Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 7934/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности" – Пловдив към ГД „Фискален контрол" при ЦУ на НАП против решение № 596 от 18.07.2023 г., постановено по адм. д. № 548 по описа за 2023 г. на Административен съд – Хасково. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че е установено извършването на нарушението по безспорен начин и е налице нуждата от налагане на ПАМ. Иска се отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на жалбата на дружеството против ЗПАМ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от ответника.

Ответникът - „Борси-2014“ ЕООД в депозирана по делото молба - становище навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски съгласно приложен списък.

Представителят на Върховна прокуратура на Р. Б. дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество -неоснователна.

С обжалваното решение на АС-Хасково е отменена заповед № ФК-70-0117310/09.02.2023г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – склад за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Харманли, район Автогара, стопанисван от „Борси-2014“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Заповедта е издадена след извършена проверка на 06.02.2023 г. от органи по приходите, при която било установено, че при извършена контролна покупка на 8.5кг домати на стойност 22,10 лв. и един чувал картофи от 10 кг на стойност 11,50 лв. /общо 33,60 лв./заплатени в брой, не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ, нито ръчна касова бележка от кочан. Нарушението е установено при съпоставка между разчетената касова наличност на ФУ и фактическата такава в касата на обекта в размер на 1461,80 лв.

За да отмени оспорения пред него административен акт, съдът е приел, че в случая нарушението е установено по безспорен начин, но спорът следва да бъде разрешен при съобразяване на решение на СЕС по дело С-97/21. Изложени са мотиви, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение може да бъде наложена имуществена санкция и запечатване на търговски обект, както и са засегнати права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта.

Решението, с което е отменена ЗПАМ е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221,ал. 2, изр. последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обекти чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Правилно първоинстанционният съд след анализ на събраните по делото доказателства е достигнал до извод, че запечатването на обекта и забраната на достъп до него не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а на практика се превръща в санкция, която не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели, както и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност.

Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона. Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер за същото деяние и срещу същото лице. В този смисъл е и постановеното от СЕС решение по дело С-97/21, в което е посочено, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимата допълнителна тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

В случая, от представения пред първостепенния съд АУАН № F695786/09.02.2023 г., въз основа на който е издадено наказателно постановление № 713128-F695786/17.07.2023г. е видно, че за същото деяние е ангажирана административнонаказакателната отговорност на дружеството, като му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 лева. Представени са и доказателства пред настоящата инстанция за заплащането на наложената имуществена санкция. Наред с това пред пъвоинстанционния съд са приложени и доказателства във връзка с указанията на приходния орган за отстраняване на несъответствията, като дружеството е подало коригираща декларация по ЗДДС и е начислило допълнително ДДС върху установената разлика в касовата наличност от 1461,80 лв., т. е. нанесената щета на бюджета от неначислен ДДС е напълно отстранена.

От всичко гореизложено следва извод, че въз основа на един и същи факт, са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН (вж. чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (вж. чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Следователно като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер, което е основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна.

Като е достигнал до същия извод за незаконосъобразност и е отменил оспорената заповед, АС-Хасково е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора ответника има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски в претендирания размер от 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като същото не надвишава минималния.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 596 от 18.07.2023 г., постановено по адм. д. № 548 по описа за 2023 г. на Административен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Борси-2014“ ЕООД , [ЕИК], сумата от 400 (четиристотин) лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА