Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 7942/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник сектор „Проверки“ при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, чрез юрк. Й., срещу Решение № 4656/11.07.2023 г., постановено по адм. д. № 6803/2022 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). С него по жалба на „Р. Н. ЕООД, [ЕИК], е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № BG16RFOP002-2.095-0612/11.04.2022 г., издаден от началник сектор „Проверки“ при ТД на НАП София, потвърден с Решение № АУПДВ-17/05.05.2022 г. на директора на ТД на НАП София и НАП е осъдена да заплати в полза на дружеството разноски в размер на 2090 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва установената фактическа обстановка по делото и развитите правни съображения от първоинстанционния съд като счита крайните изводи по същество за несъответстващи на изискванията на приложимата нормативна уредба. Позовава се на разпоредбата на чл. 26б, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП). Отправя молба за отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на процесния АУПДВ като правилен и законосъобразен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответната страна - „Р. Н. ЕООД, чрез адв. Д. Т., оспорва основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както и за присъждане на разноски за касационната инстанция, които са в размера на минималния адвокатско хонорар, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения.

Прокурорът от Върховна прокуратура поддържа мотивирано становище за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – София е бил АУПДВ № BG16RFOP002-2.095-0612/11.04.2022 г., потвърден с Решение № АУПДВ-17/05.05.2022 г. на директора на ТД на НАП София, с който на основание чл. 166 ДОПК вр. чл.26б, ал. 5 ЗМДВИППП и Заповед № ЗЦУ- 3473/01.12.2021 г. на изпълнителния директор на НАП е установено задължение на „Р. Н. ЕООД в размер на 35 334,94 лв. и са начислени лихви за просрочие от 28.01.2021 г. до 11.04.2022 г. в размер на 3 539,97 лв. и от 01.04.2021 г - до 11.04.2022 г. – 658,88 лв.

От фактическа страна първоинстанционният съд е проследил хронологията на събитията във връзка с подадената кандидатура и проектни предложения от 22.12.2020 г. и от 05.03.2021 г. на „Р. Н. ЕООД за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по процедура за директно предоставяне BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ и извършената последваща проверка от НАП. Констатирал е, че предоставеното подпомагане е било за обект на дружеството – ресторант, находящ се в гр. София, [улица], КИД 56.29 „Други дейности по приготвяне и доставяне на храна“.

В хода на проверката са направени констатации, че на база на предоставената от дружеството информация, както и наличната такава в НАП, не може да се направи категоричен извод относно коректно формиран оборот за посочения референтен период и допустимост на разходите по разходооправдателни документи, отразени в отчета за краен ползвател на помощта. Процесният АУПДВ е бил оспорен по административен ред пред директора на ТД на НАП София, който с Решение № АУПДВ-17/05.05.2022 г. е оставил жалбата без уважение.

От правна страна административният съд е направил извод, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 26б, ал. 5, изр. 2 ЗМДВИППП, оправомощен със заповед на изпълнителния директор на НАП, в предвидената от закона писмена форма като в хода на производството не са констатирани съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта.

По приложението на материалноправната уредба първоинстанционният съд е приел жалбата срещу процесния АУПДВ за основателна. След посочване на относимите правни норми в съдебното решение са разгледани предпоставките по т. 11.1.4 от Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на БФП по ОПИК 2014-2020, „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“, одобрени от ИД на НАП. В правните мотиви съдът е направил извод, че за да получат подпомагане е необходимо кандидатите да са преустановили или ограничили дейността си, както и да развиват основна или допълнителна икономическа дейност (по данни за 2019 г.) по някой от изрично описаните кодове. Изложени са мотиви, че предвид доказателствата по делото, безспорно се установява ограничаване на дейността, като дружеството не е могло да осъществява дейност в референтните периоди на място в ресторанта си, а само чрез доставка по домовете и офисите на своите кллиенти.

Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно.

Безпротиворечиво се приема в съдебната практика, че Условията за кандидатстване, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, достъпни на интернет сайта на НАП, които са влезли в сила, са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях кандидатът е бил предварително и надлежно запознат, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация, задължително изискуема като приложение към проектното предложение.

В раздел 11.4 от Условията е въведено следното условие за допустимост на кандидатите, включващо два кумулативно предвидени елемента: 1) в резултат на издадените от министъра на здравеопазването и цитирани в Условията заповеди дейността на кандидата да е преустановена или ограничена и 2) основната или допълнителната икономическа дейност на съответното лице (съгласно данни за 2019 г.) да попада в един от изброените в Условията кодове/сектори съгласно Класификация на икономическите дейности (КИД - 2008 - Приложение № 3). На стр. 28 УКИ е посочено, че НАП прави документална проверка на декларираните от кандидатите данни, като може да изиска допълнителна информация или разяснения от тях, както и да извърши съответните проверки.

В Условията за кандидатстване не е дадено разяснение на понятието "ограничаване на дейността", поради което съдържанието му е по общоупотребимия български език. С. Т. речник на българския език, думата "ограничавам" означава намалявам количеството на нещо, което имам, вземам, с което разполагам до определен размер, обикновено по някаква необходимост или за някаква цел; намалявам размерите, обхвата или времетраенето на някаква дейност, проява; стеснявам. Следователно, "засягане" е налице във всеки случай, в който има неблагоприятно въздействие върху правната сфера на адресат на въведените противоепидемични мерки. Съществено за предоставяне на БФП по този ред е засягането на дейността на търговците, което включва както преустановяване на дейността, така и ограничаването й.

За ограничаване на дейността на ответника по касация са представени извлечения от ИС на НАП и справки-декларации по ЗДДС, показващи значителен спад в оборота на обекта, заявен за подпомагане – със 70 %. В оспорения акт, административният орган не отрича този спад в оборота, а единствено констатира липса на преустановяване на дейността по доставка на храна до офиси и домове. Другите изложени аргументи не са относими към изводите относно функционирането на обекта като ресторант, в който се организират събития. Но дружеството не твърди преустановяване на дейността, а ограничаването й за този период, в каквато насока административният орган е изложил, че за същия период то не е отговаряло на изискванията на чл. 26б от ЗМДВИПП и се явява недопустим кандидат, поради което няма основание за получаване на помощ. В този смисъл в нарушение на закона и в противоречие с целта административният орган е издал оспорения АУПДВ, който правилно е отменен от административния съд.

Неоснователен е касационният довод, че обектът на дружеството не е бил категоризиран по смисъла на чл. 124 ЗТ, към момента на кандидатстване, поради което не подлежи на финансиране по разглежданата програма. Изискване за категоризация на обектите в обхвата на подпомагането не е установено в Условията за кандидатстване, а и същото противоречи на целта на предоставяната безвъзмездна финансова помощ.

Като е мотивирал незаконосъобразност на оспорения АУПДВ и го е отменил, Административен съд София-град е постановил правилно решение, което не страда от пороците, заявени в касационната жалба. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно заявеното искане право на разноски има само ответникът по касация, каквито от дружеството са направени за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 4320 лв., което е минимумът по чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения., а обсъждането на необоснованото възражение за прекомерността му е безпредметно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4656/11.07.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 6803/2022 г.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Р. Н. ЕООД, [ЕИК],сумата 4320 (четири хиляди триста и двадесет) лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА