Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. К. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя Т. К. по административно дело № 7800/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Управителния съвет на Национален фонд "Култура", подадена чрез адв. Ц., насочена срещу решение № 3267/17.05.2023 г. по адм. дело № 12824/2021 г. на Административен съд - София-град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност и се иска отмяната му поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по частната жалба С. П. чрез процесуалния си представител по делото в писмен отговор оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалвания съдебен акт.

Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил по жалба на С. П. от гр. София решение на УС на НФ „КУЛТУРА“ по протокол № 21 от извънредно видео-заседание на Управителния съвет на Национален фонд „Култура“ от 22.11.2021 г., в частта, с която е отказано финансиране на проект вх. № ТI 1571-52, с който оспорващата е кандидатствала в конкурс по програма „Творчески инициативи в областта на танцовото, цирковото и визуалното изкуство“, модул „Индивидуални проекти“ на Национален фонд „Култура“. Съдът е приел, че така приетото решение в неговата обжалвана от С. П. част е незаконосъобразен индивидуален административен акт. Според съда към решението не са изложени мотиви, което се явява пречка да се провери съобразеността му с материалния и процесуалния закон.

Така постановеното решение на АССГ е валидно, допустимо и правилно. по делото няма спор за факти, поради което фактическата обстановка се възприема от настоящата инстанция така, както е установена от първоинстанционния съд, както и на осн. чл. 220 АПК, норма, съдържаща забрана за фактически установявания в касационната инстанация. Правилно и обосновано съдът е приел, че актовете на УС на НФК по чл. 10 от Наредба № Н-5/27.06.2007 г. на МК подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Национален фонд "Култура" е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на културата. Създаден е със Закона за закрила и развитие на културата /ЗЗРК/, където е определен и статутът му. Фондът подпомага развитието на културата, като набира, управлява и разходва средства, предназначени за провеждане на националната политика в областта на културата /чл. 24, ал. 3 от ЗЗРК/. Средствата по фонда се предоставят след провеждане на конкурс при условия и ред, определени от министъра на културата. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № Н-5/27.06.2007 г. на МК, въз основа на протокола с решение на експертната комисия по оценка на проектите Управителния съвет с решение определя спечелилите конкурса проекти и размера на средствата от фонда по всеки от тях. Средствата от фонда се предоставят въз основа на сключени договори при условията на чл. 31, ал. 3 от ЗЗРК. При упражняването на тази си дейност УС на НФК има качеството на административен орган по смисъла на 1 от ДР на АПК, като овластен въз основа на закон носител на административни правомощия, съответно актовете му подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 145 и сл. от АПК. При тази правилна характеристика на актовете на НФК, в случаите, когато се оценяват проектите за финансиране от бюджета на Министерството на културата, решенията с които проектите са одобряват или се отхвърлят следва да отговарят на изискванията на АПК, като особено в случаите на отказ да бъдат обстоятелствено мотивирани. Оспореният индивидуален административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59, ал.2 АПК, изискващ излагане на правни и фактически основания за отказа. Не е ясна волята на административния орган по какъв принцип и критерии и на какво основание са одобрени едни проекти, а други проекти са отхвърлени без изложени мотиви за конкретно установени несъответствия и как са разпределени средствата по проектите. Съдът обосновано и правилно е приел, че решението е взето при липса на оценка и конкретика относно установени несъответствия на спорния проект с общите критерии, без ясно, точно и обективно оценяване на проектите. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, тъй като, въпреки изискването на чл. 168, ал.1 АПК съдът служебно, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК и в случаите, когато страната не е навела оплакване, това задължение не може да бъде изпълнено, защото материалната и процесуалната законосъобразност на акта не може да бъде проверена. С оглед на горното решението на АССГ следва да се остави в сила като правилно и обосновано. Водим от горното Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3267/17.05.2023 г. по адм. дело № 12824/2021 г. на Административен съд - София-град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА