Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Ж. П. Членове: И. А. К. Б. при секретар И. К. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията И. А. по административно дело № 8003/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на район Възраждане при Столична община, подадена от упълномощен процесуален представител гл. юрк. В. Б., срещу Решение № 3647 от 05.06.2023 г., постановено по адм. дело № 8338 по описа на Административния съд София-град за 2022 г.

С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, е прогласена нищожността на писмо, изх. № към РБЕ22-УГ01-5670-4 от 16.08.2022 г. на кмета на район Възраждане при Столична община и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в 7-дневен срок от влизане в сила на това съдебно решение, при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите му. Наред с това Столична община е осъдена да заплати на И. Й. И. 2210, 00 лв. разноски по делото.

Касационният жалбоподател оспорва първоинстанционното решение с доводи за неправилността му поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Счита, че административният съд неправилно е разпоредил да бъдат вписани от районната администрация на Столична община в акта за раждане на детето П. И. И. данните на майката-осиновителка на същото. Обосновава се, че това е в противоречие с разпореденото в Решение № 864/10.06.2022 г. по гр. дело № 792/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд (САС). Подчертава, че решението по посоченото гражданско дело не съдържа изрично указание в новия Акт за раждане да фигурират и данните на починалата майка-осиновителка, като подобно указание би било в нарушение на чл. 101, ал. 1 от Семейния кодекс (СК). Изразява становище, че административният съд неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), е указал на административния орган, да не променя ЕГН на детето П. И. при съставяне на новия му Акт за раждане. По тези съображения иска отмяната на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Ответникът И. Й. И. с адрес в София, [жк], [адрес], оспорва касационната жалба като неоснователна в писмен отговор от 06.07.2023 г. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 от Граждански процесуален кодекс (ГПК), както и доказателства за извършването им.

Ответникът П. И. И., чрез особен представител адв. А. Р., в писмена защита от 13.12.2023 г. оспорва касационната жалба и иска потвърждаването на атакувания съдебен акт.

Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура/сега Върховната прокуратура/ изразява становище за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява, че касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения, различни от посочените в касационната жалба.

Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК по жалба на И. Й. И., с която е оспорена законосъобразността на писмо, изх. № към РБЕ22-УГ01-5670-4 от 16.08.2022 г. на кмета на район Възраждане при Столична община.

Административният съд е установил, че жалбоподателят е отправил молба до гражданския съд да се допусне пълно осиновяване на детето П. М. Т., който е осиновен от починалата М. К. Т.. И. И. и осиновителката живеели на семейни начала от началото на 2014 г.

С Решение № 864/10.06.2022 г. по гр. дело № 792/2022 г. на САС (от л. 12 до л. 15 от адм. дело № 8338/2022 г. по описа на Административния съд София-град) е допуснато пълно осиновяване на малолетното дете П. Т. с [ЕГН], родено на [заличен текст] с Акт за раждане № 0103 от 29.03.2018 г., издаден от Столична община район Възраждане при условията на чл. 101 СК от молителя И. И.. Съдът е постановил Столична община район Възраждане да състави нов Акт за раждане на детето, в който молителят-осиновител да бъде вписан като рожден родител на детето, а имената на детето да се променят на П. И. И.. Решението е влязло в сила на 10.06.2022 г.

С. З. рег. № РБЕ22- УГ01-5670 от 29.06.2022 г. (л. 17, пак там) И. И. поискал, във основа на приетото с решението на Софийски апелативен съд, издаването на нов Акт за раждане на П. М. Т.. Съставен е нов Акт за раждане № 0202/07.07.2022 г. (л. 26, пак там), в който името на детето вече е отразено като П. И. И. с нов [ЕГН]. И. Й. И. е вписан като негов баща, но в акта не са посочени данни за майката.

С молба, рег. № към РБЕ22-УГ01-5670-2/20.07.2022 г. (от л. 63 до л. 64 от първоинстанционното дело), И. И. е поискал да бъде съставен нов Акт за раждане на детето със съдържание така, както е посочено в Решение № 864/10.06.2022 г. по гр. дело № 792/2022 г. на САС, като новият Акт за раждане да съдържа данни за майката и да не въвежда промяна в ЕГН-то на детето.

С оспореното пред административния съд писмо, кметът на район Възраждане при Столична община отговорил на молбата от 20.07.22г., че искането за вписване в новия Акт за раждане на данни на майката-осиновителка на детето са неоснователни, тъй като противоречат на разпореденото с влязлото в сила решение на САС, за което е посочено, че не съдържа изрично указание в новия Акт за раждане да фигурират и данните на починалата майка. Като се позовал на разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗГР, посочил, че не може да бъде уважено искането на ответника по касация да не се променя ЕГН на малолетното дете.

При така установената фактическа обстановка, Административният съд София-град е приел от правна страна, че подадената от И. жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Квалифицирал е оспореното писмо, изх. № към РБЕ22-УГ01-5670-4 от 16.08.2022 г. на кмета на район Възраждане при Столична община като отказ за извършване на административна услуга по смисъла на пар. 1, т. 2, буква а от Допълнителната разпоредба (ДР) на Закона за администрацията (ЗЗД), във вр. с чл. 21, ал. 3 АПК. Преценил е, че писмото е издадено от компетентен орган, в качеството на кмета на район Възраждане на длъжностно лице по гражданско състояние. Приел е, че процесният акт е издаден при делегирана компетентност по чл. 35, ал. 3 ЗГР (Заповед № СОА20-РД09-523/03.01.2020 г. на кмета на Столична община (л. 38-45, пак там)) и в условията на заместване (Заповед № РБЕ22-РД09-176/12.08.2022 г. (л. 36 от първоинстанционното дело)). Приел е, че актът съдържа фактически и правни основания, но е формирал извод за неговата нищожност поради особено тежко противоречие с материалния закон и с неговата цел. Изложил е доводи, че оспореното писмо противоречи на чл. 297 ГПК, тъй като диспозитивът на решението на САС, ползващ се със сила на присъдено нещо, ясно разпорежда какви промени да бъдат направени от административния орган в новия Акт на раждане на детето. Допълнил е, че малолетното дете П. Т. вече е имало издаден Акт за раждане № 0103/29.03.2018 г., в който като негова майка е вписана починалата му осиновителка. Подчертал е, че нормата на чл. 45, ал. 1, от т. 1 до т. 13 ЗГР изрично урежда какво съдържание следва да има един акт за раждане, като за съда не съществува задължение да посочва какво да е съдържанието на всеки един от посочените в тази норма реквизити. Посочил е, че ако длъжностното лице по гражданското състояние е имало съмнения относно вписването на майката на малолетното дете в новия Акт за раждане, то е можело да се запознае с подробните мотиви на процесното решение на САС, за които преценил, че разкриват волята на съдебния състав по отношение на тълкуването на чл. 81, ал. 1 и ал. 2 СК. Приел е наличието на несъответствие между съдържанието на Акт за раждане № 0202/07.07.2022 г., в който ЕГН на малолетното дете е променен, а данните за майка му са заличени, със задължителните указания на САС. Формирал е извод, че административният орган практически служебно е прекратил осиновяването на детето от майката М. Т., което действие определил като административен произвол. Съобразил е приобщеното, като доказателство по делото, Разпореждане № РНП 2-4-21/01310808/22.02.2023 г. на Териториално поделение София-град при Национален осигурителен институт за възстановяване от П. Т. на недобросъвестно получена сума, представляваща получавана от него наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от наследодателя М. Т.. Като се позовал на чл. 106, 107 и 109 СК, е приел, че осиновяването се прекратява с решение на гражданския съд, а не с конклудентни действия или служебно от администрацията. Посочил е, че настоящият казус не е такъв, тъй като липсват данни за постановяване на съдебно решение, с което осиновяването на детето от М. Т. да е прекратено. Счел е, че оспореното писмо, освен на чл. 297 ГПК, чл. 106 и чл. 107 СК, противоречи и на основни принципи в правото, гарантиращи и защитаващи интереса на всяко дете чл. 3, т. 2 и т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), чл. 14 от Конституцията на Република България и пар. 8, чл. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Формирал е решаващия извод, че писмо, изх. № към РБЕ22-УГ01-5670-4 от 16.08.2022 г. на кмета на район Възраждане при Столична община е напълно несъвместимо със съществуващия правов ред. Прогласил е нищожността на същото. Върнал е делото като преписка на компетентния административен орган за ново произнасяне по исканата административна услуга. Дал му е указания да издаде нов Акт за раждане на детето П. Т., като, освен промените, разпоредени с Решение № 864/10.06.2022 г. по гр. дело № 792/2022 г. на САС, в него бъдат отразени и данните относно ЕГН и майка, съдържащи се Акт за раждане № 0103/ 29.03.2018 г.

Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания съдебен резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Върховният административен съд преценява обжалваното решение като недопустимо. То е постановено по недопустима жалба, по която е образувано недопустимо съдебно производство. Съображенията на касационната инстанция са следните:

Законът за гражданската регистрация изрично определя актовете за гражданско състояние, които са Акт за раждане, Акт за сключване на граждански брак и Акт за смърт. Актовете за гражданско състояние са официални писмени документи. Съгласно чл. 35, ал. 1 ЗГР те се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията раждане, брак и смърт. Кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация (чл. 35, ал. 3 ЗГР). Длъжностното лице по гражданското състояние не е административен орган или друг носител на разпоредителни административни правомощия. То не издава актове, по силата на които за лицата възникват права или задължения, а съставя официални свидетелстващи документи, с които регистрира събитията раждане, брак и смърт или извършва промени в данните, съдържащи се в документите, в предвидените от закона случаи.

С. Т. решение № 5 от 30.05.2017г. на ВАС по т. д.№ 1/2016г., актовете за гражданско състояние, съставени по реда на Закона за гражданската регистрация не подлежат на оспорване по реда на чл.128, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс. С оглед приетото в посоченото тълкувателно решение не подлежи на оспорване по съдебен ред и отказа на длъжностното лице по гражданско състояние да поправи твърдяна грешка в акт за гражданско състояние. В конкретния случай именно това е обективната ситуация. След съдебното решение, с което е допуснато осиновяването и е постановено СО - район Възраждане да състави нов акт за раждане, такъв е съставен с № 0202/07.07.2022г. от длъжностно лице по гражданско състояние. Жалбоподателят е останал недоволен от съдържанието му, поддържайки, че длъжностното лице по гражданското състояние при издаването му не се е съобразило с решението на съда.

Поправянето на на грешки в актовете за гражданско състояние, когато се твърди, че такива са допуснати, е по реда на ГПК, съгласно чл.547 ГПК.

Като се е произнесъл по недопустима жалба Административният съд София-град е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а вместо това жалбата се остави без разглеждане и се прекрати образуваното по нея съдебно производство.

Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 3647 от 05.06.2023 г., постановено по адм. дело № 8338 по описа на Административния съд София-град за 2022 година. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. Й. И., [ЕГН], гр. София, [жк] [адрес] срещу писмо, изх. № към РБЕ22-УГ01-5670-4 от 16.08.2022 г. на кмета на район Възраждане при Столична община и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство, образувано по нея.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА

/п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА