Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: Х. Б. С. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 7701/2023 г. Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Шумен против решение № 100/13.07.2023 год. постановено по адм. дело № 153/2023 год. по описа на Административен съд Шумен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба В. Х. М. чрез адв. Б. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Претендира разноски по делото.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С решение № 100/13.07.2023 год. постановено по адм. дело № 153/2023 год. Административен съд Шумен е отменил решение № 2153-27-63/17.05.2023 год. на директора на ТП на НОИ Шумен и потвърденото с него разпореждане № 2113-27-1539#13/17.03.2023 год. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Шумен и е върнал преписката на пенсионния орган за издаване на нов акт съобразно указанията дадени в мотивите на съдебното решение. Позовал се е на константна съдебна практика на Върховния административен съд по тълкуване хипотезата на действителен осигурителен стаж в случаите на ползване на отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. Решението е правилно.

Съгласно чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. - с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.

От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.

Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО за 2022 год., когато е подадено заявлението от В. Х. М. се придобива при навършване на възраст от 66 години 10 месеца и наличие на най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, независимо при условията на коя категория труд е положен.

По делото е установено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст 07.09.2022 год. В. Х. М. е имала навършени [възраст], т. е. налице е материалноправната предпоставка възраст за придобиване на правото на пенсия. С обжалваното пред първата инстанция разпореждане на лицето е зачетен действителен осигурителен стаж 11 год. 04 мес. и 10 дни като този стаж не включва времето от 19.06.1989 год. до 21.04.1992 год., когато лицето е било в майчинство. Времето, което не е зачетено за действителен осигурителен стаж е 02 г. 10 мес. и 02 дни. Именно този осигурителен стаж е спорен за възникване правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.

За да не зачетат този стаж като действителен пенсионните органи са се позовали на 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО като са приели, че същият не попада в хипотезата на посочената правна норма предвид изброяването в същата.

С процесното решение административният съд посочва, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО не прави разграничение между жените, които не работят, защото са майки на малки деца и другите жени, които работят, а съгласно ал. 7 на същия член за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3 годишна. За този период се внасят осигурителни вноски в размер за фонд пенсии за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. За зачитането на спорните периоди като осигурителен стаж съдът се е позовал и на чл. 80 от ППЗП (отм.), тъй като стажът е положен именно при действието на този текст. Периодът на майчинство до 31.12.1999 г., през който лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение се зачита за действителен осигурителен стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия.

С оглед на горните мотиви първоинстанционният съд е приел, че спорният стаж от 02 г. 10 мес. и 02 дни следва да бъде зачетен като действителен осигурителен стаж. Решението на директора на ТП на НОИ шумен е отменено, а преписката е върната на органа за извършване на нова преценка относно наличието на предпоставките за отпускане на пенсия на лицето съгласно указанията дадени с решението.

Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че не следва да изоставя наложената константна съдебна практика, тъй като същата е в съответствие с точното тълкуване на закона.

Проверяваното решение на Административен съд Шумен е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на касационния жалбоподател за противното са неоснователни. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно производство е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното разрешаване на спора, надлежно и аргументирано е преценил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесните решение и разпореждане съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК, като е извел правилни изводи. В хода на делото пред административен съд е изяснен основният спорен момент в производството в административната и в съдебната му фаза, а именно как следва да се зачете периода от 19.06.1989 г. до 21.04.1992 г., когато ответницата е била неработеща майка (според ползваната терминология от административните органи), и може ли този период да се причисли към действителният и стаж необходим за пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, на който въпрос съдът е дал убедителен отговор. Връщайки съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК преписката на пенсионния орган, съдът му е наредил да се произнесе отново по заявлението на В. Х. М. като е дал за целта в мотивите си коректни указания по тълкуването и прилагането на относимите за спора правни норми. Съдържанието на атакувания съдебен акт е изцяло в съответствие с изискванията на чл. 172а от АПК.

Съгласно чл. 68, ал. 3, изр. първо от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31.12.2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Допълнителната разпоредба на 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира понятието Действителен стаж е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. (ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., доп., бр. 8 от 2023 г.) Според изложението на касационен жалбоподател тази разпоредба следва да се тълкува ограничително, приложима за категориите осигурени лица, както са изброени в новелата. Тричленният състав на ВАС не приема такова тълкуване и не може да го приложи. С допълването на разпоредбата считано от 2023 г. в последната приложима редакция наред с категориите осигурени се добавят и други и в случая тази разпоредба не ограничава, а разширява обсега си. В настоящия случай се разглежда стаж придобит през времето от 07.03.1976 г. до 11.02.1977 г., поради което на основание 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. Както правилно е отбелязал в тази връзка съдът приложимата материалноправна разпоредба за процесния период е нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП, отм.) се зачита и времето, прекарано законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към това време е била в сила и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г. (в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж.

В този дух е и сега действащата уредба. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

Предвид тези разпоредби административният съд правилно е приел, че пенсионните органи е следвало да зачетат периода от 02 г., 10 мес. и 02 дни, през който ответницата е била неработеща майка като действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в решение № 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Р. Б.

С оглед на това следва да се приеме, че както длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Шумен, така и ръководителят на ТП на НОИ Шумен, са преценили неправилно, че посоченият период не следва да се зачита като действителен стаж, във връзка с което направили погрешен извод, че не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно липсата на изискуем действителен стаж от 15 години, поради което са издали материално незаконосъобразни актове (нарушение по чл. 146, т. 4 от АПК). Като се зачете този период за такъв стаж, за общият действителен стаж на В. Х. М. към датата на заявлението за пенсия са установени изискуемите 15 години, следователно тя е отговаряла към същия момент на кумулативно изискуемите условия по чл. 68, ал. 3 от КСО, за да се пенсионира по този ред.

В този смисъл е формирана и съдебна практика на Върховния административен съд, шесто отделение.

По тези съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд Шумен е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора неоснователна се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото. Основателна е претенцията на ответника по касация за разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразен адвокатски хонорар заплатен в брой в размер на 700 лева. Следва да се осъди ТП на НОИ Шумен да заплати на В. Х. М. разноски за касационната инстанция в размер на 700 лева представляващи адвокатски хонорар.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100/13.07.2023 год. постановено по адм. дело № 153/2023 год. по описа на Административен съд Шумен.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Шумен да заплати на В. Х. М. [ЕГН] разноски по делото в размер на 700 (седемстотин) лева представляващи адвокатски хонорар.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА