Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Г. Членове: В. П. Ц. П. при секретар Р. А. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от председателя Д. Г. по административно дело № 7866/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба с характер на касационна жалба, подадена от ЕТ Елиас - Е. Т., със седалище в гр. Разлог, община Разлог, област Благоевград, чрез упълномощен адвокат Ц. Д., против решение № 983 от 30.05.2023 г., постановено от Административен съд - Благоевград, по адм. д. № 1082/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение за налагане на финансова корекция № 32/3/3120216/3/01/04/01 от 01.11.2022 г. /изх. № 07-0400//1478#246/, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. С жалбата и в молба/писмена защита от 01.11.2023 г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в мотивите на решението си и не се е произнесъл по повдигнатия пред него въпрос за правния характер на сключения между едноличния търговец и Държавен фонд Земеделие договор, а именно дали същият представлява административен договор със силата на административен акт по смисъла на чл. 19а АПК. В подкрепа на тезата си, че процесният договор е съобразен с действащите към момента на сключването му норми на Закона за задълженията и договорите касационният жалбоподател посочва, че относимите изменения на АПК са направени едва през 2016 г., а регламентацията на вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, е въведена едва след 28.06.2019 г. с изменението на чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Според жалбоподателя административният съд е пропуснал да обсъди представеното като доказателство решение на Административен съд Враца, като е следвало да се обоснове защо не го споделя, доколкото същото касае ролята и значението на бизнес плана при подписан идентичен договор за безвъзмездна финансова помощ с Държавен фонд Земеделие. Направени са възражения относно липсата на определение за понятието индикатор, действащо към датата на подписване на договора, както и относно правомощието на фонда с индивидуален административен акт да иззема законно платеното, без да се е обърнал към компетентния граждански съд. Касационният жалбоподател счита, че в решението за налагане на финансова корекция няма твърдения и не е доказано пълно неизпълнение на договора и съдът като не е отчел това фактическо и правно положение, е постановил изцяло порочно решение, несъобразено с разпоредбите на закона и клаузите на посочения договор. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго решение по същество, с което да бъде обезсилено издаденото решение за налагане на финансова корекция, алтернативно да бъде отменено като незаконосъобразно. Прави искане за присъждане на разноски за производството пред двете съдебни инстанции.

Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие /ДФ3/, с писмена молба от 14.11.2023 г. моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, а при условията на евентуалност и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото предвид фактическата установеност по делото, обосновано съдът е приел, че е налице неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план на приходи от дейността за 2015 г., 2016 г. и за 2017 г., което според чл. 27, ал. 6 ЗПЗП представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕФСУ. Поддържа, че с оглед преценката за продължителност, правилно органът е отнесъл неизпълнението към регламентацията в т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г.

Като прецени правнорелевантните факти, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на ЕТ Елиас - Е. Т. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 983 от 30.05.2023 г. е отхвърлена жалбата на Елиас - Е. Т. срещу решение за налагане на финансова корекция № 32/3/3120216/3/01/04/01 с изх. № 07-0400//1478#246 от 01.11.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на едноличния търговец е определена финансова корекция в размер на 41 623, 88 лева във връзка със сключения договор за подпомагане № 32/3/3120216 от 15.07.2013 г. и търговецът е осъден да заплати на ДФЗ разноски по делото в размер на 700 лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Благоевград е приел, че жалбоподателят е ползвател по сключен с ДФЗ договор № 32/3/3120216 от 15.07.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4. 1 Прилагане на стратегии за местно развитие от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, сключен на основание чл. 23, ал. 4, т. 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Прилагане на стратегии за местно развитие и по мярка Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба № 23 от 18.12.2009 г./. и при условията на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 29 от 11.08.2008 г./. Предмет на сключения договор е осъществяването на проект № 32/3/3120216 Изграждане на къща за гости в гр. Разлог и размер на безвъзмездната финансова помощ според т. 2.1 на договора 56310,82 лева, съгласно Таблица за одобрените инвестиционни разходи /приложение 1/. С анекс от 19.12.2013 г. размерът на одобрената финансова помощ е изменен от 56 310, 82 лева на 51 939, 67 лева, в приложение към който са създадени нови таблица за одобрените разходи и количествено-стойностни сметки, а с последващ анекс от 20.06.2014 г. е променена единствено банковата сметка на бенефициера, по която следва да бъде преведена помощта. Според сключения договор фондът изплаща помощта, при условие че ползвателят е извършил инвестицията по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него, Наредба № 23 от 18.12.2009 г., Наредба № 29 от 11.08.2008 г., както и действащите нормативни актове /т. 1.2/. Освен това, съгласно т. 4.17 от договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и Таблица за одобрените разходи, а в т. 4.25 от него са предвидени ангажиментите, които ползвателят изпълнява за срок от 5 години. Анализирана е клаузата на договора, касаеща отговорността при неизпълнение /т. 8.1./, в която изрично е предвидена възможността ДФЗ да приложи санкциите, предвидени в чл. 59 и чл. 60 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. Съобразени са дефинициите на използваните приложими понятия, включително определението за проект, икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. За безспорно установено съдът е приел, че проектът е реализиран и е изплатена сумата от 41 623, 88 лева.

В мотивите на съдебното решение е отразено, че административното производство е открито с писмо изх. № 07-0400/1478#54 от 14.06.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ във връзка с Окончателен доклад ОС/2019/1115/А5 на Европейската служба за борба с измамите /OLAF/ след административно разследване ОС/2019/1115 за неправомерни плащания, свързани с българската ПРСР 2007-2013 г., Подкрепа за селския туризъм мерки 311, 312 и 41. Констатираните от административния орган нарушения, оспорени от жалбоподателя в производството пред административния съд, касаят неизпълнение на залегналите в бизнес плана финансови показатели, на базата на които проектът е бил определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидия в установения по делото размер. Конкретните стойности, въз основа на които е било прието неизпълнение на финансовите показатели са както следва: за финансовата 2015 година общо приходи в размер на 5000,00 лева, което представлява изпълнение от 40 % спрямо заложените в производствената програма 12635,00 лева; за финансовата 2016 година общо приходи в размер на 1000,00 лева, което представлява изпълнение от 5 % спрямо заложените в производствената програма 19224,00 лева; за финансовата 2017 година не са установени приходи, което е 0 % изпълнение спрямо заложените в производствената програма 23160,00 лева. При това установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично за трите пълни финансови години /2015г., 2016 г. и 2017 г./ е изчислено на 10,91 % от заложените приходи. В оспореното решение за налагане на финансова корекция е взето предвид, че с писмо с вх. № 07-0400/1478 от 04.07.2022 г. бенефициерът е депозирал възражение, което административният орган подробно е обсъдил защо не приема като основателно. Ето защо, съгласно т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г. /Правилата/ е определена санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора, която възлиза на 41 623,88 лева. Окончателният размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е определен при съобразяване на чл. 3, ал. 1 от Правилата.

По искане на процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФЗ, по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, според заключението на която реализираните приходи от субсидираната дейност за 2015 г. са в размер на 1 660,01 лева, за 2016 г. в размер на 1 250,00 лева, а за 2017 г. в размер на 160,00 лева, съставляващи съответно 13,14%, 6,50 % и 0,69 % изпълнение за проверяваните години. За трите години от заложените приходи по бизнес плана в размер общо на 55 019,00 лева, са реализирани 3 070,01 лева, представляващо 5,58 % спрямо заложените приходи в бизнес плана. На основание събраните по делото писмени доказателства и приетата експертиза първостепенният съд е преценил, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, съответства на изискването за форма, подробно е мотивиран и съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, като е изведено заключение, че актът е постановен при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. Съдът подробно е обсъдил приложимостта на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, който изрично препраща към основанията за налагане на финансова корекция по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕФСУ/, качеството на икономически субект, който ЕТ Елиас - Е. Т. притежава по смисъла член 2, 37 от Регламент № 1303/2013 на европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета /Регламент № 1303/2013/, понятието за нередност съгласно посочения регламент и неговата приложимост в конкретния случай. Изложил е подробни съображения защо счита, че не е изтекла погасителната давност за налагане на финансовата корекция, при съобразяване на член 3, 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета

от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. На последно място е обосновал приложимостта на т. 30 от Правилата за определяне на финансова корекция в размер на 100 %.

Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на правнорелевантните факти и обстоятелства и на аргументите на страните, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила.

Основното възражение на касационният жалбоподател е, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по повдигнатия пред него въпрос за характера на сключения между едноличния търговец и Държавен фонд Земеделие договор, а именно дали същият представлява административен договор със силата на административен акт по смисъла на чл. 19а от АПК. Въз основа на това са формулирани и част от останалите му доводи, свързани с приложимостта на Закона за задълженията и договорите, а не с нормативните актове, приложими по отношение на административните правоотношения. Вярно е, че още с първоначално подадената жалба ЕТ Елиас - Е. Т. е обосновал незаконосъобразността на решението за налагане на финансова корекция с обстоятелството, че договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не е административен договор по смисъла на АПК, като по този въпрос липсва произнасяне на първоинстанционния съд. Жалбоподателят обаче не е поискал допълване на постановеното съдебно решение, на основание чл. 176, ал. 1 АПК, независимо че е преценил, че съдът не се произнесъл по цялото оспорване. При положение че жалбоподателят не е упражнил правото си по чл. 176, ал. 1 АПК, ВАС не следва да се произнася по повдигнатия въпрос за първи път в касационното производство, което е в противоречие с правилата на това производство, доколкото има за предмет проверка на правилността на първоинстанционното решение.

Независимо от изложеното, административният съд точно е констатирал, че на 15.07.2013 г. между ДФЗ и ЕТ Елиас - Е. Т. е сключен договор № 32/3/3120216 за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия ПРСР за периода 2007 2013 г. и по мярка Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие от ПРСР за периода 2007 2013 г., за които мерки са приложими съответно Наредба № 23 от 18.12.2009 г. и Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Според т. 1.1 от договора Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 32/3/3120216 от 07.01.2013 г. Съгласно 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. проект е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение - чл. 26, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Според чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В 1, т. 6 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията икономическа жизнеспособност а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение № 6, т. е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 312, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Изложеното е относимо изцяло към постигането на целите на мярка Управление на местни инициативни групи /МИГ/, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие съгласно Наредба № 23 от 18.12.2009 г. Неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мерките. Дефиницията на нередност визира единствено нарушение на правото на Съюза. Ето защо в случая непостигането на заявените приходи от дейността представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициента договорни и вменените му нормативни задължения, в каквато насоча са обоснованите изводи на административния съд.

Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., както и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2 на двете разпоредби, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или лихвата върху тях в изброените в разпоредбата конкретни случаи. Съгласно сключения договор, всички ангажиментите на ползвателя са за срок от 5 години /т. 4.23, т. 4.25, т. 5.1./. Оттук следва извода, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че към момента на сключване на договора за подпомагане не са били в сила приложените от административния орган, а и от съда разпоредби на ЗПЗП, ЗУСЕФСУ, както и актове на общностното право и поради това са неприложими. С новата нормативна уредба, предоставена от посочените закони се преодоляват колебанията в доктрината и съдебната практика относно правното естество на възникналите правоотношения с източник договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и изявлението на органа за финансова корекция, съответно реда за защита. При отчитане на тези особености ЗУСЕФСУ регулира заварени от влизането му в сила производства. По силата на 8, ал. 2 ДР ЗУСЕФСУ приетите от Министерския съвет нормативни актове, уреждащи обществени отношения, които са предмет на този закон, както и издадените от министъра на финансите указания за изплащане на безвъзмездна финансова помощ, за верификация и сертификация на разходите, за организация на счетоводния процес, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за приключване на оперативните програми, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 2013 г. Съответно според 4, ал. 3 ДР ЗУСЕФСУ /Изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г./ предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по плана по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 и Регламент (ЕС) 2021/216 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013 (ОВ, L 435/1 от 6 декември 2021 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. С оглед на това първостепенният съд правелно е преценил, че административнопроизводствения ред и съдебният контрол на издадените решения за налагане на финансова корекция са подчинени на посочените закони, независимо че договорите за финансиране са сключени преди влизането им в сила.

Цитираното от жалбоподателя съдебно решение, за което се твърди, че административният съд да не е обсъдил, както и приложените към писмените му защита решения касаят други производства, постановени при различна фактическа обстановка и при съобразяване на изпълнението в друг случай, и за друг проект.

С оглед всичко изложено касационният съдебен състав намира, че с обжалваното съдебно решение безспорно е установено, че ползвателят на помощта е нарушил договорните и нормативните си задължения, поради което за административния орган е възникнало правото да поиска връщане на вече изплатените суми, ведно със законната лихва.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, което налага отхвърляне на касационното оспорване като неоснователно.

С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 983 от 30.05.2023 г., постановено от Административен съд - Благоевград, по адм. д. № 1082/2022 г.

ОСЪЖДА ЕТ Елиас - Е. Т., [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Разлог, [улица], да заплати на Държавен фонд Земеделие направените разноски в касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА