Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар А. С. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 7917/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по две касационни жалби на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД /“ЕРМ Запад“ ЕАД/ със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител юрк. Д., и на К. Х. от [населено място], общ. Г. М. чрез процесуалния й представител адв. М., против решение № 891 от 04.07.2023г. по адм. дело № 482/2023г. на Административен съд София – област (АССО), с което са отхвърлени жалбите им срещу заповед № ДК – 02 – Сф – 1 от 20.03.2023г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Софийска област, с която на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Електрозахранване за ПИ идентификатор № 16794.13.6 и ПИ идентификатор № 16794.13.4, [населено място]“, общ. Г. М. като изпълнен без строителни книжа.

В касационната жалба на „ЕРМ Запад“ ЕАД се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че може да е адресат на оспорената заповед, като излага съображения, че не е собственик на наредения за премахване строеж, както и за нарушение на чл. 6 АПК относно принципа за съразмерност при издаване на заповедта. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира сторените в настоящата инстанция разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба на К. Х. се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди неправилност на извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и изискванията за форма при издаване на заповедта, като напротив излага такива. Твърди и допуснати нарушения досежно липсата на мотиви в съдебното решение относно наведени възражения за незаконосъобразност на заповедта. Посочва и неправилност на извода на съда за материална законосъобразност на заповедта, като напротив твърди, че е спазила изискванията и условията за присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на началника на РДНСК – Софийска област, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССО. Претендира разноски за двете инстанции.

О. Н. на РДНСК – Софийска област, чрез процесуалния си представител юрк. П., изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Прави евентуално възражение за прекомерност на договорени в полза на процесуалните представители на касаторите адвокатски възнаграждения.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на „ЕРМ Запад“ ЕАД и за неоснователност на касационната жалба на К. Х..

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страни, адресати на съдебният акт и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни.

За да постанови оспореното решение АССО е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със заповед от началника на ДНСК, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Достигнал е до извод, че заповедта е материално законосъобразна, тъй като е приел, че нареденият за премахване обект „Електрозахранване за ПИ идентификатор № 16794.13.6 и ПИ идентификатор № 16794.13.4, [населено място]“ представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, извършен без строителни книжа, а е от категорията на строежите, за които такива се изискват, тъй като е посочил, че не попада в рамките на изключението по чл. 151 т. 15 ЗУТ, т. е. е незаконен и подлежащ на премахване. Приел е и че предвид годината на изграждането му – 2022г. – същият не е търпим строеж. Поради това е приел законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно.

Чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ разписва правомощие на началника на ДНСК или оправомощени от него лица да наредят премахване на незаконни строежи, а именно такива изградени без строителни книжа – одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. Т.е. нормата разписва премахването на строежи. § 5 т. 38 ДР на ЗУТ дава легална дефиниция на понятието строеж, а именно "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението“. Предвид цитираното предмет на заповед по чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ може да бъде само строеж, т. е. обект попадащ в рамките на легалната дефиниция. С оспорената в това производство заповед е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „електрозахранване“. То не представлява строеж по смисъла на легалната дефиниция, съответно в диспозитива на оспорената заповед, който подлежи на изпълнение, не е налице индивидуализация на обект, който да изпълва съдържанието на понятието строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ. Не е описан и обект съответен на строеж от трета категория по чл. 137 ал. 1 т.3 б. „б“ ЗУТ, а и елемент на техническата инфраструктура по смисъла на § 5 т. 31 ДР ЗУТ. Поради това оспорената заповед няма предмет, който да е в рамките на хипотезата на чл. 225 ал. 2 тт.2 ЗУТ, а именно строеж по смисъла на закона. Като такава същата е незаконосъобразна, издадена в противоречие със закона.

Като е достигнал до обратен извод АССО е постановил оспореното решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта.

Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора „ЕРМ Запад“ ЕАД за присъждане на сторените разноски, а именно за заплатената държавна такса в размер на 370 лв., включително и за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лв. Във връзка с посоченото е основателно и искането на касатора К. Х. за присъждане на разноски за двете инстанции, както следва в размер на заплатените държавни такси за настоящата и първата инстанция и за заплатените адвокатски възнаграждение в размер на 1500 лв. за настоящата инстанция и 1500 за първата инстанция, за които са представени доказателства, че са сторени. Неоснователно е възражението на ответника по касация за прекомерност на договорените адвокатски възнаграждение, тъй като същите в посочените по – горе размери са в размер малко над предвидения миниум по чл. 8 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери от 1250 лв. на адвокатските възнаграждения за представителство по дела по ЗУТ, от която категория е настоящият спор, а фактическата и правна сложност на спора, обосновава размер на възнаграждението в рамките на договореното малко над нормативно залегналия минимум.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 891 от 04.07.2023г., постановено по адм. дело № 482/2023г. на Административен съд София – област и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ заповед № ДК – 02 – Сф – 1 от 20.03.2023г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Софийска област.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сума в размер на 470 (четиристотин и седемдесет) лева, разноски за настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол да заплати на К. Х. от [населено място], общ. Г. М. сума в размер на 3 080 (три хиляди и осемдесет) лева, разноски за двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ