О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4076

София, 14.12.2023 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:Велислв Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 2085 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. П. Й., чрез пълномощника адв. В. К. против решение № 262188/30.06.2022 г. по в. гр. д. № 4338/2021 г. на Софийски градски съд в частта, с която като е отменено частично решение от 12.12.2020 г. Районен съд София, постановено по гр. д. № 29056/2019 г., са отхвърлени предявените от касатора срещу „БС Конструкция“АД иск с правно основание чл.200 КТ за разликата над 40 000 лв. до присъдения размер от 70 000 лв. и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода 09.11.2017 г. – 22.05.2019 г. за разликата над 6 222,72 лв. до присъдения размер от 10 888,89 лв.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е обсъдил всички относими и доказани факти и обстоятелства, които имат решаващо значение за определяне на справедлив размер на обезщетението, а именно липсата на възможност за пълно физическо възстановяване, т. е. необратимия характер на вредите, продължителният период на липса на трудова заетост, породен от една страна от самия физически недъг, резултат от злополуката, а от друго – от психическото състояние на пострадалия при загубата на два ръста, както и значителното понижаване на качеството на живот. Изложени са и доводи, че съдът необосновано и неправилно е отдал решаващо значение за определяне на справедлив размер на обезщетението на определени обстоятелства като фактът, че няма опасност за живота и опасност от влошаване на здравословното състояние, икономическите условия в страната към датата на злополуката през 2017 г. и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е формулиран процесуалноправния въпрос длъжен ли е въззивният съд да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните, като се поддържа, че въззивният съд е действал в противоречие с разрешението, дадено с ТР № 1/9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. но ОСГТК на ВКС, както и с казуалната практика на ВКС, конкретно посочена в изложението. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без излагане на конкретна обосновка за наличието на допълнителния критерий, са формулирани следните въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд, при преразглеждане на справедливия размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД, ясно да посочи каква собствена оценка дава и каква тежест разпределя на фактите и обстоятелствата, които са еднакво приети и обсъдени от първоинстанционния съд, когато именно на база на тази оценка и тежест решава да намали присъденото от първата инстанция обезщетение; 2/ Към коя година следва да се вземат предвид икономическите условия в страната при определяне на справедливия размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД – към годината, в която е претърпяна злополуката или към годината на постановяване на решението и 3/ Следва ли съдът, при взимане на решение за справедливост на обезщетението по чл.52 ЗЗД при претърпяна трудова злополука, да се води от създаден от съдебната практика на първо и второинстанционните съдилища ориентир, относими към аналогични случаи, при положение, че става въпрос за увреждане на живота и здравето на физически лица, което поради спецификите на всеки човешки организъм и начин на живот, не би могло да сложи под общ знаменател и да оцени обективно отнапред, особено що се отнася до претърпени болка и страдание, които са субективна величина.

Ответникът „БС Конструкция“АД, чрез пълномощника си адв. Я. Т. е депозирал отговор, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, доколкото произнасянето на въззивният съд не е в противоречие с цитираната практика на ВКС, доколкото се е произнесъл по всички възражения и доводи на страните и е обсъдил всички събрани по делото доказателства. По въпросите, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, излага становище, че част от тях нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили крайните изводи на въззивния съд въпроси, а освен това по тях не е налице и сочения допълнителен критерий. Посочено е че по втория въпрос е налице трайна практика на ВКС, според която обезщетението се определя към момента на злополуката, а като компенсация за евентуална инфлация, се присъжда законната лихва за забава, считано от датата на настъпване на злополуката до окончателното изплащане на обезщетението.

За да намали присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди по чл.200 КТ от 70 000 лв. на 40 000 лв., въззивният съд е приел, че единственият спорен между страните въпрос е свързан именно с размера на дължимото обезщетение; че размерът се определя от съда по справедливост на основание чл.52 ЗЗД, изяснено в ППВС № 4/23.12.1968 г. – понятието не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението; такива обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характера и степента на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.; наред с тези факти, съдът трябва да отчете и продължителността на лечението и извършените медицински интервенции, перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото лице и възможността да продължи трудовата си кариера и да се социализира, общественото и социалното му положение, икономическата обстановка и др. При съобразяване на тези задължителни постановки, въззивният съд, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, е приел, че настъпилото на 09.11.2017 г. травматично увреждане – ампутация на трети пръст и частична такава на четвърти пръст на лява ръка са довели до ограничаване възможността на увреденото лице да извършва активни физически движения и трудова дейност – за периода от датата на злополуката до 04.09.2018 г. е бил в отпуск поради временна неработоспособност; до извършване на хирургична интервенция; до терапия с аналгетици и физиотерапия; до 40 % трайно намалена трудоспособност, определена с експертно решение от 25.10.2018 г., както и до множество неудобства от битово естество при обслужването си и до психически неудобства от загубата на двата си пръста. За да определи размера на обезщетението при така установените увреждания, съдът е съобразил и възрастта на ищеца към настъпване на злополуката, продължителният период на възстановявани и загубата на 40 % от работоспособността му, изпитването на болки от травмата, причинените неудобства в битов и личен план, както и психическата травма вследствие на загубата на двата пръста и социално-икономическите условия в страната към 2017 г.. От друга страна е отчел обстоятелството, че липсват данни за възможно последващо влошаване на здравословното му състояние и при съобразяване на създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, е приел, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 40 000 лв.

Настоящият състав на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението по следните съображения:

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т. е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства – т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б. или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.

Настоящият състав намира, че първият процесуален въпрос отговаря на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол, но няма претендираното от касатора значение, тъй като не е налице соченото допълнително основание на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – обжалваното решение да е постановено в противоречие със задължителната и казуална практика на ВКС, според която съдът, в рамките на предмета на проверката по чл.269 ГПК, е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по делото доказателства във връзка с техните доводи, а преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на събраните доказателства във връзка с тези факти, следва да бъдат отразени в мотивите на съда, като се посочи тяхното значение и тежест за определяне на справедлив размер на обезщетението. Тези задължения на съда произтичат от изискванията на чл.12, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК. В конкретния случай въззивният съд не е допуснал нарушение на посочените разпоредби, тъй като е изложил собствени правни изводи по делото в рамките на спорния за страните въпрос, очертан с въззивната жалба и отговора на същата и свеждащ се единствено до размера на дължимото обезщетение. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил собствени мотиви във връзка с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е посочил и преценил всички конкретно проявени обстоятелства, които са релевантни за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и е изложил необходимите мотиви. Дали преценката му е правилна в настоящото производство по чл.288 ГПК не може да се проверява, но даденото от него разрешение по поставения въпрос е в съответствие с т.2 на ТР № 1/9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. но ОСГТК на ВКС, както и с решенията на ВКС по чл.290 ГПК, на които касаторът се позовава.

По останалите въпроси, част от които покриват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК /без последния, който съдържа твърдение за факт, който не се разкрива по делото/, не е налице бланкетно заявения допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С. Т. решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитието на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма. Такива съображения липсват в изложението, а искането за произнасяне на Върховния касационен съд е обвързано единствено с преповтаряне на самата законова разпоредба - че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Освен това по първите два въпроса е налице константна практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване и според която при определянето на паричния размер на обезщетението съдът трябва да вземе предвид обстоятелствата, посочени в ППВС № 4/1968 г., но също така и обществено – икономическите условия в страната към момента на настъпване на трудовата злополука, тъй като размерът на пресъденото обезщетение не може да служи като източник за неоснователно обогатяване. Справедливостта изисква също сходно разрешаване на анлогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези. В конкретния случай въззивният съд е съобразил създадената съдебна практика на ВКС по сходни случаи, при отчитане на конкретната икономическа обстановка към момента на настъпване на злополуката. Прегледа на съдебната на ВКС показва, че за подобни травматични увреждания /ампутация на пръсти/ настъпили в резултат на трудови злополуки в периода от 2017 г. - 2019 г., размерът на обезщетенията за неимуществени вреди в зависимост от степента на конкретната увреда варират от 15 000 лв. /за частична ампутация на фаланга на палец на лява ръка, при която е нарушен захвата на ръката; за частична ампутация на крайна фаланга на първи пръст на лява ръка/ до 50 000 лв. /за частична ампутация на пръстите на двете ръце в резултат на трудова злополука през 2018 г., с определена пожизнено трайно намалена работоспособност 50% и установена липса на хватателна функция на двете ръце/.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол.

При този изход на спора, на насрещната страна следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба сторени разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 2 630,00 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 10.10.2022 г.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 262188/30.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 4338/2021 г. по описа на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА М. П. Й., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], ж. к. .“, [жилищен адрес] да заплати на „БС Конструкция“АД, ЕИК 175127678, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 630,00 лв. за касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: