Р Е Ш Е Н И Е

№ 492

София, 23.07.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 04 юни две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело 2070 /2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 1245 от 18.03.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1687 от 30.12.2022 г. по гр. д.№ 2267/2022 г. на Окръжен съд-Варна по касационна жалба, подадена от П. Я. П., действащ лично за себе си и като пълномощник на П. Я. П., В. Н. П., Г. Я. Г., В. Я. Г., И. Д. П. и Е. А. Б. на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

С обжалваното решение е потвърдено решение № 260007, постановено на 24.02.2022г. по гр. дело № 148/ 2020г. по описа на РС-Девня, с което e отхвърлен предявения от касаторите иск по чл. 108 ЗС да се признае за установено по отношение на ответниците „Агро финанс консулт“ ЕООД и „Креатив инвест груп“ ООД, че те са собственици на 5/6 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***в [населено място], [община], местност „С.“, с площ от 8548кв. м. и ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението върху същия имот.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради това, че съдът не е признал легитимиращото действие на издадения констативен нот. акт, с който касаторите са признати за собственици на процесния имот на основание реституция по ЗСПЗЗ, за допуснати процесуални нарушения поради необсъждане на всички събрани доказателства и за необоснованост на решението.

Ответниците по касация оспорват касационната жалба, като считат, че имат основание – договори за аренда и за наем, противопоставимо на ищците по предявения ревандикационен иск.

Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато относно оспорване на констативен нот. акт, издаден на основание чл. 587, ал.1 ГПК, разпределение на доказателствената тежест при това оспорване и за възраженията /обема на оспорване/, които ответниците по иск за собственост, основан на реституция по ЗСПЗЗ могат да правят. Констатирано е противоречие на изводите на съда с ТР № 11/12 на ОСГК на ВКС.

По делото е установено следното:

По предявеният иск по чл. 108 ЗС, ищците са се позовали на реституция по ЗСПЗЗ, представят констативен нот. акт № 125, т.1, рег.№306, дело №170/1999г. от 01.03.1999г., с който в качеството им на наследници на П. В. П. са признати за собственици на основание възстановяване по ЗСПЗЗ на собствеността върху нива с площ от 8,548 дка, м. „С.“, трета категория, парцел ***от масив №***, представляващ имот № ***и на договор за доброволна делба от 27.04.2000г. Предявяват иска за 5/6 ид. ч. от имота, които са придобили по договор за доброволна делба, с които не са се разпоредили.

Констативен нот. акт № 125, т.1 от 01.03.1999г. е издаден по молба на В. П. В., П. Я. П., П. Я. П., Ж. Я. Л., К. П. П., А. П. В. въз основа на влязло в сила решение №24/09.09.1995г по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ на ПК Суворово, скици №1419/25.10.1994г. и № 1443/25.10.1994г., удостоверение за наследници №210/19.12.1995г. Молителите са признати за собственици по наследство от П. В. П., починал на 14.02.1974 г. на нива в м. „Срещу село“ с площ от 8,549 дка, парцел 19, масив 14, имот № 014019. Този нот. акт е поправен с н. а. № 91/07.12.2020г. за поправка в смисъл: на страница първа, ред 6 пред К. П. П., да се чете „на наследници на“. Констативният нот. акт е оспорен от ответниците, защото една от молителките е била починала към момента на издаването му. Изискана е информация от ОСЗ за решението, въз основа на което е издаден констативният нот. акт, от където са изпратени три писма и цялата преписка. С писмото от 14.09.2021 г. /на л. 291 от делото на РС/ е посочено, че за този имот не е възстановена собствеността на П. Я. П., П. Я. П., В. Н. П., Г. Я. Г., В. Г., Е. Б., И. П.. Действително предмет на заявяване са земи на П. В. П., починал на 14.02.1974 г., които не се посочват в решенията за възстановяване на собствеността от ПК. В писмото е посочено обаче, че те са били страни по договор за доброволна делба от 27.04.2000 г., по който се делят възстановени имоти на наследници на П. В. П., починал на 14.02.1974 г. Писмото от 10.10.2021 г. /на л. 323 от делото на РС/ съдържа информация, че решение №24/09.09.1995г. на ПК Суворово липсва на хартиен носител по преписка № 5110/14.01.1992 г. за имот № ***от 8,549 дка. Поради това, че е променена собствеността на имота, няма техническа възможност да се изготви компютърна разпечатка от програмния продукт ФЕРМА, в който са налични всички издадени решения. В приложената история на имота е записано, че е възстановен в стари реални граници, отразен е договора за доброволна делба от 23.11.2000 г. и имената на ищците, получили дялове по него, както и нотариалните актове, на които се позовават ответниците. С третото писмо от 06.12.2021 г. /на л. 341 от делото на РС/ са изпратени копия от преписка № 5110/92, по която е заявен от В. П. В. процесния имот и други имоти, общо 87,2 дка. Между представените документи е изпратено копие от едно решение № 24 от 09.09.1995 г. на ПК Суворово, от което е видно, че на наследници на П. В. П. са възстановени два имота: нива от 36 дка, м. „Ч.“ и нива от 36,500 дка в м. „Г.“, землище [населено място]. Тези имоти не са идентимни с процесния и той не е част от тях. Не е посочено останалите заявени имоти дали са възстановени и не е изпратено решение за това.

Видно от представеният договор за доброволна делба, нотариално заверен на 27.04.2000 г., предмет на делба са били четири възстановени земеделски имота - нива от 36 дка, м. „Ч.“, нива от 36,500 дка в м. „Г.“, землище [населено място], процесния имот и още имот 3,692 дка в м. „С.“. При заверка подписите на договора за доброволна делба, съсобствеността върху тях е доказана освен с цитирания констативен нот. акт и с нот. акт № 109,т1/1999 г. Четирите имота, предмет на договора за делба са поделени между наследниците на П. В. П., починал на 14.02.1974г. Процесната нива е получена в общ дял ***/а не ***, както е посочил въззивния съд/ от П. Я. П., П. Я. П., Ж. Я. Г. /починала на 28.09.2018 г., наследена от Г. Я. Г., В. Я. Г./, А. П. П., /починал на 16.03.2010 г., наследен от И. Д. П. и Е. А. Б./. В. Н. П. и С. Н. В.. В тази делба не е участвал съпругът на К. П. П./ починала на 25.03.1998г. – Н. П. /починал на 06.01.2002г./, който също се е явявал наследник. Негови наследници са наследниците и на съпругата му К. П. П. – С. Н. В. и В. Н. П., които са участвали в делбата. Всеки от получилите дял ***– П. Я. П., П. Я. П., Ж. Я. Г., А. П. П., С. Н. В. и В. Н. П. получава по 1/6 ид. ч. С. Н. В. дарява с н. а. №182/2013г. своята 1/6 ид. ч. от нива, цялата с площ от 8,548 дка, м. „С.“, имот ***на „Земеделско стопанство Напредък“ ЕООД, а то я дарява на „Енерпро“ЕООД с н. а.№ 39/2014г. Последното сключва договор за аренда на 16.12.2016г. с „Агро финанс консулт“ ЕООД на същия имот за срок от 15 години. С н. а. № 73/2016г. за дарение и н. а. №74/2016г. за продажба, сключени на 16.12.2016г., „Енерпро“ЕООД прехвърля на „Омега агро инвест“ ЕООД съответно 1/324 ид. ч. и 53/324 ид. ч. /общо 54/324 ид. ч., равняващи се на 1/6 ид../ от имот с идентификатор ***. На 29.08.2018г. е сключен договор за пренаемане с който „А. Ф. К. ЕООД е предоставило на „Креатив инвест груп“ ООД за временно възмездно ползване имот с идентификатор ***за срок от три години – до 30.09.2021г. включително.

РС е отхвърлил иска с мотив, че ищците не се легитимират като собственици на основание земеделска реституция, а констативният нот. акт е оспорен и изводите на нотариуса са оборени с това, че молбата до нотариуса е подадена и от починал. Искът е отхвърлен и защото решение от ПК в писмена форма и подписано от членовете й не е издавано и не съществува.

Мотивите на въззивната инстанция съдържат противоречиви изводи. Прието е, че ищците се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор ***в местността „С.“, землище [населено място] по силата на наследствено правоприемство от общия наследодател П. В. П. и завършена реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ и издаден по документи констативен пот акт №125/1999г. за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ. Същевременно е прието, че тъй като се касае за земеделски земи, ищците следва да установят, че са съсобственици на процесния имот въз основа на влязло в сила решение на ПК, индивидуализиращо имота по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ или по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ, каквото не е представено. Въз основа на първото писмо от ОСЗ е прието, че на ищците като наследници на П. П. не е възстановено правото на собственост върху имота, описан в исковата молба. Съдът е приел, че с решение №24/1995г., посочено в конст. нот. акт № 125/199г. на ищците като наследници на П. П. са възстановени два имота: нива от 36 дка и нива от 36,500 дка, в землище на [населено място], местности „ Ч. “ и „ Г.“, но не е доказана идентичност на част от някой от тях с процесния имот, получен по дял ***от делбата. В архивите на службата липсвало решение №24/09.09.1995г. на хартиен носител за имот - нива в [населено място], местност „С.“ с площ от 8,549 дка, парцел ***, масив ***, съставляваща имот № ***по КВС. Съставеният констативен нот. акт и договора за доброволна делба на реституирани земеделски земи, като последващи спрямо решението на ПК е прието, че не установяват и не пораждат права на собственост. Тъй като нот. акт, издаден на осн. чл. 587, ал.1 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно направената от нотариуса констатация за принадлежността на правото на собственост и тъй като е оспорен, е правилно е прието, че тежестта за доказване е на оспорващата страна. Въпреки това е прието, че „предвид направеното оспорване на правата на ищците, произтичащи от реституционно решение на ПК, то в тяхна тежест е да установят с всички доказателствени средства, че в тяхна полза е осъществена реституция на собствеността по отношение на процесния имот“. Тъй като в производството по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ не са участвали ответниците, е прието, че съдът следва да прецени „налице ли са предпоставките за реституция, без да е обвързан от решението на административния орган. Не е посочил дали приема, че ответниците противопоставят самостоятелни права върху имота, изклучващи правата на ищците. Съдът е приел, че „доказателствената сила на констативният нот. акт, относно извода за принадлежността правото на собственост върху процесния имот е разколебана“, защото едно от лицата, посочено в нот. акт като молител - К. П., е било починало към момента на издаване на акта, а този порок не би могъл да се санира с издадения по-късно нот. акт за „поправка на очевидна фактическа грешка“, в който вместо името на починалото лице е вписано „наследници на К.“, без конкретно посочване на тези наследници. Не е посочил обаче защо не приема изводът на нотариуса за останалите наследници, които са подали молба за издаване на констативният нот. акт. С тези аргументи, съдът е приел, че от ангажираните по делото доказателства, не се установява, възстановяване по ЗСПЗЗ в полза на ищците, като наследници на П. П. правото на собственост върху процесния имот по реда на ЗСПЗЗ. Поради не доказване правото на собственост на ищците, не са обсъждани останалите предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 ЗС.

Решението е неправилно.

Ответниците „Агро финанс консулт“ ЕООД, като арендатор и „Креатив инвест груп“ ООД, като получил от арентатора право да ползва имота за срок от три години черпят правата си от „Енерпро“ ЕООД. То е частен правоприемник на „Земеделско стопанство Напредък“ ЕООД по н. а.№ 39/2014г., което е придобило правата си – 1/6 от процесния имот ***с площ 8,548 дка, м. „Срещу село“ от съделителя С. Н. В. по дарението с н. а. №182/2013г. Дарителят се е легитимирал с договора за доброволна делба. Така ответниците не противопоставят свои самостоятелни права върху процесния имот, а правата им произтичат от правата на ищците, които оспорват. При така изложеното, неправилно възивният съд е приел, че ответниците могат да оспорят правата по реституция на ищците. Съгласно приетото в ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС констативните нот. актове легитимират посочените в тях лица като собственици, макар да не се ползват с материлана доказателствена сила относно изводите на нотариуса. Тъй като тези актове са издадени от длъжностно лице и в рамките на предоставените му правомощия, те са официален документ. Могат да се оспорят макар и извън срока и правилата на чл. 193 ГПК, но при оспорване тежестта за доказване на оспорването е за оспорващата страна. Само ако и двете страни се легитимират с нот актове, т. е. противопоставят самостоятелни взаимно изклучващи се права върху един и същ имот, то всяка от тях е длъжна да докаже правата си.

В практиката си ВКС приема, че по искове, основани на реституция по ЗСПЗЗ, ответникът може да оспорва правата на реституентите само ако противопоставя по предявения иск собствени права, които изключват правата на ищеца, защото се основават на факти, настъпили след внасяне на имотите в ТКЗС. /В този смисъл са Решение № 237 от 16.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5/2013 г., I г. о. Р № 595 от 4.12.2009 г. по гр. д. № 3474/2008 г. на ВКС, ІІ ГО, Р № 329 от 27.04.2010 г. по гр. д. № 927/09 г. на І ГО; Р № 185/28.05.10 г. по гр. д. № 65/10 г. на ІІ ГО; Р № 540/13.07.10 г. по гр. д. № 1837/09 г. на І ГО; Р № 365/15.10.10 г. по гр. д. № 1493/09 г. на ІІ ГО и ТР № 9/2012 г. ОСГК на ВКС/.

В случая ответниците - арендатор и наемател не притежават самостоятелни права, произтичащи от друго придобивно основание, а проследено назад във времето черпят права от същата реституционна процедура, конкретно от един от наследниците на общия наследодател, на които е възстановен имота по ЗСПЗЗ и на основание делба между тях. Оспорвайки реституирането на процесния имот, ответниците оспорват и собствените си права, тъй като договор за аренда може да се сключи само от собственик /съсобственик, за разлика от договора за наем, а втория ответник е бил наемател на арендатора. Ако се приеме, че доброволната делба е нищожна поради неучастие на съсобственик, то тогава „Енерпро“ ЕООД и праводателя му „Земеделско стопанство Напредък“ ЕООД не биха могли да придобият от С. Н. В. 1/6 ид. ч., а по-малка част. Договорът за аренда е сключен от собственик, притежаващ миноритарен дял /по-малко от половината от процесния имот/ и на основание основание чл. 32 ЗС този договор е непротивопоставим на ищците, притежаващи общо 5/6 ид. ч. от имота. Договора за наем може да се сключи и от несобственик, и ако е сключен от лице, което може да управлява имота поражда действие за три години. В случая обаче договора за наем с „Креатив инвест груп“ ООД е склучен от арендатора, бил е за три години и този срок е изтекъл. Той също е бил непротивопоставим на ищците – собственици на мажоритарен дял от имота. От доказателствата не се установява потвърждаване на договора за аренда.

Относно възражението за нищожността на доброволната делба поради неучастието на преживелия съпруг Н. П. /починал на 06.01.2002г./, който се явява наследник на съпругата си К. П. П., следва да се отбележи, че наследниците на неучаствалия съпруг - С. Н. В. и В. Н. П. са участвали в делбата и са получили дял от него по 1/6 ид. ч., а единия от тях се е разпоредил с него в полза на праводателите на ответниците. Никой от наследниците /ищците и праводателя на праводателите на ответниците/ не е заявил подобно възражение, а на нищожността на делбата се позовават ответниците дружества – арендатор и наемател с изтекъл договор за наем. Поради това, че ответниците нямат противопоставили права на ищците, съдът не разглежда това възражение. Така предвид непротивопоставимостта на договора за аренда, сключен със собственик, притежаващ 1/6 ид. ч. и изтичане на договора за наем, сключен с арендатора, ответниците държат 5/6 ид. ч. от имота без основание.

Следователно предпоставките за уважаване на предявеният иск по чл. 108 ЗС са доказани, а иска е основателен. Въззивното решение, с което е отхвърлен иска е постановено при нарушение на материалния закон – чл. 32, ал.1 ЗС, чл. 108 ЗС, чл.3, ал.4 ЗАЗ и чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ, при посочените съществени нарушение на процесуалните правила – излгане на противоречиви мотиви, без анализа на доказателствата във взаимна връзка и зависимост и при неправилно приложение на правилата за доказателствена тежест. Изводите са противоречиви и необосновани. Като неправилно, то следва да се отмени. Поради това, че не се налага събиране на нови доказателства, по аргумент от чл. 293, ал.3 ГПК, ВКС ще се произнесе по същество, като по изложените съображения уважи предявеният иск.

Като последица от това и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищците, сега касатори следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски /адвокатско възнаграждение и платени държавни такси/ за всички инстанции в доказания размер 2180 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:ОТМЕНЯ въззивно решение № 1687 от 30.12.2022 г. по гр. д.№ 2267/2022 г. на Окръжен съд-Варна и вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗЗД УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците „Агро финанс консулт“ ЕООД, ЕИК 175156053 и „Креатив инвест груп“ ООД, ЕИК 200344359, че ищците П. Я. П., ЕГН [ЕГН], П. Я. П., ЕГН [ЕГН], В. Н. П., ЕГН [ЕГН], Г. Я. Г., ЕГН [ЕГН], В. Я. Г., ЕГН [ЕГН], И. Д. П. ЕГН [ЕГН] и Е. А. Б. [ЕГН] са собственици на 5/6 ид. ч. от нива в землището на [населено място], [община], обл.Варна, с площ от 8,548 дка, категория на земята – трета съставляваща имот ***, заснетd в кадастралната карта като поземлен имот с идентификатор ***в [населено място], [община], местност „С.“, с площ от 8548 кв. м. при граници: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***и ОСЪЖДА ответниците „Агро финанс консулт“ ЕООД и „Креатив инвест груп“ ООД да предадат владението върху същия имот.

Осъжда „Агро финанс консулт“ ЕООД ЕИК 175156053 и „Креатив инвест груп“ ООД, ЕИК 200344359 да платят на П. Я. П., ЕГН [ЕГН], П. Я. П., ЕГН [ЕГН], В. Н. П., ЕГН [ЕГН], Г. Я. Г., ЕГН [ЕГН], В. Я. Г., ЕГН [ЕГН], И. Д. П. ЕГН [ЕГН] и Е. А. Б. [ЕГН] деловодни разноски за всички инстанции в размер на 2180 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: