О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3797

гр.София, 29.11.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2069/ 2023 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Обреди“ ЕООД, гр.Варна, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 201 от 21.02.2023 г. по гр. д.№ 67/ 2023 г., с което е потвърдено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Варненски районен съд от 24.11.2022 г. по гр. д.№ 7690/ 2022 г., и по този начин по предявените от М. Г. Р. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед от 31.05.2022 г. на управителя на „Обреди“ ЕООД; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „обрядчик“ в гробищен парк „Запад“; ответникът е осъден да й заплати сумата 888,38 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за времето от 01.06.2022 г. до 04.07.2022 г., ведно със законната лихва от 16.06.2022 г. до пълното изплащане на задължението и деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на обжалвания акт до касационен контрол правния въпрос „Може ли съдът да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба?“. Жалбоподателят счита, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката...