Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове:
АГЛИКА А. Р. К. С. при секретар С. П. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 7870/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби на "Б. П. ЕООД гр. София и на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, чрез процесуалните им представители против Решение № 7406 от 05.07.2023г. на Върховния административен съд /[Фирма 3]/, тричленен състав на четвърто отделение по адм. д. № 6843/2014г.
Касаторът "Б. П. ЕООД обжалва съдебния акт в частта му, с която е отхвърлена жалбата на това дружество срещу Решение № 520/15.04.2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1321/2013 г., относно установеното нарушение на чл. 36, ал.1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ и наложената в тази връзка имуществена санкция. Твърди, че същият е необоснован, постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Детайлно са изложени съображения за липса на нарушение на чл. 36 ЗЗК, както и за необоснованост на изводите на съда за нарушаване възможността за сключване на бъдещи договори с вече утвърдени дистрибутори и клиенти на „Консервинвест“ ООД, тъй като не е посочено нито кои са тези дистрибутори и клиенти, нито защо тази нарушена възможност е в резултат на действия на касатора, нито въз основа на какви доказателства съдът е формирал изводите си, нито е анализирано какви са били конкретните договорни отношения с въпросните дистрибутори и клиенти. Касаторът подчертава, че са налице противоречия в мотивите на съда. Твърди, че не са надлежно обсъдени всички доказателства по делото, като не е отчетено и обстоятелството, че „Консервинвест“ ООД не е представило доказателства за наличие на договорни отношения с някои от твърдяните от него съконтрахенти. Касаторът изтъква още, че липсва негово поведение, което да е в противоречие с добросъвестната търговска практика, и то с цел нелоялно привличане на клиенти. Излага и съображения, за необоснован размер на наложената санкция. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени решението на КЗК в атакуваната част изцяло или да се намали размера на наложената санкция. Евентуално се иска връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се разноски.
К. К. за защита на конкуренцията обжалва съдебното решение в частта, с която е отменено решение № 520/15.04.2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1321/2013 г. в частта по т. 3 относно неизпълнение на Решение № 354 от 10.04.2013 г. от страна на "Б. П. АД, в частта му относно незабавно прекратяване на нарушението, постановено по т. 2 от диспозитива на решението и наложената имуществена санкция на това дружество в размер на 60230,00 лв. и преписката е върната на КЗК за постановяване на ново решение. Изложени са съображения за нарушения на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на чл. 100, ал.1 т.7 и чл.100, ал.5, т.1 ЗЗК. Поради това се иска отмяна на решението в разглежданата му част и отхвърляне на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
"Б. П. ЕООД гр. София и Комисия за защита на конкуренцията оспорват съответно касационните жалби на противната страна.
Ответникът „Консервинвест“ ООД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба на "Б. П. ЕООД и не оспорва касационната жалба на Комисия за защита на конкуренцията. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими.
С обжалваното пред тричленния състав на[Фирма 3] решение на КЗК, на основание чл. 98, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 100, ал. 1, т. 6 и 7, чл. 69, ал. 4 ЗЗК, от Комисията е: 1/ установено, че е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК от страна на "Б. П. АД и е наложена имуществена санкция на това дружество за това в размер на 2% от нетните приходи от продажби за предходната финансова 2013 г., равняващи се на 118260,00 лв.; 2. установено, че не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 30 и чл. 31 ЗЗК от страна на "Б. П. АД; 3. установено, че е налице неизпълнение на Решение № 354 от 10.04.2013 г. от страна на "Б. П. АД, в частта му относно незабавно прекратяване на нарушението, постановено по т. 2 от диспозитива на решението и е наложена имуществена санкция на това дружество в размер на 60230,00 лв. и 4. възложено е на "Б. П. АД да заплати на "Консервинвест" АД направените разноски в производството пред КЗК в размер на 1553,00 лв.
Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е образувано по две жалби срещу решение № 520/15.04.2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1321/2013 г., както следва: първата, подадена от "Б. П. АД /сега "Б. П. ЕООД/ срещу посоченото решение в частта, с която е установено нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК и в частта, с която е установено неизпълнение на решение № 354/10.04.2013 г. на КЗК по съединена преписка № КЗК-406/861/2012 г. от страна на това дружество и са му наложени имуществени санкции; втората, подадена от "Консервинвест" ООД срещу посоченото решение, в частта, с която е установено, че не са извършени нарушения от страна на "Б. П. АД по чл. 29, 30 и 31 ЗЗК, както и в частта за разноските. В частта, в която тричленният състав се е произнесъл по решението на КЗК относно нарушенията на чл.29, 30 и 31 ЗЗК и разноските, решение № 7406 от 05.07.2023г. на Върховния административен съд /[Фирма 3]/, тричленен състав на четвърто отделение по адм. д. № 6843/2014г. е влязло в сила. Предмет на съдебен контрол по настоящото дело следователно е решението на[Фирма 3] в останалите му части, срещу които са подадени касационните жалби.
Съдът е констатирал, че производството пред КЗК по преписка № 1321/2013 е образувано по искане на „Консервинвест“ ООД за установяване на извършени нарушения по чл. 29, чл. 30, чл. 31, чл. 36, ал. 1 ЗЗК, както и по чл. 100, ал. 1, т. 7 ЗЗК за неизпълнение на решение № 354/2013 на КЗК постановено по обединена преписка № 406/861/2012 г. от страна на „Б. П. АД, за налагане на предвидената в закона санкция, преустановяване на нарушението и възлагане на разноски.
Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение е приел, че решението на КЗК е постановено от компетентен орган, при наличие на изискуемите кворум и мнозинство за приемане на решение, регламентирани в чл. 59, ал. 1 и, ал. 2 ЗЗК, с изискуемата форма и реквизити, мотивирано е, липсват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но решението е прието при частично неправилно приложение на материалния закон.
По отношение установеното от КЗК нарушение от страна на „Б. П. АД, състоящо се в неизпълнение на наложената с решение № 354/10.04.2013 г. на КЗК принудителна административна мярка – прекратяване на нарушения по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 33 от ЗЗК, съдът е приел, че КЗК неправилно е приложила материалния закон, тъй като в конкретния случай е била приложима разпоредбата на чл.100, ал.5, т.1 ЗЗК /изм. бр.15 от 15.02.2013г., в сила от 01.01.2014г./, а не тази на чл. 100, ал.1, т.7 ЗЗК. Освен това съдът е посочил, че решение № 354/10.04.2013 г., постановено по обединена преписка № КЗК-406/861/2012г. е отменено с влязло в сила решение на[Фирма 3] в частта относно нарушението на чл. 31 и по отношение на част от нарушението по чл. 32, ал.1 ЗЗК вр. чл. 33 ЗЗК. Поради това решение № 520/15.04.2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1321/2013 г., в частта му по т. 3 е счетено от тричленнеия състав за незаконосъобразно, отменено е и преписката е върната на КЗК за ново произнасяне.
По отношение на решението на КЗК в частта, в която е установено извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗК, съдът е приел, че жалбата е неоснователна. Като правилен е преценен изводът на КЗК, че за процесния период „Б. П. АД е адресирало писма до клиенти, съконтрахенти на „Консервинвест“ ООД, които съдържат факти за наличието на съществуваща регистрация на географско указание и вписан ползвател първото дружество, както и твърдения за неправомерно използване от страна на „Консервинвест ООД“ на регистрираното указание "Първомайска лютеница", като адресатите са призовани да установят "всякаква търговска дейност с нарушаващите продукти на "Консервинвест" ООД".
Съдът е установил, че „Консервинвест“ ООД е притежател и ползвател на 2 марки за клас 29 МКСУ - "лютеница", съдържащи като наименование "Първомайска лютеница" - рег. №№ 36091 и 81566 към дата 11.11.2013. Констатирано е и преустановяване на търговската дейност с „Консервинвест“ ООД от страна на дружествата "Елма" ООД , "Б. Б. ЕООД, "Д и Д Комерс енд Диливъри" ООД, "БББ-Дистрибуция и логистика" ЕООД, "А. Т. 2010" ЕООД.
Съдът е обсъдил и определение на Съда на Европейския съюз от 9 февруари 2022 г. по дело C-35/21 Konservinvest, както и решение на Върховния касационен съд по търговско дело № 1270/2019 г., първо търговско отделение и е приложил указанията на СЕС за неприложимост спрямо процесните продукти на националния ред за закрила на географско указание.[Фирма 3] е счел, че национална регистрация на такова не подлежи на правна закрила, поради приложението на Регламент /ЕС/ 1151/2012.
При тези обстоятелства, съдът е приел за съответстващ на закона извода на КЗК, че забраната на чл.36, ал.1 ЗЗК е нарушена от страна на „Б. П. АД. За неоснователно е счетено възражението за наложената имуществена санкция на предприятието, като е прието, че тя е съобразена с т. 17а от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК. Поради липсата на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства съдът е счел, че наложената санкция в размер на 2 % от нетния приход за продажби на дружеството за 2013 г. (установен в размер на 5 913 000 лв.), възлизаща на 118 260 лв., е в състояние да изпълни общата и специална превенция по т. 4 от Методиката - да накаже нарушителя и да предотврати извършването на нарушения от други предприятие и се явява законосъобразна, обоснована и справедлива. По тези съображения съдът е постановил решението си.
Решението е частично неправилно, поради неправилно приложениe на материалния закон.
По касационната жалба на „Б. П. ЕООД:
Приложното поле на ЗЗК обхваща дейността на лицата, изрично посочени в чл. 2 ЗЗК, които могат да бъдат субекти на нарушение по смисъла на ЗЗК, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната.
Няма спор, че дружествата по делото са предприятия по смисъла на 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, поради което дейността им се подчинява на правилата на специалния закон и подлежи на контрол от страна на специализирания държавен орган в областта на защитата на конкуренцията.
Според чл. 36, ал. 1 от ЗЗК се забранява осъществяване на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори или се осуетява сключването им с конкретен конкурент. За да се ангажира отговорност на предприятие по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, е необходимо да бъде доказано по безспорен начин наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между установено недобросъвестно поведение и настъпилите в резултат на това поведение правни последици - прекратяване /нарушаване или осуетяване на сключването на договори с конкурент/и. Съставът е единственият в Глава VII от ЗЗК, който изисква настъпването на конкретен и безспорно доказан вредоносен резултат - нарушаване на договори или осуетяване сключването на договори.
Изводът, който се налага е, че съставът на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК е резултатен - трябва да е налице или нарушаване на договори с конкурент или предотвратяване на сключването на договор във връзка с определено поведение в противоречие с добросъвестната търговска практика.
В светлината на тези основни положения, неправилни са изводите на КЗК и на тричленния състав на[Фирма 3], че по делото са налице достатъчно доказателства за настъпил съставомерен вредоносен резултат, изразяващ се в прекратяване на сключени договори или осуетяване на сключването на договори с клиенти на „Консервинвест“ ООД, и то в резултат на конкретно укоримо поведение на „Б. П. АД.
Основателни са доводите в касационната жалба, че тричленният състав на[Фирма 3] не е анализирал съдържанието на писмата, изпращани от представител на акционерното дружество на различни търговски субекти. Вместо това съдът е възприел безкритично фактическата обстановка, описана в решението на КЗК, върху което е следвало да бъде упражнен надлежен съдебен контрол.
В процесния период – 2013г. изложените в писмата факти са верни, а „Б. П. АД се е позовало на съществуващата към този период законова защита на своите права. Не е било спорно в процеса, че дружеството е било притежател на регистрирано географско указание, за което законодателството на страната предвижда национална закрила, съгласно ЗМГО. Нещо повече, наличието на тази закрила е потвърдено с влезли в сила решение № 9256 от 12.07.2017 г. на[Фирма 3] по адм. д. 4519/2017 г. и решение 6960/28.05.2018 г. на[Фирма 3] по адм. д.14753/2017 г. Наличието на съществуващата през 2013г. закрила на географско указание е потвърдена и от Патентното ведомство в приложеното към преписката писмо. Упражняването на предвидени в закон права не представлява поведение, което да е в противоречие с добросъвестната търговска практика. В този смисъл е и Решение № 3940 от 17.03.2021г. на[Фирма 3] по адм. д. 9171/2020г., 5-членен състав на[Фирма 3]. Последващите изменения на законодателството и отмяната на географското указание през 2019г. не могат да бъдат относими към поведението на акционерното дружество през 2013г., тъй като то не може да бъде държано отговорно за измененията в законодателството и в съдебната практика, настъпили впоследствие.
Неправилно съдът е приел, че „Б. П. АД е изпратило писмо до „Елма“ ООД и до Д и Д Комерс енд Диливъри“ ООД. От изявленията на двете дружества, обективирани по преписката, става ясно, че те са били уведомени за писмата от трети дружества.
Неправилно съдът е приел, че в резултат на изпратените от "Б. П. АД писма е била нарушена възможността за сключване на бъдещи договори с вече утвърдени дистрибутори и клиенти на "Консервинвест" ООД. Преди всичко, такова нарушение от КЗК не е констатирано. Освен това, изводите на тричленния състав на[Фирма 3] в тази връзка са противоречиви и необосновани. Не е посочено кои са тези дистрибутори и клиенти, с които е предстояло сключване на договори. По преписката и по делото липсват доказателства за наличие на преговори за встъпване на „Консервинвест“ ООД в бъдещи търговски отношения с трети лица.
Що се отнася до извода на КЗК в оспореното решение за прекратяване на съществуващи търговски отношения, съдът не е взел категорично и обосновано становище по този въпрос, като е формирал противоречиви и неясни изводи налице ли е посочената от КЗК форма на нарушението. Съдът не е изложил мотиви защо счита, че при липса на договори по преписката, между „Консервинвест“ ООД и дружествата „ДиД Комерс енд Диливъри“ ООД и „БББ – Дистрибуция и логистика“ ЕООД са били налице договорни отношения, които впоследствие са били прекратени.
Не е доказано и прекратяване на договорни отношения на „Консервинвест“ ООД с негови клиенти и дистрибутори, тъй като липсват доказателства тези дружества да са предприели съответни действия по смисъла на чл.87 ЗЗД. Повечето от дружествата са направили писмени изявления, че само временно преустановяват търговски отношения с ответника.
КЗК и съдът неправилно приемат, че е налице изменение в договорните отношения на „Консервинвест“ ООД с „Б. Б. ЕООД /Билла/. Не е обсъдено въобще налице ли са били такива отношения и по какъв начин те са били изменени. От обясненията на Билла по преписката и представените доказателства става ясно, че се касае само за временно преустановяване на доставките на продукти от серия „Хорцето“, и то поради незадоволителни търговски резултати.
Комисията за защита на конкуренцията и съдът е следвало изрично да посочат и обосноват конкретната форма на извършеното нарушение, доколкото чл.36, ал.1 ЗЗК съдържа три различни форми на нарушение. В случая не е налице хипотезата на прекратяване на договори. Първоинстанционният съд не може да приема наличието на друга форма на нарушение, като засягане възможността за сключване на бъдещи договори, която не е посочена от КЗК.
Необосновани са изводите на съда и на КЗК относно наличието на визираната от фактическия състав на чл.36, ал.1 ЗЗК цел, изразяваща се именно в ограничаване на предлагания продукт на конкурентното предприятие и реализиране на по-големи продажби от "Б. П. АД. В нито едно свое изявление акционерното дружество не е заявявало такава цел.
По тези съображения, настоящият петчленен касационен състав счита за неправилни изводите на тричленния състав на[Фирма 3] и на Комисията за защита на конкуренцията за осъществен фактически състав на нарушението по чл.36 ЗЗК. Както е обсъдено по-горе, в процеса не се установява нито един от елементите на нарушението. Въз основа на събраните доказателства не може да се формира извод за наличие на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на която да са били прекратени или нарушени сключени договори на „Консервинвест“ ООД или да е осуетено сключването им. Касационната жалба на „Б. П. е основателна. Решението в тази му част следва да бъде отменено. Спорът следва да бъде разрешен по същество, като се отмени и решението на КЗК в съответната му част, с която е прието наличието на нарушение по чл. 36 ЗЗК.
По касационната жалба на КЗК:
Основният спорен момент е правен и е свързан с основанието, респективно размера на наложените имуществени санкции, а именно по реда на чл. 100, ал. 1, т. 7 ЗЗК, или чл. 100, ал. 5, т. 1 ЗЗК.
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 7 от ЗЗК, Комисията налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия за неизпълнение на решения или определения на комисията.
Съгласно чл. 100, ал. 5, т. 1 от ЗЗК Комисията налага периодични имуществени санкции на предприятие или сдружение на предприятия в размер до 5 на сто от среднодневния общ оборот за предходната финансова година за всеки ден неизпълнение на решение на комисията за прекратяване на нарушенията, включително чрез наложени подходящи поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията по реда на чл. 77, ал. 1, т. 4 или на чл. 90. Нормата на чл. 100, ал. 5, т. 1 от ЗЗК е специална по отношение разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 7 ЗЗК.
Както правилно е приел тричленния състав, волеизявлението на КЗК за преустановяване на нарушението има характер на принудителна административна мярка. Правните последици от неизпълнението на принудителната административна мярка, с която е постановено прекратяване на нарушенията, както правилно е приел тричленния състав, водят до приложимост на разпоредбата на чл. 100, ал. 5, т. 1 ЗЗК. Общата норма на чл.100, ал.1 т.7 ЗЗК е приложима при друг вид нарушения на решения на КЗК, а не такива, свързани с отказ да се преустанови нарушението. Без значение е дали към момента на налагане на санкция междувременно то е било вече преустановено, тъй като законът не предвижда такава хипотеза. Периодичната санкция е насочена именно към постигане целта на закона - преустановяване на нарушението и поради това тя е приложима в случая. Ако е имал предвид повторно налагане на санкция, респективно повторно наказване на нарушителя законодателят е следвало да го предвиди изрично.
Предвид изложеното, касационната жалба на КЗК е неоснователна, а обжалваното решение в разглежданата част следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора на „Б. П. ЕООД се дължат разноски в размер на 1700 лв за касационната инстанция, от които 1200 лв адвокатско възнаграждение и 500 лв държавна такса, както и разноски за производството пред тричленния състав на[Фирма 3] съразмерно на уважения материален интерес в размер на 2815 лв. Предвид фактическата и правна сложност на спора, възражението на КЗК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. На ответника „Консервинвест“ ООД и на Комисия за защита на конкуренцията разноски не се следват, предвид изхода от спора.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7406 от 05.07.2023г. на Върховния административен съд по адм. д. № 6843/2014г. в частта му, с която е отхвърлена жалбата на „Б. П. ЕООД срещу Решение № 520/15.04.2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1321/2013 г., в частта му по т.1, с която е установено, че е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК от страна на "Б. П. АД и е наложена имуществена санкция на това дружество в размер на 2% от нетните приходи от продажби за финансова 2013 г., равняващи се на 118260,00 лв.
ОТМЕНЯ Решение № 520/15.04.2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1321/2013 г., в частта му по т.1, с която е установено, че е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК от страна на "Б. П. АД и е наложена имуществена санкция на това дружество в размер на 2% от нетните приходи от продажби за финансова 2013 г., равняващи се на 118260,00 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7406 от 05.07.2023г. на Върховния административен съд по адм. д. № 6843/2014г. в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Комисия за защита на конкуренцията да заплати на „Б. П. ЕООД разноски за съдебното производство общо в размер на 4515 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ А. А. п/ А. Р. п/ Ю. К. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА
Особено мнение на докладчика по делото Аглика АдамоваОсобено мнение на докладчика по делото:
Считам, че решението на тричленния състав на[Фирма 3] е правилно, като краен резултат, в частта, в която е отхвърлена жалбата на „Б. П. ЕООД срещу Решение № 520/15.04.2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1321/2013 г., в частта му по т.1, с която е установено, че е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК от страна на "Б. П. АД и е наложена имуществена санкция на това дружество в размер на 2% от нетните приходи от продажби за финансова 2013 г., равняващи се на 118260,00 лв.
При постановяване на решението в разглежданата част не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да се отразят на правилността на крайния извод на съда. Този извод е обоснован и е постановен в съответствие с материалния закон.
Правилен е изводът на КЗК, че по делото са налице достатъчно доказателства за настъпил съставомерен вредоносен резултат, изразяващ се в прекратяване или нарушаване / временно преустановяване/ на сключени договори с клиенти на „Консервинвест“ ООД, и то в резултат на конкретно укоримо поведение на „Б. П. АД. Тричленният състав на[Фирма 3] е извършил подробен и обстоен анализ на нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК и е изложил аргументи относно осъществяване на фактическия състав на същата от касатора "Б. П. .
Неоснователни са доводите в касационната жалба на дружеството, че в решението на КЗК и в съдебното решение не е посочено кои са съконтрахентите на „Консервинвест“ ООД, с които са прекратени договорните отношения. Изрично в решението на КЗК са изброени дружествата „Елма" ООД, "Б. Б. ЕООД, "Д. К. енд Диливъри" ООД, "БББ-Дистрибуция и логистика" ЕООД, "А. Т. 2010" ЕООД и именно тези дружества са посочени от съда. Констатирано е, че до тях, както и до други дружества, за които е доказано, че са били в търговски отношения с „Консервинвест“ ООД, „Б. П. АД е отправило изрични писма, въз основа на които съответно те са уведомили „Консервинвест“ ООД, че преустановяват договорните си отношения с него. Правилни са изводите, че това се дължи именно на призивите за възможни негативни последици за клиентите при последващи доставки на „нарушаващите“ продукти, съдържащи наименованието „Първомайска“.
Противно на твърденията на касатора, към преписката са налице доказателства – фактури за различни периоди, доказващи търговски отношения с „ДиД Комерс енд Диливъри“ ООД и „БББ – Дистрибуция и логистика“ ЕООД във връзка с доставката на продукти на „Консервинвест“ ООД. Константно в практиката на гражданските съдилища се приема, че фактурите са доказателство за възникнали търговски правоотношения между посочените в тези документи страни. За доказване на съществуването на търговски правоотношения не е необходима дори писмена форма.
Отново противно на посоченото в касационната жалба и съответно прието от мнозинството, писмата на клиентите съдържат ясно и категорично изразена воля за преустановяване – окончателно или временно, на търговските отношения с „Консервинвест“ ООД именно поради получените писма. За целите на производството пред КЗК не е необходимо да се доказва и изследва дали прекратяването на договорите е извършено в съответствие с разпоредбите на ЗЗД. Нормите на този закон са приложими за отношенията между конкретните страни, но фактическият състав на чл.36, ал.1 ЗЗК има много по-широк обхват, който не може да бъде свеждан до хипотезата на разваляне на договор, визирана в чл.87 ЗЗД. Това следва от целта на закона. Забраната по чл.36, ал.1 ЗЗК обхваща всяко нелоялно действие, насочено към привличане на клиенти на конкуренти. Това могат да бъдат всякакви действия в противоречие с добросъвестната търговска практика, които въздействат върху обективната преценка на клиентите, в резултат на което се прекратяват или нарушават сключени договори или се препятства сключването на такива с конкурент. За да е налице нарушение, неправомерното действие следва да е предизвикало определен вредоносен резултат, изразяващ се в прекратяване или нарушаване на договори с конкурент или предотвратяване на сключването на договор, както и препятстването на сключване на договор. Между деянието и настъпилите последици следва да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. В този смисъл е и трайната практика на Върховния административен съд.
Не е необходимо и дружествата-адресати на писмата, да са имали търговски отношения с касатора. Достатъчно е, че "Б. П. АД е адресирало писма да тези съконтрахенти на конкурентното дружество, с твърдения, че то използва регистрирано географско означение без правно основание, в нарушение на ЗМГО, с изричното предупреждение за административно-наказателни и съдебни действия, включително за изземване и унищожаване на продуктите, независимо в чие владение се намират. От съконтрахентите изрично е поискано да преустановят търговска дейност с „нарушаващите“ продукти на "Консервинвест" ООД. В резултат на това „Д и Д Комерс енд Диливъри“ ООД, „БББ – Дистрибуция и логистика“ ЕООД, “Елма“ ООД, „А. Т. 2010 ЕООД, „Б. Б. ЕООД са изпратили изрични изявления до „Консервинвест“ ООД, че преустановяват търговски отношения, някои безусловно /“Елма“ ООД, „Д и Д Комерс енд Диливъри“ ООД/, а останалите - до изясняване на случая. В писмата изрично е посочено, че това е в резултат на изпратените писма от „Б. П. АД. Отново противно на твърденията в касационната жалба, това е изрично посочено включително от „Б. Б. ЕООД в обясненията, изпратени до КЗК – преустановени са доставките на продукти от серия „Хорцето“, както поради незадоволителни търговски резултати, така и поради възникналия между двете процесни дружества спор относно географското означение. Обстоятелството, че търговските отношения са временно прекратени, е достатъчно, за да е налице нарушение на чл.36, ал.1 ЗЗК. Дори само нарушаването в нормалния ритъм на доставките в резултат на поведението на „Б. П. АД представлява юридически факт, който е част от хипотезата на правната норма, тъй като е изрично визиран в нея. Всяка от трите алтернативни възможности, визирани в чл. 36, ал.1 ЗЗК, в еднаква степен са достатъчни, за да е налице нарушение.
Обстоятелството, че след изясняване на действителните факти търговските правоотношения на конкурентното дружество с клиентите му може да са били възобновени, не се отразява на правилността на извода за допуснатото от касатора антиконкурентно поведение.
Действително, в случая с „Б. Б. ЕООД не се касае до прекратяване на договори, а само да нарушаването им, поради нарушаване на ритъма на търговските доставки. Това не означава, че решението на КЗК е неправилно. КЗК е посочила изрично и подробно в какво се състои нарушението и му е дала вярна правна квалификация – чл.36, ал.1 ЗЗК. Развилото се пред КЗК производство не е административно-наказателно, поради което КЗК не е длъжна изрично да посочи кое от трите предложения на нормата на чл.36, ал.1 ЗЗК прилага. Такъв формализъм в случая не е необходим. Нарушението е описано, правната квалификация е вярна, поради което дори и първоинстанционният съд да е коментирал нарушение, което не е споменато и коментирано от КЗК, няма пречка касационната инстанция да сподели изводите на Комисията, при същия краен резултат от спора. По отношение на останалите клиенти и дистрибутори на „Консервинвест“ ООД обаче се касае именно до прекратяване на търговски правоотношения, доколкото противната страна нито е твърдяла, нито е доказала, нито е поискала събиране на доказателства за това, че търговските правоотношения са били само временно преустановени.
Правилен, като съответен на доказателствата и на закона е и изводът, че е била налице визираната от фактическия състав на чл.36, ал.1 ЗЗК цел, изразяваща се именно в ограничаване на предлагания продукт на конкурентното предприятие и реализиране на по-големи продажби от "Б. П. АД. Не може да се очаква антиконкурентното поведение да се състои в изрично изразено желание за привличане на клиенти, т. е. не е необходимо целта да е изразена експлицитно. Тя се извежда от изрично адресираните до клиенти и дистрибутори на „Консервинвест“ ООД писма, с които конкурентното дружество е изрично обвинено в нарушение на закона, съответно клиентите са уведомени са възможни негативни последици. Като се има предвид, че двете дружества предлагат на пазара идентични продукти, свиването на пазарните възможности за едното дружество естествено би довело до възможност за разширяване на същите за другото, още повече, че в случая с „Билла“ например са налице търговски отношения и с двете дружества-страни по делото. Сходен случай по отношение вида на нарушението е разгледан в Решение №12729 от 29.10.2009г. по адм. д. 10824/2009г. Спецификите относно фактите по това дело не са от такова естество, че да елиминират сходството в извършените нарушения.
По делото е установено както преустановяване, макар и временно, на търговски отношения с дружества, за които е било доказано, посредством представените договори и фактури, че са клиенти на "Консервинвест" ООД, така и нарушаване на ритъма на търговските доставки. Причинно-следствената връзка не е нарушена, въпреки че в някои случаи трети дружества са изпращали информацията предоставена им от "Б. П. АД към клиенти на "Консервинвест" ООД. Достатъчно е, че съдържанието на въпросните писма е достигнало до клиентите на „Консервинвест“ ООД и че в отправените до него съобщения за преустановяване на търговските отношения клиентите се позовават именно на тези писма.
Ако се приеме, че „Б. П. АД е действало в защита на свои права, защитени от ЗМГО, както приема мнозинството от състава, действията на дружеството също нямат правно основание, защото и „Консервинвест“ ООД е разполагало със същия вид защитени права – установено е в процеса, че „Консервинвест“ ООД е притежател и ползвател на две марки за клас 29 МКСУ - "лютеница", съдържащи като наименование "Първомайска лютеница" - рег. №№ 36091 и 81566 към дата 11.11.2013. Следователно, дори да се приеме, че към 2013г. от значение за спора е било единствено българското законодателство, твърденията на „Б. П. АД за противоправно поведение на „Консервинвест“ ООД не биха били верни. Неправилно е позоваването на Решение № 3940 от 17.03.2021г. на[Фирма 3] по адм. д. 9171/2020г., 5-членен състав на[Фирма 3], тъй като то е постановено при различна фактическа обстановка, свързана със защита на търговска марка, която не противоречи на правото на ЕС, за разлика от настоящия случай, в който касаторът се позовава на недопустимо по силата на правото на ЕС право на географско означение.
Изцяло следва да се споделят обаче и изводите на тричленния състав на[Фирма 3] във връзка с Решение № 69 от 05.07.2022 г. по т. д. № 1270/2019г. на ВКС и Определение от 09.02.2022 г. по д. № С-35/21 на Съда на Европейския съюз. И в двата посочени акта е изрично прието, че Регламент /ЕС/ 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21.11.2012 г. относно схемите за качество на селскостопанската продукти и храни следва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда национален режим за регистрация и закрила на квалифицирани географски означения на селскостопански продукти и храни, попадащи в приложното поле на този регламент, при положение, че тази уредба е предназначена да се прилага само по споровете относно нарушения на предоставяните с тези географски означения права, като тези спорове се водят между търговци от тази държава членка, които произвеждат на нейна територия продуктите, по отношение на които са регистрирани.
Регламентът е задължителен акт за държавите членки и за правните субекти в рамките на Европейския съюз, сред които са както дружествата-страни по делото, така и Патентно ведомство. Правото на ЕС в случая е непосредствено приложимо, задължително, има директен ефект и има примат над националното право. Това впрочем е изрично посочено и в т.45-48 от определението на СЕС. Законът за марките и географските означения /отм./, като противоречащ частично на Регламента на ЕС, е следвало да бъде оставен без приложение от съдилищата от момента на правното действие на Регламента, на основание предимството на правото на ЕС над националното право. Тълкуването, дадено от СЕС по повод отправени преюдициални запитвания има действие от момента на приемане на тълкувания акт за всички сходни случаи, т. е. има обратно действие и това е изрично посочено в практиката на СЕС – Решение от 27.03.1980г. по дело 61/79, Denkavit, Решение от 27.03.1980г. по съединени дела 66/79у 127/79 и 128/79, Salumi. Постановеният в производство по преюдициално заключение акт на СЕС има сила на тълкувано нещо и правни последици в правния ред на ЕС. Националният съд и всички правни субекти в държавите-членки са обвързани от даденото от СЕС тълкуване на правните норми на европейското право и са длъжни да се съобразят с решенията на СЕС, включително и с тези, към които препраща СЕС в определението си.
Впрочем, излишно е фокусирането върху датата на определението на СЕС. Съдът на Европейския съюз е избрал да се произнесе с определение, тъй като към датата на произнасянето му, а и към 2013г. по разглеждания въпрос вече е налице обемна и еднозначна практика /решение от 7 ноември 2000 г., Warsteiner Brauerei, C‑312/98, решение от 8 септември 2009 г., Budмjovickэ Budvar, C‑478/07, решение от 8 май 2014 г., Assica и Kraft Foods Italia, C‑35/13 и др./, с която всеки съд в държава-членка на ЕС е бил длъжен да се съобрази, както е длъжен и настоящият съд.
Поради тези причини неправилно мнозинството от състава счита, че поведението на „Б. П. АД е било в съответствие с действащата нормативна уредба. Разрешавайки търговския спор между дружествата - страни по настоящото дело, ВКС изрично се е позовал не само на определението на СЕС, но и на ПЗР ЗИД ЗМГО /ДВ, бр. 61/2018 г./, според които притежателите на права върху регистрирани географски означения на земеделски продукти или храни, които попадат в обхвата на Регламент ЕС/№ 1151/12, не могат да предявяват искове за нарушения, извършени до влизане на този закон в сила. Следователно „Б. П. АД, противно на соченото в касационната жалба, не е могло да се ползва с предвидената в ЗМГО защита на географско означение, нито е имало правно основание да изпраща писма до съконтрахентите на „Консервинвест“ ООД, в които да твърди нарушаване на свои права и да изисква от тях определено поведение, насочено към прекратяване на търговски отношения с конкурентното дружество. Без значение е знаели ли са или не представителите на „Б. П. АД това обстоятелство, тъй като незнанието на правото не ги извинява, особено в светлината на вече съществувалата практика на СЕС към 2013г., посочена по-горе. Без значение е, че географското означение не може да бъде защитен елемент за никое от двете дружества, защото конкретният спор е за антиконкурентно поведение на „Б. П. АД, а не на „Консервинвест“ ООД.
Не са налице основания за намаляване на наложената санкция, както правилно е приел и съдът. Същата в размер на 2% от общия оборот на дружеството и е в границите по чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗЗК - до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година. Видно е, че тази санкция е далеч от максималната. Вярно е, че КЗК е приела извършеното нарушение за "не особено тежко" по смисъла на т. 17.2а от Методиката за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията, /приета с решение № 71/03.02.2009 г. на КЗК, изм. и доп. с решение № 1024/06.10.2009 г., решение № 330/17.03.2011 г./, като при конкретизиране на размера му е взето предвид, че нарушението е извършено за сравнително кратък период от месец, но деформира конкурентната среда и поради това има по-значителен негативен ефект. Тези изводи правилно са споделени от съда, предвид описаното по-горе антиконкурентно поведение на касатора. С оглед характера и степента на нарушението и специалната превенция за предотвратяване на бъдещи недобросъвестни действия на нелоялна конкуренция, наложеното наказание от 2% от общия оборот на дружеството е законосъобразно, обосновано и справедливо.
По тези съображения решението на[Фирма 3] в разглежданата част е правилно и следваше да бъде оставено в сила.
С. А.
Особено мнение на съдия Албена РадославоваОсобено мнение на съдия А. Р. :
Не съм съгласна с извода на мнозинството от касационния състав за неправилност както на първоинстанционното съдебно решение, така и на решението на КЗК по т.1 от последното поради пълната липса на който и да било от елементите от състава на нарушението по чл.36, ал.1 от ЗЗК.
Считам, че съдебното решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на „Б. П. ЕООД срещу т.1 от решението на КЗК действително е неправилно, но поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в следното : необсъждане на всички доводи на жалбоподателя, необсъждане на всички събрани доказателства в тяхната цялост, вътрешна противоречивост и непоследователност на изложените мотиви . Отделно от това съдът, в противоречие със служебното начало в административния процес, не е изпълнил задължението си по чл.171, ал.5 от АПК и не е указал на страните, чиято е доказателствена тежест, че не сочат относими доказателства за обстоятелство, свързано с един от основните спорни въпроси – дали разпратените от „Б. П. ЕООД до съконтрахентите на „Консервинвест“ООД писма са довели до трайния резултат –прекратяване или нарушаване на възникнали договорни отношения или осуетяване сключването на такива между „Консервинвест“ООД и всички обследвани негови съконтрахенти, доколкото по делото има данни, че след като „Консервинвест“ООД е представило на „БИЛЛА България“ЕООД писмо от Патентно ведомство от 12.11.2013г., последното дружество е коригирало намеренията си и отново е започнало зареждане с произвежданите от „Консервинвест“ООД лютеници. Съдът е следвало да укаже за необходимостта от доказване на обстоятелството дали това писмо на Патентното ведомство е било представено и на останалите съконтрахенти на “„Консервинвест“ООД, обсъждани в мотивите на решението на КЗК и на първоинстанционния съд и дали тези съконтрахенти, след евентуалното му получаване, са променили поведението си, съобразявайки се с него и кога. Едва след указване за събиране на тези доказателства и след евентуалното им събиране / или не/, съдът следва да прецени дали е налице прекратяване или нарушаване на сключени договори или осуетяване сключването на такива, съответно - дали този резултат е в причинно-следствена връзка с писмата, разпратени от „ Б. П. ЕООД.
Поради изложеното считам, че първоинстанционното съдебно решение в тази част следва да бъде отменено и делото – върнато на компетентния първоинстанционен съд за ново разглеждане при условията на чл. 222, ал.2, т.1 от АПК.
Съдия А.Радославова