Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар А. С. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 7926/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по касационна жалба на А. Л. от гр. Перник, чрез процесуалния му представител адв. Й., против решение № 109 от 12.06.2023г. по адм. дело № 92/2023г. на Административен съд – гр. Перник, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 484з – 954 от 13.03.2023г. на Директора на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ на Министерство на вътрешните работи /ГД „ЖСОБТ“ на МВР/, с която за дисциплинарно нарушение по чл. 194 ал. 2 т. 4 във връзка с т. 15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР на основание чл. 197 ал. 1 т. 6 и чл. 204, т. 3 ЗМВР и чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказания „уволнение“ и на основание чл. 226 ал. 1 т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от връчване на заповедта.

С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърдят се допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта, противно на приетото от съда, а именно навежда т се съображения за неспазване на изискването за форма по чл. 210 ал. 1 ЗМВР на заповедта. Излагат се съображения и за нарушение на чл. 31 ал. 3 от Конституцията на Република България, а именно нарушение на презумцията за невиновност, както и неправилно отчитане на съотношението между чл. 195 ал. 3 и 4 и чл. 203 ал. 1 т. 1 ЗМВР с чл. 194 ал. 3 ЗМВР. Твърди и неправилност на изводите при обсъждане на нарушенията на чл. 206 ал. 1, 2, 3 и 4 и чл. 207 ал. 3 ЗМВР, както и че са приети за доказани факти, за които няма събрани доказателства. Иска оспореното съдебното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски за двете инстанции.

О. Д. на ГД „ЖСОБТ“ на МВР, чрез процесуалния си представител юрк. Х., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на договорените в полза на процесуалния представител на касатора възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение АС – гр. Перник е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 204 т. 3 ЗМВР, без допуснати нарушение във формата, изискващи се по чл. 210 ал. 1 ЗМВР и такива на административно производствените правила, които да са от категорията на съществените. Приел е, че това е така, тъй като в заповедта са посочени основанията, както фактическите, така и правните за налагане на най – тежкото дисциплинарно нарушение, както и че жалбоподателя е запознат в пълнота с данните за вмененото му деяние от връчена му обобщена справка на 13.02.2023г., като се е запознал с материалите и е получил копие от тях, което е било посочено от него. Приел е, че е спазен и срокът по чл. 195 ал. 2. Достигнал е до извод, че при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вина и цялостното поведение на служителя, като са спазени изискванията на чл. 206 ал. 2 ЗМВР. Приел е и че заповедта е материално законосъобразна, тъй като са допуснати нарушения на т. 15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, тъй като жалбоподателят не е съобразил действията си с тези правила, държейки в автомобила си акцизни стоки без бандерол – 14,500 кг. Тютюн за наргиле в автомобила си, открит при проверка на служители на 04 РУ на МВР – София на бул. „Черни връх“ в София, което пък обосновава извод за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина съобразно чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР, а именно извършено деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение, тъй като деянието е наказуемо и по чл. 234 ал. 1 НК. Посочил е и че поведението му е в разрез със изискването служителите на МВР да съобразяват действията си със законността и да дават личен пример за спазване на закона, посочил е и че деянието му е станало известно в обществото, на други граждани, служители на МВР и органите на Следствен отдел на Софийска градска и Софийска районна прокуратури, с което е накърнил името на МВР. По подробно изложени по всяка точка от Етичния кодекс мотиви съдът е приел допуснати нарушения, като е направил извод за наличие на предпоставките по чл. 194 ал. 2 т. 4 ЗМВР за налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание. Приел е заповедта за законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно.

Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – директора на ГД „ЖСОБТ“ на МВР съобразно предоставените му по закон правомощия – чл. 204 т. 3 ЗМВР, като са спазени изискванията за форма, тъй като същата съдържа подробно описани фактически основания, съответни на правните такива, въз основа на които е издадена. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени нарушения при издаване на заповедта в изискванията за форма, като напротив видно от същата тя съдържа всички реквизити по чл. 210 ал. 1 ЗМВР, както правилно е приел и първоинстанционния съд с подробно изложени мотиви по всяко едно законово изискване в тази връзка. В заповедта не се нарушава презумцията за невиновност, а са описани извършените процесуално – следствени действия в ход на събиране на доказателства и образуване на досъдебно производство във връзка с вмененото на Леков деяние.

Правилен е извода на съда за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Напротив от събраните в хода на производството доказателства се установява, че на жалбоподателя са били редовно предявени материалите събрани в рамките на проведеното дисциплинарно производство, както и изготвените становища, което е удостоверено със съответно положени от него подписи. Съответен на закона е и извода за спазени срокове по чл. 195 ЗМВР. В случая правилно е приетото от първоинстанционния съд, че е приложима разпоредбата на чл. 195 ал. 2 ЗМВР, тъй като се касае за установено тежко нарушение на служебната дисциплина, а именно такова по чл. 203 т. 13 ЗМВР. Предвид така посочената относима в случая разпоредба във връзка с чл. 196 ал. 1 ЗМВР за вмененото тежко нарушение на служебната дисциплина, дисциплинарното наказание се налага не по - късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му, като в случая предвид чл. 196 ЗМВР, нарушението се счита открито на 14.02.2023г., когато е депозирано становището на ДРО, с което предвид чл. 207, ал. 12 ЗМВР, ДРО приключва дисциплинарното производство, съответно от тази дата тече двумесечния срок, тъй като това е датата на установяване на нарушението, поради и което е правилен извода, че е спазен законовия срок при издадена на 13.03.2023г. заповед.

На следващо място неоснователно е възражението за неправилност на извода на съда за законосъобразност на заповедта, тъй като не е отчел съотношението на приложимите за случая разпоредби и в частност неправилно посочване на основанието по чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР вместо това чл. 203 ал. 1 т. 1 ЗМВР, предвид образуваното досъдебно производство. Дисциплинарно производство на основание чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР за извършено тежко нарушение от държавния служител на служебната дисциплина, изисква наличието на осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност, като образуваното досъдебно производство не изпълнява тези изисквания. Освен това посочените основания са различни по своя характер и обосновават различни предпоставки за наличието на тежко нарушение на служебната дисциплина, които са самостоятелно основание за налагане на най – тежкото наказание – уволнение. В случая в оспорената заповед и предвид проведеното дисциплинарно производство, което е за нарушение на правилата на Етичния кодекс, съответен на закона е извода на първоинстанционния съд за законосъобразно квалифициране на тежкото нарушение по чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР, а именно установени „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“.

Най – накрая правилен е извода на съда за материална законосъобразност на заповедта и установени нарушения на етичните правила, уронващи престижа на службата, съответно кореспондиращи и с целта на закона. В тази връзка настоящият състав споделя изложеното в оспореното решение, че са безспорно установени допуснати нарушения на т. 15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, тъй като съобразно т. 15 е следвало да съобразява законността на действията си, като за служителите на МВР тези изисквания са завишени именно предвид характера на службата им като охранители на закона, а жалбоподателят не е съобразил, че извършените от него действията са в нарушение на закона за акцизите и данъчните складове. Правилен е и извода за допуснато нарушение на т. 20 от Етичния кодекс според която „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“. Служителят е нарушил това правило и съответно правилно първоинстанционният съд е приел, че с факта, че поведението му е станало известно в обществото, е осъществил и другите състави на нарушения по Етичния кодекс, не е опазил доброто име на МВР, институцията, която представлява. Във връзка с изложеното е правилен извода на съда, че посоченото представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, обосноваващо най – тежкото наказание – уволнение.

Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно съгласно чл. 143 ал. 3 АПК, като същото следва да бъде уважено в размер на 100 лв. съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 109 от 12.06.2023г, постановено по адм. дело № 92/2023г. по описа на Административен съд – гр. Перник.

ОСЪЖДА А. Л. от гр. Перник да заплати на Министерство на вътрешните работи сума в размер на 100 /сто/ лева, разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ