Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 7897/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез главен юрисконсулт Ц. Т. - Карушкова, срещу Решение № 222 от 27.06.2023 г., постановено по адм. д. № 228 по описа на Административен съд – С. З. (АС – С. З. за 2023 г. С него е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-151-0115840 от 23.03.2023 г. (ЗНПАМ), издадена от настоящия касационен жалбоподател. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на „ЗАЛОЖНА КЪЩА ЛЪКИ ГОЛД“ ЕООД сума в размер на 50,00 лв. за сторените по делото разноски.

В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател в оспорената заповед са изложени фактически и правни основания, послужили за издаването й, а срокът на действие на мярката от 14 дни е обоснован и съответства на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Акцентира върху дадените обяснения на служителката за неотразени приходи от продажби във фискалното устройство (ФУ) за деня - 14.03.2023 г. и данни, отчетени в ЗНПАМ от протокол за извършена проверка (ПИП), индикиращи нееднократност на извършеното нарушение. Излага подробни съображения по същество на спора. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу спорната ЗНПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява.

Ответникът – „ЗАЛОЖНА КЪЩА ЛЪКИ ГОЛД“ ЕООД не представя писмен отговор на касационната жалба. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа устно и в съдебното заседание пред настоящия съд.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била ЗНПАМ № ФК-151-0115840 от 23.03.2023, издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на „ЗАЛОЖНА КЪЩА ЛЪКИ ГОЛД“ ЕООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект – заложна къща „Лъки голд“, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Севтополис“ № 6, стопанисван от „ЗАЛОЖНА КЪЩА ЛЪКИ ГОЛД“ ЕООД и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 и ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Първоинстанционният съд е съобразил от фактическа страна, че оспорената ЗНПАМ е издадена във връзка с извършена на 14.03.2023 г., в 10,15 ч. проверка на търговския обект по смисъла на 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – заложна къща „Лъки голд“, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Севтополис“ №6, стопанисван от „ЗАЛОЖНА КЪЩА ЛЪКИ ГОЛД“ ЕООД. При проверката по повод осъществената контролна покупка на един брой безжична тонколона на стойност 35,00 лв. и заплащането й в брой от проверяващите, не е издаден фискален бон от наличното и работещо в обекта ФУ или касова бележка от кочан. Изведен е КЛЕН от 14.03.2023 г., от който е установено, че липсва маркиране на фискална бележка за продажбата. Извършеното нарушение, според административния орган, се доказва и от установените в повече средства в касата с 29,30 лв. – положителна касова наличност. За установените факти е съставен ПИП cep. АА №0115840 от 14.03.2023 г.

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, че оспорената ЗНПАМ е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й. Въз основа на събраните доказателства е приел за установено извършеното от търговеца нарушение – неиздаване на фискален бон за извършена продажба на стока. Въпреки това, с обжалваното съдебно решение оспорената ЗНПАМ е отменена. За да постанови този резултат съдът е направил извод, че при издаването й е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като установената продължителност на срока за налагането й не е обоснован. В решението е прието, че съображенията на административния орган, свързани с организацията на дейността на търговеца не обосновават този срок, като е съобразено и това, че нарушението е първо за него. Във връзка с последното съдът изразил несъгласие с извода на административния орган, че създадената от търговеца организация в обекта не води до изпълнение на установените правни регламенти и че се цели отклонение от данъчното облагане, както и че в проверения обект има трайна практика да не се издават фискални бонове за извършени продажби – касае се за пропуск за издаване на касов бон за продажба на стока на стойност 35,00 лв. и положителна касова разлика в размер на 29,30 лв. В допълнение съдът посочил, че бил съставен АУАН, като ЗНПАМ е издадена при несъобразяване с Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-97/21. В тази връзка развил съображения, че издаването на АУАН за нарушението, във връзка с което е предприета ЗНПАМ е неоспоримо доказателство за инициирането на паралелното особено административно-наказателно производство против дружеството за ангажиране отговорността му за едно и също нарушение. Взел становище, че аргументите на административния орган относно продължителността на мярката нямат характер на същински мотиви, като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта и баланса на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението и последиците от него. По подробни мотиви в тази насока спорната ЗНПАМ била отменена.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Установената по делото фактическа обстановка правилно е възприета от първоинстанционния съд. Тя е точно възпроизведена в обжалвания съдебен акт и е обоснована на приобщените по делото доказателства. Съдът е издирил правилно приложимия към спора материален закон и след анализ на доказателствата е направил обосновани и съответни на закона правни изводи. Обстоятелствените му мотиви се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК с това решение се прави препращане към тях.

По делото няма спор относно фактите. Спорът между страните касае правилността на изводите на първоинстанционния съд относно несъответствието на наложената ПАМ с материалния закон и с целта на закона в контекста на изложените от страна на административния орган мотиви за определения срок на нейното действие.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, приложима към казуса, ПАМ "запечатване на обект за срок до 30 дни", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. По предписанието на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената ПАМ се забранява и достъпът до обекта.

Констатираното в случая нарушение е документирано с ПИП, cep. АА №0115840 от 14.03.2023 г. Той представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, който се ползва с материална доказателствена сила, както правилно е прието от първоинстанционния съд. Съгласно съдържанието на протокола, в хода на извършената проверка в проверявания търговски обект по смисъла на 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., не регистрира и отчита всяка продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта ФУ, с което е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с чл. 118 ЗДДС.

Безспорно неспазването на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаването на фискален бон, както и установеното наличие на положителна разлика в размер на 29,30 лв. са основание за предприемане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, както правилно е прието от първоинстанционния съд. При констатирано неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., административният орган е задължен да наложи ПАМ при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да я стори това или не.

Обоснована на съдържанието на ЗНПАМ обаче е преценката на съда, че решението на административния орган за предприемането й за срок от 14 дни не е надлежно мотивирано. При определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС – "запечатване на обект" административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно. За да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени във връзка с извършеното нарушение, които да повлияят на преценката относно срока на ПАМ. Избраният от издателя на акта срок на мярката следва да е съобразен с тежестта на констатираното нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН.

В случая изложените в ЗНПАМ мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, съобразени от първоинстанционния съд при проверката по чл. 169 АПК, касаят най-общо: тежестта на извършеното нарушение, а именно неотчетената контролна продажба и последиците от същата. Правилно АС – С. З. е приел, че така формулираните от административния орган съображения във връзка със срока на наложената ПАМ не съставляват същински мотиви, които да обосноват необходимостта от определянето му. Те не съдържат необходимата конкретика в достатъчна степен. Следва да бъде споделено становището на съда, че от изложеното в заповедта не се установява на основание кои относими към същинската преценка реални и конкретни обстоятелства органът е взел решението за определяне на срок от 14 дни за действие на ПАМ. Не е отчетено естеството на извършеното нарушение и цялостното поведение на търговеца. Стойността на неотчетената продажба е без значение за предпоставките за налагане на ПАМ, но може да се вземе предвид при индивидуализирането й. Неоснователно e касационното оплакване за нееднократност на извършеното нарушение, основано на дадените обяснения на служителката С. С. във въпросния лист, а именно: „сумата в размер на 29,30 лв. е от неотразени приходи от продажби във фискалното у-во за деня 14.03.23 г.“, доколкото липсват данни за предходни нарушения от същия характер и преценка на обороти от предходни дни или периоди.

Наред с това, изложените в обжалваното съдебно решение съображения, че оспорената ЗНПАМ не съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, се споделят от настоящия съдебен състав. Заповедта е издадена без да се извърши преценка за наличието на баланс между лични и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й, който при това следва да се определи по-скоро като бланкетно и общо формулиран. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като с установения необосновано висок размер на срока от 14 дни на продължителността й, се засягат права и законни интереси на търговеца в по-голяма степен от най-необходимото за целта, която тя преследва. Изложените от първоинстанционния съд съображения и в тази връзка се споделят от настоящия състав.

Неоправдани са оплаквания на касационния жалбоподател за неотносимост на Решение на СЕС по дело С-97/21 г. към казуса. В тази връзка следва да бъде отчетен факта, че по делото е представен издадения срещу дружеството Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F701161 от 30.03.2023 г. във връзка със същото нарушение, за което е издадена ЗНПАМ. Обосновано е съобразено от съда, че ограничението на администрацията за издаване на утежняващия индивидуален административен акт следва от избора ѝ да кумулира два вида административна принуда – налагане на ПАМ с оспорената пред АС – С. З. заповед и издаденият АУАН. Въпреки че по делото не е удостоверен фактът за издадено наказателно постановление в тази връзка, то горецитираният АУАН е неоспоримо доказателство за инициирането на паралелното административно-наказателно производство против дружеството за ангажиране на неговата административно-наказателна отговорност при един и същ пораждащ правомощието за осъществяване на принудата фактически състав. Допускащата кумулирането на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения национална правна уредба е приета за несъвместима със съюзното право с решението на СЕС по дело С-97/21.

Въз основа на гореизложеното и доколкото не се установява наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. От страна на ответника по касация разноски не се претендират, поради което такива не се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 222 от 27.06.2023 г., постановено по адм. д. № 228 по описа на Административен съд – С. З. за 2023 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА