ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1249

гр. София, 18.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: З. А.

Членове: Владимир Йорданов

Д. Д.

като разгледа докладваното от Д. Д. К. гражданско дело № 20238002101989 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 11 776/21.12.2022 година, подадена, от КПКОНПИ [населено място], срещу решение № 196/14.11.2022 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 279/2022 година.

С обжалваното решение съставът на Апелативен съд Бургас е потвърдил първоинстанционното решение № 260 001/21.01.2022 година на Окръжен съд Сливен, постановено по гр. д. № 236/2018 година, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от КПКОНПИ [населено място] срещу П. С. П., П. П. и „П. стоун“ ЕООД (в ликвидация), [населено място], искове с правно основание чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 296 776.45 лева.

В подадената от КПКОНПИ [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от КПКОНПИ [населено място] срещу П. С. П., Н. П. П. и „П. стоун“ ЕООД (в ликвидация), [населено място] искове за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответницата по подадената касационна жалба Н. П. П. е подала отговор с вх. № 1874/23.02.2023 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 196/14.11.2022 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 279/2022 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено. Ответникът по подадената касационна жалба П. С. П. е подал отговор с вх. № 140/13.02.2023 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 196/14.11.2022 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 279/2022 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено. „П. стоун“ ЕООД (в ликвидация), [населено място], не е подало отговор на касационната жалба на КПКОНПИ [населено място]. КПКОНПИ [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 28.11.2022 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 11 776/21.12.2022 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежно страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да постанови решението си съставът на Апелативен съд Бургас е приел, че с исковата молба били заявени неналични парични суми по банковите сметки, като придобито през проверявания период имущество от П. С. П. и Н. П. П., от които частично предявени за отнемане в полза на държавата на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, респективно т. 4 от ЗОПДНПИ (отм.), суми представляващи касови вноски от титуляря и от трети лица, лихви върху суми, погасителни вноски по кредити, изтеглени суми на АТМ-терминал, теглени суми в брой от кредитни карти, получени суми по банков път. Като придобито през периода (за 2012 и 2013 година) имущество били посочени и суми, общо в размер на 58 000.00 лева, представляващи направени от П. С. П. допълнителни парични вноски с лични средства в имуществото на „П. стоун“ ЕООД (в ликвидация), [населено място], част от които били заявени за отнемане от дружеството на основание чл. 66, ал. 3, вр. ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.). Неналичните парични суми, преминали през банкови сметки на проверяваните лица, въззивната инстанция считала, че не съставляват „имущество“ по смисъла на чл. 77, ал. 4, т. 1, във връзка с §. 1, т. 1 и т. 7 от ЗОПДНПИ (отм.), сега чл. 156, ал. 4, т. 1, във връзка с §.1, т. 3 и т. 4 от ЗПКОНПИ. Действително, в легалната дефиниция било посочено, че „имущество“ било пари и активи от всякакъв вид. Но тази дефиниция изключвала преминали през патримониума на проверяваното лице парични средства, за които не се установявало да били налични или трансформирани в друго имущество, т. е. към момента на проверката те са били изразходвани, като съставлявали разход и следователно не били част от имуществото на проверяваното лице в края на съответния период. Това било така, като се съобразявало приетото в мотивите на решение №13/13.10.2012 година, постановено по к. д. № 6/2012 година на КС съд на РБ, че на изследване подлежало имуществото, с което проверяваният бил разполагал в началото и в края на изследвания период, увеличаването му през периода от законни източници, направените разходи и възникналите задължения. Парични средства, които са били в наличност у лицето или в негови сметки в определен момент, но не се установявало да са налице в края на периода, нямали смисъла на „имущество“, заложен в специалния закон. Същите били изразходвани и съставляват разход, а не притежавано имущество. Като разходвани, липсващи, те не можели да бъдат предмет на отнемане в полза на държавата, извън специално предвидените в закона хипотези при отчуждено имущество с парична равностойност. Разпоредбата на чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.), съгласно която при липсващо или отчуждено имущество се отнемала паричната му равностойност, не можела да обоснове обратния извод. От граматическото и логическо тълкуване на текста било очевидно, че под „имущество“, което има парична равностойност, законодателят имал предвид конкретни индивидуално определени вещи, които подлежали на парична оценка, каквито парите не били. С оглед на това, общата стойност на придобитото от ответниците имущество през проверявания период, налично в края на периода или отчуждено срещу парична равностойност, било в общ размер от 120 531.21 лева, от които 150.00 лева–стойност на дружествени дялове, 50.00 лева–сума от продажба на дружествени дялове, 24 160.00 левастойността на закупен недвижим имот, 72 221.76 лева–направени подобрения и ново строителство в същия имот, 23 800.00 лева (5600.00+1200.00+1800.00+11 200.00+4000.00), която представлявала стойността на закупените от ответниците пет автомобила и сумата от 149.45лева-налични по банкови сметки. Съгласно §. 1, т. 7 от ЗОПДНПИ (отм.), в относимата по конкретния случай редакцията към началото на проверката от комисията, „значително несъответствие“ бил онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишавал 250 000.00 лева за целия проверяван период. Нетни доходи били доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Н. доход целял да установи свободната и разполагаема наличност от законни средства, която можела да бъде използвана за придобиване на имуществото. В исковата молба бил посочен установеният от комисията за проверявания период нетен доход на проверяваното лице и семейството му в размер на 49 437.37 лева, който бил възможно найнеблагоприятният за ответниците вариант по процесния спор, при констатирани от ищеца доходи, приходи и източници на финансиране общо в размер на 250 151.06 лева. (в т. ч. доходи по ГДД, осигурителен доход, обезщетения от НОИ и получени суми от фирми, по справка в НАП-45 257.10 лева, усвоени кредити и кредитни продукти-204 893.96 лева), намалени с установените обичайни и извънредни разходи общо в размер на 200 713.69 лева) в т. ч. издръжка на семейството-102 949.99 лева, платени данъци над заложените по данни на НСИ-342.72 лева, плащания на ПОС терминал24 972.29 лева, погасителни вноски по КК-70 506.00 лева и други разходи1942.69 лева). На база така предявените от комисията фактически обстоятелства, при нетен доход от 49 437.37 лева и съпоставката му с придобитото имущество от 120 531.21 лева, несъответствието възлизало на стойност 71 093.84 лв., т. е. под предвидените в закона 250 000.00 лева в редакцията на §. 1, т. 7 от ЗОПДНПИ (отм.) към релевантния момент21.04.2016 година като праг за наличие на „значително несъответствие“. При тези съображения се налагал изводът, че в разглеждания случай не било налице значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица по смисъла на чл. 21, ал. 2, във връзка с §. 1, т. 7 от ЗОПДНПИ (отм.), сега чл. 107, ал. 2, във връзка с §. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ, поради което и не можело да се изведе заключение за обосновано предположение, че ответниците притежавали незаконно придобито имущество, което на основание чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.), сега чл. 153 от ЗПКОНПИ, подлежало на отнемане в полза на държавата. Предявените искове били неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК КПКОНПИ [населено място] е поискала въззивното решение на Апелативен съд Бургас да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса за това подлежат ли на отнемане в полза на държавата по реда на ЗОПДНПИ (отм.), паричните средства, които не са налични в края на проверявания период и представляват ли същите „имущество“, респективно следва ли същите да се включват в анализа за значително несъответствие. По отношение на първия въпрос, чрез позоваване на решение № 29/12.04.2021 година, постановено по гр. д. № 1021/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 79/31.01.2018 година, постановено по гр. № 1692/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. у а също така и на определение № 431/03.06.2018 година, постановено по гр. д. № 4071/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 438/16.05.2018 година, постановено по гр. д. № 3098/2017 година и определение № 697/27.07.2018 година, постановено по гр. д. № 4917/2017 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. се обосновава приложното поле на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК допълнително основание за допускане на исканото касационно обжалване. Към настоящия момент обаче е налице постановено ТР № 4/18.05.2023 година по тълк. д. № 4/2021 година на ОСГК на ВКС, в чиято т. 1 е не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДРЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т.3 от ДРЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Така даденото тълкуване е задължително за съдилищата и възприетото от Апелативен съд Бургас становище по този въпрос съответства на него. Поради това не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Бургас по така поставения въпрос. Още повече, че в т. 2 от цитираното ТР е посочено, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, поради което причината за липсата им е без правно значение. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК КПКОНПИ [населено място] е поискала въззивното решение на Апелативен съд Бургас да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК . Актът е постановен на 18.03.2024 обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от КПКОНПИ [населено място] твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Апелативен съд Бургас. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал, 2 пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 196/14.11.2022 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 279/2022 година по подадената срещу него от КПКОНПИ [населено място], касационна жалба с вх. № 11 776/21.12.2022 година и такова не трябва да се допуска.

С оглед изхода на спора КПКОНПИ [населено място] ще трябва да заплати н а П. С. П. сумата от 9500.00 лева, а на Н. П. П. сумата от 5500.00 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

На основание чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ КПКОНПИ [населено място] ще трябва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС сумата от 30.00 лева държавна такса за производството по допускане на касационно обжалване.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 196/14.11.2022 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 279/2022 година. ОСЪЖДА КПКОНПИ [населено място] да заплати на П. С. П. с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], вх. „“, ет. , ап. , чрез адвокат И. С., сумата от 9500.00 лева, а на Н. П. П. от [населено място], [улица], с ЕГН сумата от 5500.00 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. ОСЪЖДА КПКОНПИ [населено място] да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС сумата от 30.00 лева държавна такса за производството по допускане на касационно обжалване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.