О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1052

Гр.София, 07.03.2024г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.2021 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от Р. Х. Т. с искане за присъждане на разноски предвид постановеното по делото определение №.4024/12.12.23, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №.26/21.02.23 по г. д.№.438/22 на АС Варна.

Ответната страна КПКОНПИ оспорва молбата. Поддържа, че искането за присъждане на разноски не е направено своевременно, а представените с молбата списък и договор за правна помощ са изготвени с оглед изхода на делото и с цел присъждане на допълнителни разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното:

С постановеното по делото определение №.4024/12.12.23 по чл.288 не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В определението изрично е посочено, че само един от ответниците – М. П., претендира разноски; поради това и само на нея са присъдени такива. Р.Т. не е заявил претенция за разноски с отговора на касационната жалба и до датата на насроченото закрито заседание; не е и представил доказателства за направени такива. При това положение искането, направеното за първи път едва след приключване на делото с окончателен акт - какъвто съставлява определението по чл.288 ГПК /с което, предвид законовата уредба, отнапред известна на страните, приключва касационното производство при недопускане на касационно обжалване/, е късно заявено и преклудирано /арг. от чл.80 ГПК и т.11 ТР 6/12 от 6.11.13, ОСГТК/. По отношение на него не са налице и предвидените в чл.248 ГПК хипотези /доколкото първата /допълване/ обхваща случаите,...