Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 7712/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /“ОДОП“/ - София при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция по приходите /НАП/, подадена чрез юрк. Г. против решение № 4327/29.06.2023 г. постановено по адм. д. №12794/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22002220006982-091-001/13.08.2021 г., издаден от С. К. - орган, възложил ревизията и Д. Т. - ръководител на ревизията, органи по приходите на ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1677/28.10.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който на „М. М. ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 25 004, 83 лв. - главница и лихви за забава в размер на 4 755, 54 лв. за данъчни периоди м.12.2017г. и м.01.2018г.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за реалност на доставките по фактури издадени от „БАЛКАН-КАР 1992“ ЕООД. Иска се да бъде отменено оспореното решението и да се потвърди ревизионния акт. Претендира се присъждане на направените разноски за двете инстанции.

Ответникът - „М. М. ЕООД, чрез пълномощника си адв. Т. оспорва жалбата в писмен отговор като излага доводи за правилност на решението. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Прокурорът от Върховната прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата.

Върховния административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София – град е бил РА № Р-22002220006982-091-001/13.08.2021 г., издаден от С. К. - орган, възложил ревизията и Д. Т. - ръководител на ревизията, органи по приходите на ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1677/28.10.2021 г. на директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който на „М. М. ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 25 004, 83 лв. главница и лихви за забава в размер на 4 755, 54 лв. за данъчни периоди м.12.2017г. и м.01.2018г., поради непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 9 от ЗДДС по 3 броя фактури - фактура № 87/05.12.2017 г., фактура № 33/20.12.2017 г. и фактура № 32/12.12.2017 г., издадени от „БАЛКАН-КАР 1992“ ЕООД с предмет „плащане за услуга по Договор от 20.10.2017 г.“

От фактическа страна съдът е приел, че ревизията е повторна и е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22002220006982-020-001/16.11.2020 г. С. З. за изменение на ЗВР №Р-22002220006982-020-002/24.02.2021 г. срокът за завършване на ревизията е удължен до 23.04.2021 г.

Резултатите от ревизията са отразени в Ревизионен доклад (РД) № P-22002220006982-092-001/29.06.2021г., връчен по електронен път на 16.08.2021г.

Ревизията е приключила с РА № Р-22002220006982-091-001/13.08.2021 г., издаден от С. К. - орган, възложил ревизията и Д. Т. - ръководител на ревизията, органи по приходите на ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1677/28.10.2021 г. на директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП.

След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия и в изискуемата форма.

За да отмени процесния РА, първоинстанционният съд е приел, че от представените по делото доказателства се установява реалност на доставките по фактури, издадени от „БАЛКАН-КАР 1992“ ЕООД. Прието е, че фактурите са оформени съгласно Закона за счетоводството (ЗСч) и към нея тях са представени доказателства за плащане /банкови извлечения/, което обстоятелство се потвърждава и от приетата и неоспорена от страните съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Стоев. Съобразено е, че фактурите са отразени в счетоводството на ревизираното лице и на доставчика, извършено е плащане, представени протоколи обр. 19 към всяка една от тях, както и цитирания във фактурите договор. Съдът е изложил мотиви, че липсата на доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, на които се позовават приходните органи не могат да бъдат самостоятелни основания за отказ на правото на данъчен кредит, като в този смисъл се е позовал на практиката на СЕС.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Обсъдени са приетите по делото доказателства и правилно е приложен материалния закон.

Правилно е формулиран и основният спорен въпрос - налице ли са реални доставки по три броя фактури - фактура № 87/05.12.2017 г., фактура № 33/20.12.2017 г. и фактура № 32/12.12.2017 г., издадени от „БАЛКАН-КАР 1992“ ЕООД с предмет „плащане за услуга по Договор от 20.10.2017 г.“ и правилно ли не е признато правото на данъчен кредит по тях.

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. По отношение на доставките на услуги, правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие, а именно: извършване на услугите.

Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съд следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. В конкретния случай намира приложение и тълкуването, дадено в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама.

В хода на ревизията е установено, че извършваната през ревизираните периоди дейност от „М. М. ЕООД е строителство до груб строеж, довършителни и ремонтни дейности.

Предмет на доставка по спорните фактури издадени от „БАЛКАН-КАР 1992" ЕООД е „плащане за услуга по Договор от 20.10.2017 г.“ и по конкретно услуги по полагане на кофраж и полагане на бетон.

Правилно административният съд е съобразил, че още в хода на ревизията от ревизираното дружество е представен договор от 20.10.2017 г., протоколи обр. 19 за извършени услуги, аналитични счетоводни регистри по доставчици, тристранно споразумение от 15.03.2019 г. между „МАКС MAP“ ЕООД, „БАЛКАНКАР КАР 1992“ ЕООД и "Б. О. КОМЕРС - ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, за метода на осъществяване на плащане по процесните фактури, преводно нареждане от 09.01.2020 г., счетоводен регистър на „МАКС MAP“ ЕООД за период 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г., доказателства за отразено осчетоводяване на получени доставки на материали и услуги от „ПЕРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Както нееднократно се сочи в съдебната практика, съставяните между данъчните субекти документи, обективиращи развитието на отношенията помежду им, съставляват в по-голямата си част частни документи, но това не е основание същите да не бъдат кредитирани от съда, още повече в случаи като процесния, в които те не са били оспорени от процесуалния представител на Д. Д. "ОДОП" - София, поради което и се ползват с придадената им закона формална доказателствена сила. Следователно, правилно съдът е кредитирал неоспорените от страна на приходната администрация писмени доказателства.

На следващо място правилно е прието от съда съобразно събраните писмени доказателства и от заключението на приетата без оспорване от страните съдебно-счетоводна експертиза, наличието на облигационни отношения между получателя на доставките и издателите на фактурите, индивидуализация на доставките, съответно извършване на услугите, както и използването им именно във връзка с дейността на дружеството. Вещото лице е констатирало, че спорните фактури за доставки услуги са осчетоводени от получателя и от съответния доставчик, и са включени в дневниците за продажби и в справките-декларации по чл. 125 от ЗДДС на доставчиците. Констатирано е редовно водено счетоводство и реализация на доставките в икономическата дейност на ревизираното лице.

Първоинстанционният съд правилно е съобразил, че ако е доказано притежанието на редовен от външна страна данъчен документ/фактура, реалното осъществяване на доставките и използването в икономическата дейност на ревизирания субект, правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви за недоказана кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците, освен ако приходната администрация докаже, и то въз основа на обективни данни, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по веригата от доставки /Решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Боник, т. 40, Решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и С-142/11, Mahageben и David, т. 66; Решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело C-324/11, G. T., т. 45; Решение на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, т. 31/. Позоваването на такива обективни факти, респ. тяхното доказване е изцяло в доказателствена тежест на органите по приходите като такова доказване в конкретния случай не е извършено. Поради изложеното касационните възражения по отношение на липса на кадрова, техническа и материална обезпеченост са неоснователни.

С оглед на изложеното, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Разноски в полза на ответника не следва да се присъждат поради липса на доказателства такива да са сторени в касационното производство.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4327 от 29.06.2023 г. по адм. д. 12794/2021 г. по описа на Административен съд София – град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА