Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: ДИАНА ГЪРБА. П. при секретар Р. А. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията Ц. П. по административно дело № 7757/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Столичен общински съвет (СОС), чрез процесуален представител юрк. М., както и от Столична дирекция на вътрешните работи ([Фирма 1]), чрез процесуален представител юрк. П., против решение № 3956 от 15.06.2023г., постановено по адм. дело № 7786/2022г. по описа на Административен съд София-град.

В касационната жалба на Столичен общински съвет са развити доводи, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По същество се твърди, че Централно военно окръжие няма правно защитим интерес да оспорва акта на СОС. Не се споделя и изводът на първостепенния съд, че решението на СОС е взето при липса на мотиви, като се поддържа, че такива се съдържат в преписката по издаването му. Иска се обезсилване на атакуваното решение, алтернативно – отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

В касационната жалба на Столична дирекция на вътрешните работи се поддържа, че решението на административния съд е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че съдебният състав не е изяснил правилно фактическата обстановка и оттам е извел неправилни правни изводи. Сочи се, че решението на СОС съдържа фактически и правни основания за приемането му, включително такива, обективирани в доклад вх. № СОА22-ВК66-7780/13.07.2022г. Иска се отмяна на решението на Административен съд София-град. Допълнителни съображения са развити в представени по делото писмени бележки.

Ответникът – Централно военно окръжие, чрез упълномощен процесуален представител, в съдебно заседание и с представен по делото писмен отговор, взема становище за неоснователност на касационните жалби и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са основателни.

Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от Централно военно окръжие, против решение № 592 по протокол № 60/21.07.2022г. на Столичен общински съвет, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 12, ал. 3 и 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 12, ал. 1 и 2 от Наредбата за общинската собственост, приета от СОС, са предоставени безвъзмездно за управление на сектор „Общинска полиция“ ползваните от Централно военно окръжие (ЦВО) помещения в сградата – публична общинска собственост, находяща се в гр. София, ул. „Г. Б. № 12, Акт за публична общинска собственост № 1195 от 21.05.2015г., със съответните идеални части от общите части на сградата и помещенията за общо ползване, за срок от 5 години, подробно описани в т. І.1, 2 и 3 от решението. С т. ІІ от същото решение на СОС е възложено на кмета на Столична община да издаде заповед за предоставяне безвъзмездно за управление на сектор „Общинска полиция“ на имота, посочен в т. І.

С обжалваното решение съставът на Административен съд София град е отменил решение № 592 по протокол № 60/21.07.2022г. на Столичен общински съвет. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението на СОС страда от съществен порок във формата, изразяващ се в липсата на мотиви за приемането му. Счетено е, че такива не се съдържат и в доклад вх. № СОА22-ВК66-7780/13.07.2022г., внесен от група общински съветници преди заседанието на СОС, проведено на 21.07.2022г. Последният извод е обоснован с нормата на чл. 12, ал. 6 ЗОС, регламентираща, че когато нуждата от предоставения имот отпадне или той се използва в нарушение на разпоредбите на чл. 11, имотът се отнема със заповед на кмета на общината. Развити са съображения, че сградата на ул. „Г. Б. 12 е архитектурно съобразена, оборудвана и изцяло пригодена за нуждите на военното формирование и неговото функциониране, при което ответникът е дължал преценка, а такава липсва, дали необходимостта на ЦВО от ползване на помещения в посочената сграда е отпаднала. Прието е, че в оспорения акт нито се съдържат фактически констатации, че нуждата от ползването на имота от страна на военното формирование е отпаднала, нито че имотът се ползва в нарушение на чл. 11. Изведено е заключение, че от приобщените по делото доказателства, вкл. гласни такива, не може да се приеме, че реалната необходимост от ползване на сградата от страна на ЦВО – ползвател към момента на издаване на акта на СОС, е отпаднала. Постановеното решение е неправилно.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател – Столичен общински съвет, че решението е недопустимо, тъй като Централно военно окръжие не е имало правен интерес от оспорване, доколкото ползва общинския имот без правно основание. В решението на СОС изрично е посочено, че ползваните от Централно военно окръжие помещения в сградата на ул. „Г. Б. № 12 се предоставят безвъзмездно за управление на сектор „Общинска полиция“, поради което разпоредените с акта правни последици безспорно засягат по неблагоприятен начин правната сфера на оспорващия. Процесуалната легитимация, която включва и правния интерес от оспорване на акта, е свързана със заявено твърдение за нарушено материално право. Тъй като процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на материалното право, засегнато от акта, тя в крайна сметка се основава на правното твърдение на оспорващия. Преценката дали оспорващият доказва основание за ползване на общинския имот не касае неговата процесуална легитимация, а материалноправната му легитимация.

Основателни обаче са доводите на касаторите, че не е налице приетия от решаващия съд порок във формата на акта, изразяващ се в липсата на мотиви за вземането на решение от СОС по чл. 12, ал. 3 и 4 ЗОС.

За да достигне до този извод, решаващият състав на административния съд е извършил погрешна интерпретация на събрания по делото доказателствен материал, при което е извел неправилни фактически констатации и необосновани правни изводи.

Не е спорно по делото, че сградата, находяща се на ул. Г. Б. № 12, включваща и процесните помещения, е имот - публична общинска собственост. Сградата е публична общинска собственост по силата на закона - 7, т. 6 ЗМСМА, за което са издадени два акта за публична общинска собственост (през 1997г. и 2015г.). Този факт не се отрича от Централно военно окръжие, а изрично се сочи в подадената от него жалба. Не е спорно също така, че военното формирование полза сградата (помещения от нея) без правно основание, доколкото не му е предоставена за управление по реда и при условията на Глава втора от Закона за общинската собственост. Впрочем този факт също не се отрича от оспорващия, а и се потвърждава във водената между него и СОС кореспонденция (напр. писмо от началника на ЦВО до кмета на СО район „Оборище“, л. 34 от делото на административния съд), а именно че към настоящия момент ползването на сградата не е уредено по съответния законов ред. Тези безспорни данни правят необосновано заключението на решаващия съд, че административният орган е дължал преценка и мотивирана обосновка дали нуждата от ползването на имота от страна на военното формирование действително е отпаднала. Нормата на която се е позовал първостепенният съд – чл. 12, ал. 6 ЗОС, предвижда да е отпаднала нуждата от предоставения имот, т. е. имотът първо трябва да е бил предоставен, за да се изследва въпроса дали е отпаднала нуждата от ползването му. По смисъла на ЗОС един имот е „предоставен“, когато е предоставен по реда на Глава втора от ЗОС, а не когато фактически се ползва без правно основание. Неотносимо е обстоятелството, че през 1984г. сградата /тогава държавна собственост съгласно акт за държавна собственост от 1954г./ е била предоставена на Столично военно управление за изграждане на секретен изчислителен център. По силата на 7, т. 6 ЗМСМА сградата и дворното място са придобили статут на публична общинска собственост, поради което и управлението им се извършва по реда на приложимия ЗОС. Изложеното се отнася и до втората хипотеза на чл. 12, ал. 6 ЗОС – когато имотът се използва в нарушение на чл. 11 ЗОС, което също предполага, че имотът първо е предоставен за управление по реда на Глава втора (чл. 11 и сл. ЗОС), едва след което може да се преценява дали се използва в нарушение на чл. 11. Отделен е въпросът, че и двете хипотези на чл. 12, ал. 6 ЗОС, на които се е позовал първостепенният съд, съставляват материалноправни основания за издаване на заповед от кмета на общината по чл. 12, ал. 6 ЗОС, но са неотносими към решението на СОС и неговата обосновка.

В случая е проведено производство по реда на Глава втора от ЗОС. Съгласно чл. 12, ал. 3 ЗОС имотите и вещите - общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка, могат да се предоставят безвъзмездно за управление на други юридически лица на бюджетна издръжка или на техни териториални структури. Според чл. 12, ал. 4 ЗОС редът за предоставяне за безвъзмездно управление на имоти и вещи - общинска собственост, се определя от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2. Приложимата в случая Наредба за общинската собственост, приета от СОС, в чл. 12, ал. 2 предвижда, че имоти или части от имоти, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка, могат да се предоставят безвъзмездно за управление на други юридически лица на бюджетна издръжка или на техни териториални структури, по тяхно искане, след решение на СОС, със заповед на кмета на СО, за срок до 10 години. Процедурата е разписана в чл. 12, ал. 3 от общинската наредба. Следователно в пределите на оперативната самостоятелност на общинския съвет е да прецени, при условие че даден общински имот не е необходим за нуждите на общинските органи/звена на общинска издръжка, дали да го предостави безвъзмездно за управление на други юридически лица на бюджетна издръжка или на техни териториални структури, по тяхно искане. В случая, по преписката са налични две искания от две различни държавни структури – Централно военно окръжие, което е в структурата на Министерство на отбраната, и сектор „Общинска полиция“, който е в структурата на[Фирма 1] – МВР, при което СОС е взел решение спорните помещения да бъдат предоставени на сектор „Общинска полиция“. По преписката е представен доклад вх. № СОА22-ВК66-7780/13.07.2022г., внесен от група общински съветници, предхождащ заседанието на СОС, на което е взето процесното решение, в който подробно е изложена хронологията по случая, като е посочено кои помещения от сградата към момента се ползват от сектор „Общинска полиция“, за което има вписване в АОС – „предоставени права за управление“; какви дейности изпълняват служителите от този сектор на територията на Столична община, както и че предвид увеличаващият се обем от работа щатът на сектор „Общинска полиция“ е увеличен на 144 души, поради което предоставените помещения са крайно недостатъчни за изпълнение на функционалните задължения от служителите на сектора. Видно е, че докладът съдържа необходимата обосновка за предоставяне на сектор „Общинска полиция“, който към момента ползва на валидно правно основание част от помещенията в сградата на ул. „Г. Б. 12, и на останалите помещения. При това не може да се сподели заключението на решаващия съд, че решението на СОС е постановено при липса на мотиви и подлежи на отмяна само на това формално основание. Наред с това, не може да се вменява в тежест на административния орган да излага мотиви дали е отпаднала необходимостта от фактическото ползване на имот, чието ползване не е предоставено по установения нормативен ред.

В случая първостепенният съд се е произнесъл само по отношение на основанието, регламентирано в чл. 146, т. 2 АПК, без да обсъди и да изложи правни изводи относно останалите основания, за които има задължение съгласно императивното изискване на чл. 168, ал. 1 АПК. Произнасянето на касационния съдебен състав по останалите основания, включително материалната законосъобразност на акта, би лишило страните в процеса от една съдебна инстанция по съществото на спора относно правно релевантните факти.

По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, при което да се извърши съдебна проверка на оспорения административен акт в обхвата на останалите основания по чл. 146 АПК.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съдебен състав не се произнася по заявените искания за присъждане на разноски.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3956 от 15.06.2023г., постановено по адм. дело № 7786/2022г. по описа на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град при изпълнение на дадените указания в настоящото решение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Д. Г. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА