О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.1175

гр. София, 09.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесети февруари, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№800 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Н. Г., Л. С. Ш. и Х. Д. М. срещу решение №38 от 07.02.2023 г. по в. т.д.№315/2022 г. на АС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №29 от 11.04.2022 по т. д.№158/2021 г. на ОС Добрич, с което са отхвърлени предявените от И. Н. Г., Л. С. Ш. и Х. Д. М. срещу „А. Холдинг“ АД искове по чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията на Общо събрание на акционерите на „А. Холдинг“ АД, проведено на 30.09.2021 г.: 1. за освобождаване като член на Съвета на директорите на дружеството на Е. А. А.; 2. за избор на член на съвета на директорите – Я. А. К. с мандат до изтичане мандата на действащия съвет на директорите - 23.06.2023 г.; 3. за определяне месечно възнаграждение за всеки един от членовете на Съвета на директорите в размер на 1000 евро и за определяне гаранция за управление за всеки един от членовете на Съвета на директорите в размер на тримесечно брутно възнаграждение; 4. за приемане изменения и допълнения в Устава на дружеството; 5. за неприемане предложението на акционера И. Н. Г. за даване на съгласие от привилегированите акционери за промяна в Устава.

В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че анализът на разпоредбите на чл.230, ал.2, чл.228, ал.2, чл.227, ал.2, чл.220, ал.2, чл.182, чл.192, ал.3, чл.199, ал.2 и чл.262п, ал.3 от ТЗ водят до извод, че акционерите, притежаващи привилегировани акции без право на глас, могат да упражнят право на глас /било то в отделно общо събрание или в общо събрание на всички класове/ и в други случаи /извън предвидените в чл.182, ал.4 и ал.5 от ТЗ/, когато структурните решения относно дружеството засягат всички акционери - когато се взема решение за изменение на устава /видно от разпоредбите на чл.227, ал.2 и чл.230, ал.2 от ТЗ, уреждащи кворума и мнозинството/ и когато законът изрично предвижда, че решенията се взимат от всеки клас /напр. чл.192, ал.3, чл.199, ал.2 и чл.262п, ал.3 от ТЗ/, поради което изводите на въззивната инстанция /вкл. по отношение разделяне на кворума, изчислен на база целия капитал, от мнозинството, изчислено на база акциите с право на глас/ в обратната насока е неправилен. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Акционерите, притежаващи привилегировани акции, издадени без право на глас, имат ли право на глас, когато се гласува решение от Общото събрание на акционерите за изменение на устава на дружеството, съответно имат ли право да участват при вземане на такова решение. 2. Участват привилегировани акции, издадени без право на глас, при изчисляване на мнозинството по чл.230, ал.2 от ТЗ, необходимо за вземане на решение за изменение на устава, съответно включват ли се в представения капитал по смисъла на чл.230, ал.2 от ТЗ. 3. Разпоредбата на чл.220, ал.2 от ТЗ изключва ли възможността акционерите, притежаващи привилегировани акции, издадени без право на глас, да имат право на глас извън хипотезите на чл.182 от ТЗ.

Ответникът по касация „А. Холдинг“ АД изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че основният спорен въпрос е дали привилегированите акции без право на глас, които участват при формиране на кворума по чл.227, ал.2 от ТЗ, придобиват право на глас при вземане на решения по чл.221, ал.1 – 3 от ТЗ. Посочил е, че съобразно разпоредбата на чл.227, ал.2 от ТЗ, решенията по чл.221, т.1 - 3 се вземат само ако на общото събрание е представена поне половината от капитала, като няма спор, че въззиваемото дружество е емитирало поименни и привилегировани акции без право на глас, които по смисъла на чл.182, ал.2 от ТЗ се включват в номиналната стойност на капитала. В този смисъл и предвид списъка на присъстващите акционери на събранието чиито решения се атакуват - 78 978 броя акции с право на глас и 53 462 броя акции без право на глас, съставляващи общо 69.34 % от капитала, е достигнал до извод, че на събранието е представен повече от половината капитал, включващ както акциите с право на глас, така и тези без право на глас, поради което изискването за кворум по чл.227, ал.2 във връзка с чл.221, т.1 от ТЗ е изпълнено. Изложил е съображения, че въведеното от законодателя правило при решаване на въпросите по чл.221 т.1-3 от ТЗ да е налице кворум, изчислен върху целия капитал, не означава автоматично, че при вземане на тези решения могат да гласуват всички акционери, независимо дали притежават акции с право на глас или такива без право на глас - за всички останали решения, освен ако уставът не предвижда друго, в ТЗ не е предвиден кворум, а с оглед значимостта на въпросите визирани в чл.221 т.1-3 от ТЗ, законодателят е въвел изискване преди вземане на съответното решение, тези въпроси да бъдат по-широко обсъдени, гарантирайки присъствие на събранието на поне половината от капитала на дружеството. Счел е, че наличието на предвидения в чл.227, ал.2 от ТЗ кворум дава възможност за провеждане на събранието, като гласуването става по правилата на разпоредбата на чл.220 от ТЗ, съобразно която общото събрание включва акционерите с право на глас, които участват лично или чрез представител, а акционерите с привилегировани акции без право на глас, както и членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет, когато не са акционери, вземат участие в работата на общото събрание без право на глас. Установил е, че устава на дружеството не са предвидени условия, при които издадените привилегированите акции без право на глас да придобиват такова право, различни от тези посочени в разпоредбите на чл.182 ал.4 и ал.5 от ТЗ, а именно до изплащане на забавените дивиденти с повече от една година дивиденти и за вземане на решения, с които се ограничават предимствата, произтичащи от привилегированите акции без право на глас, като в последния случай е необходимо съгласието на привилегированите акционери, които се свикват на отделно събрание. Съпоставяйки разпоредбата на чл.227, ал.2 от ТЗ с тази на чл.182, ал.4 от ТЗ е намерил, че само в хипотезата на чл.182 от ТЗ привилегированите акции участват в пресмятането на кворума и мнозинството, а в хипотезата на чл.227, ал.2 от ТЗ, привилегированите акции участват само в пресмятането на кворума, като дори в дневния ред да е предвидено изменение на устава, с което се ограничават предимствата, произтичащи от привилегированите акции без право на глас, е необходимо съгласието на привилегированите акционери, които се свикват на отделно събрание, а самото решение за ограничаване на предимствата се взема от общото събрание по правилата на чл.220, ал.1 от ТЗ, т. е. от акционерите с право на глас и едва при вземане на решение от общото събрание за отпадане на привилегиите, акциите придобиват право на глас. Счел е за неоснователни оплакванията, че след като привилегированите акции не са участвали в пресмятането на мнозинството при вземане на решенията за промяна в устава, са нарушени разпоредбите на чл.228, ал.2 и чл.230, ал.2 и 3 от ТЗ, тъй като текстовете се отнасят за хипотези при които има издадени акции с различни права, но общото между тях е, че винаги са акции с право на глас, а привилегированите акции без право на глас са също отделен клас, но за тях с оглед разпоредбата на чл.220, ал.2 от ТЗ, не важат правилата визирани в чл.228 ал.2 от ТЗ, а са приложими специалните разпоредби на чл.182 от ТЗ. С оглед изложеното и като е намерил за неоснователни и оплакванията за материалната законосъобразност на приетите решения /поради противоречие с повелителна разпоредба на закона или устава, поради липсата на материали, касаещи дневния ред на събранието, поради незаконосъобразност на гласувания регламент за провеждане на самото събрание и поради гласуването на Я. А. К., като пълномощник на акционер, който пълномощник в хода на събранието е избран за нов член на съвета на директорите/, е приел че исковете за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите в „А. Холдинг АД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Формулираните от касаторите материалноправни въпроси са обусловили решаващата воля на въззивния съд, възприел становище, че привилегированите акции без право на глас, които участват при формиране на кворума по чл.227, ал.2 от ТЗ, не придобиват право на глас при вземане на решения по чл.221, ал.1 от ТЗ. Спрямо тези въпроси обаче не е налице поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като не се установяват предпоставките, с които съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свързва наличие на визираното основание - когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. Според настоящия състав, тълкуването на разпоредбите на чл.230, ал.2, чл.228, ал.2, чл.227, ал.2, чл.220, ал.2, чл.182, чл.192, ал.3, чл.199, ал.2 и чл.262п, ал.3 от ТЗ, води до несъмнен извод, че когато не е предвидено нещо различно в устава, акционерите, притежаващи привилегировани акции издадени без право на глас, извън хипотезата на чл.182, ал.4 от ТЗ, нямат право на глас когато се гласува решение от Общото събрание на всички акционери за изменение на устава на дружеството, поради което притежаваните от привилегированите акционери акции без право на глас не се включват при изчисляване на мнозинството, независимо, че тези акционери имат право на участие при провеждане на общото събрание, а кворумът на общото събрание се определя от целия капитал, вкл. от притежаваните от тях акции. Извън предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.4 от ТЗ, акционерите с привилегировани акции, издадени без право на глас, имат право на глас само на основание чл.182, ал.5 от ТЗ /но в отделно събрание на техния клас/, в случаите, когато ще се вземат решения, с които ще се ограничат предимствата, произтичащи от привилегированите акции без право на глас /напр. при увеличение на капитала чрез издаване на нови акции, правата на привилегированите акционери може да бъдат ограничени с оглед вида на новите акции или при изменение на устава, с което ще се ограничат предимствата, произтичащи от привилегированите акции и т. н./. Възприемането на обратното становище не намира опора в закона, който изрично предвижда хипотезите, в които посочените акционери придобиват право на глас, а и би довело до извод за наличие на право на глас по всички въпроси от компетентността на общото събрание, което противоречи на същността на тази категория акции.

С оглед изложеното по посочените въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато, поради което и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №38 от 07.02.2023 г. по в. т.д.№315/2022 г. на АС Варна.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.