иск, е съотносимо с комплексната преценка на посочените по – горе критерии.

Присъдените в полза на ответника ЗК Лев инс АД разноски от 1053, 25 лева, следва да бъдат редуциран до 536, 20 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска. Пред касационната инстанция ответникът не е правил разноски в защита срещу допуснатата до касационно обжалване жалба на ищеца.

Ответникът дължи държавна такса на основание чл. 78, ал.6 ГПК върху уважения размер на иска по чл. 432, ал.1 КЗ и следва да бъде осъден за заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС още 4950 лева над присъдените от първата и въззивната инстанции.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4/12.01.2023г., поправено с решение № 33/10.03.2023г., по т. д.№ 273/ 22 г. по описа на АС В. Т. в частите, с които е потвърдено решение № 260018/15.06.2022г. по т. д.№ 57/2020г. по описа на РС Плевен за отхвърляне на иска на В. Л. А. срещу ЗК „Лев инс“ АД по чл. 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Л. А., настъпила при ПТП на 23.12.2018г., за разликата над 90 000 лева до 144 000 лева, и е осъдена В. Л. А. да заплати на ЗК „Лев инс“ АД на основание чл. 78, ал.2 ГПК разноски над 536, 20 лева

И ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ЗК „Лев инс“ АД, [населено място] да плати на В. Л. А., съдебен адрес адв. С. Ч., [населено място], [улица], ет..., на основание чл. 432, ал.1 КЗ, разликата над 90 000 лева до 144 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Л. А., настъпила при ПТП на 23.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази разлика от 01.07.2019г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4/12.01.2023г., поправено с решение № 33/10.03.2023г., по т. д.№ 273/ 22 г. по описа на АС В. Т. в останалата обжалвана част, с която е потвърдено решение № 260018/15.06.2022г. по т. д.№ 57/2020г. по описа на РС Плевен за отхвърляне на иска на В. Л. А. срещу ЗК „Лев инс“ АД по чл. 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Л. А., настъпила при ПТП на 23.12.2018г., за разликата над 144 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева, и е присъдено по чл. 38, ал.2 ЗЗД възнаграждение от 2780 лева, както и в частта, с която е присъдено възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗЗД за представителство във въззивното производство в размер на 9370 лева.

ОСЪЖДА „ЗК „Лев инс“ АД [населено място] да плати на АД “Ч., П. и И.“, Булстат[ЕИК], на основание чл. 38, ал.2 ЗЗД, още 6220 лева – 2220 лева над присъдените от първата инстанция и 4000 лева адвокатско възнаграждение за представителство на ищцата пред касационната инстанция, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА „ЗК „Лев инс“ АД [населено място] да плати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, още 4950 лева за държавна такса.

Решението е постановено при участието на И. С. Т. като трето лице помагач.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: