Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. Д. Членове: АННА Д. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 7958/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ), чрез ст. юрк. И. В. против решение № 4179 от 23.06.2023 г., постановено по адм. д. №4157/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което по жалба на „Агропроект 2013“ ЕООД, гр.София, [ЕИК] е отменено негово Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., изх. № 02-220-2600/1045 от 10.03.2022 г. и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания в мотивите на решението.
Касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
Изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон и излага подробни съображения в обратната насока по отношение на всяка една от схемите и мерките, по които дружеството е поискало финансово подпомагане. Посочва, че в УП в табличен вид са структурирани исканата сума, наложените намаления и оторизираната сума, като под таблиците са отразени правните основания за наложените намаления и начина на получаване на оторизираната сума, в съответствие с приложимите методики.
Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се отхвърли оспорването срещу процесното УП. Претендира направените разноски за две съдебни инстанции, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.
Ответникът - „Агропроект 2013“ ЕООД, гр.София, чрез процесуалния си представител адв. М. С., в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решение.
Иска решението да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., изх. № 02-220-2600/1045 от 10.03.2022 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ.
За да отмени оспореното УП и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, първоинстанционният съд е приел за установено, че същото е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, в предписаната от закона писмена форма, но при липса на мотиви - в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. След подробен анализ на съдържанието на оспорения акт, съдът е обосновал извода, че административният орган не е посочил въз основа на какви фактически констатации и обстоятелства е извършил намаленията по отделните схеми и мерки, в т. ч. дали е извършвана административна проверка или проверка на място и индивидуализация на площта и броя на заявените от дружеството площи, приети за недопустими за подпомагане.
Посочил е, че таблица 1 на УП съдържа само суми, като в пояснението към колона 3 „Намаления“ са отразени пет хипотези, без да е посочено фактическото и правно основание за извършените намаления. Счел е за недопустимо и излагането на мотиви към акта едва с писмените бележки, след приключване на устните прения.
В заключение е обосновал извода, че липсата на надлежни мотиви води до невъзможност съдът да извърши съдебен контрол за законосъобразност на акта.
Наред с изложените съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, първоинстанционният съд е посочил и такива относно несъответствието му с материалния закон. Кредитирайки заключението на назначената по делото съдебно - техническа експертиза е отбелязал, че органът не разполага с убедителни доказателства относно недопустимостта на площите, заявени за подпомагане, както и че по отношение на схемата за СЗ-КЛЧ отказът е незаконосъобразен.
Настоящият състав намира оспореното решение за частично недопустимо.
Първоинстанционният съд не е съобразил, че независимо че оспорващия обжалва УП в цялост и иска неговата отмяна, няма правен интерес да оспорва акта в частта, в която са оторизирани и изплатени следните суми: по подмярка 13.1/НР 1 – 3638,11 лв., по подмярка 13.2/НР 2 – 5018,27 лв., по СЕПП – 23207,84 лв., по мярка 12/Натура 2000 – 6027,89 лв., по СПП – 3733,64 лв., по ЗДП – 12 880,16 лв. и възстановяване от ФД – 486,69 лв., тъй като в тази УП е благоприятен за него акт.
Правен интерес за обжалване е налице по отношение на останалата част от УП, в която са отказани и намалени исканите суми по съответните схеми и мерки и са наложени санкции, доколкото същото е неблагоприятно за адресата му.
Наличието на правен интерес от оспорването е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство.
Като не е съобразил горното и не е прекратил производството, на основание чл.159, т.4 от АПК, в частта, в която с УП са оторизирани и изплатени посочените суми, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати, като образувано по недопустима жалба.
В останалата част обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.
Правилни са изводите му, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му.
От отразеното в таблица № 1 на УП и поясненията под нея не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е постановено намалението на исканите от заявителя суми по заявените за подпомагане схеми и мерки, в резултат на което са наложени и санкциите, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания.
В уведомителното писмо не са изложени никакви фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблицата пет хипотези.
Законът за подпомагане на земеделските производители не отменят изискването за мотивиране на акта. Причина за игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуални административни актове не съставлява и установената от ДФЗ административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт.
Органът дължи посочване на правните и фактически основания за постановяване на акта си, като наличието им е гаранция за правото на защита на адресата на акта и гаранция за възможността за извършване на съдебен контрол за спазването на материалния закон.
Действително съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта, но в случая подобна хипотеза не е налице и липсва позоваване в административния акт на такива документи.
Посоченото в уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите за извършените намаления.
Правилен е и извода на първоинстанционния съд, че е недопустимо в хода на съдебното производство да се установяват фактическите основания, мотивирали административният орган да издаде оспорения акт, посредством представяне на писмени бележки, след приключване на устните прения, които са възпроизведени и в касационната жалба.
Наличието на съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен, по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. В този смисъл е и константната съдебна практика.
Изложените от първоинстанционния съд съображения относно материалната незаконосъобразност на УП, при наведените в хода на делото фактически основания за постановените намаления на исканите суми по съответните схеми и мерки и наложените санкции, не променят този извод и не водят до вътрешно противоречие на мотивите на първоинстанционния съд.
По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение в частта, в която е отменено УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., изх. № 02-220-2600/1045 от 10.03.2022 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която са отказани и намалени исканите суми по съответните схеми и мерки и са наложени санкции, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ответната страна се дължат направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 8 300 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и е под минималния размер, съгласно чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. "първо" и ал. 3, предл. "първо" от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 4179 от 23.06.2023 г., постановено по адм. д. № 4157/2022 г. по описа на Административен съд София-град в частта, в която е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., изх. № 02-220-2600/1045 от 10.03.2022 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която са оторизирани и изплатени следните суми: по подмярка 13.1/НР 1 – 3638,11 лв., по подмярка 13.2/НР 2 – 5018,27 лв., по СЕПП – 23207,84 лв., по мярка 12/Натура 2000 – 6027,89 лв., по СПП – 3733,64 лв., по ЗДП – 12 880,16 лв. и възстановяване от ФД – 486,69 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4179 от 23.06.2023 г., постановено по адм. д. № 4157/2022 г. по описа на Административен съд София-град в останалата част.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", гр. София да заплати на „Агропроект 2013“ ЕООД, гр.София, [ЕИК] сумата 8 300 (осем хиляди и триста) лева, разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА
секретар:
Членове:
/п/ А. Д. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА