Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Д. Членове: ИВАН РА. А. при секретар С. М. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията И. Р. по административно дело № 5323/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на У. А. О., гражданин на Сирия, срещу решение № 1621/15.04.2024г. постановено по адм. д. № 263/2024г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 3389/26.02.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/. Касаторът, чрез процесуалния си представител, излага доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материални закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че съдът неправилно е приел, че Турция е трета сигурна страна, тъй като същата не попада в дефиницията на член 39, 2 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури по предоставяне и отнемане на международна закрила (Директива 2013/32/ЕС). Твърди, че видно от Становище на Европейския икономически и социален комитет, Турция е ратифицирала Женевската конвенция за бежанците и Протокола от 1967 г., но прилага географско ограничение спрямо търсещите обежище лица от неевропейски държави. Претендира отмяна на решението.

Ответникът –председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция намира касационната жалба за подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред административния съд е решение № 3389/26.02.2024 г. на председателя на ДАБ, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на У. А. О., гражданин на Сирия е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновал е извод, че административният орган, като е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства, е извел правилен и законосъобразен извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен такъв. Съдът е възприел мотивите на административния орган, че чуждият гражданин е живял и работил, легално и необезпокоявано, на територията на Турция и че са налице изискуемите от разпоредбата на 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки същата да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. Така мотивиран съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК.

Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат касирането му.

Въз основа на изяснената фактическа и правна обстановка, при съобразяване доводите на страните, съдът правилно е приел, че административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации или документи, свързани с личното положение на търсещия закрила и базирайки се на тях правилно е преценил, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обосновано е приел, че кандидатът за статут не установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, не е членувал в политически партии в Сирия или Турция, не бил арестуван или осъждан, не е бил жертва на насилие, не са му били отправяни заплахи, нямал проблеми заради изповядваната религия или етноса си, не участвал във военни формирования. Заявява, че е напуснал Сирия през 2014 г. и е влязъл нелегално в Турция, където узаконил престоя си и живял и работил в Истанбул седем-осем години като учител по арабски език. Разказва, че живеел в къща под наем. Не съобщава да е имал проблеми с турските власти. В Турция има един брат. Другите му братя и сестри са в други европейски държава, а майка му, един от братята му и няколко сестри живеят все още на територията на Сирия. Пристигнал е в България, преминавайки отново нелегално границата с трафикант с група от седемнадесет човека.

Безспорно е установено, че чуждият гражданин е живял и работил в Р. Т. за един продължителен период от време и не е споменал нито една основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в Турция. При това се явяват законосъобразни изводите на съда, че в случая не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведеното с него интервю налагат извода, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт при завръщането му в Турция. Анализът на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин и тази в Р. Т. е извършен въз основа на представените и обсъдени от административния орган справки за двете страни. Справките за актуалната обстановка в Турция са официален документ, чиято материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 АПК не е оборена.

Настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че действително Турция поддържа географското ограничение на Женевската конвенция и го прилага само за бежанци с произход от европейски страни, но със Закона за чужденците и международната закрила (LFIP) от месец април 2013 г. страната създава специална правна рамка за убежище в страната и утвърждава задълженията на Турция към всички лица, нуждаещи се от международна закрила, независимо от страната им на произход. Изрично е посочено, че за бежанците от Сирия, Р. Т. прилага режим на временна закрила, който предоставя на ползващите се от него право на легален престой, както и достъп до основни права и услуги. С. С. с вх.№ ЦУ-797/08.03.2024 г. предоставена от ответника ДАБ, Регламентът за временна закрила обхваща и правно урежда набор от права, услуги и помощ за ползвателите на временна закрила. Съгласно текста на чл. 6, ал.1 от същия Регламент „Никой, попадащ в обхвата на настоящия регламент не може да бъде връщан на място, където той или тя може да бъде изложен на изтезания, нечовешко или унизително отношение или наказание, или където неговият/нейният живот или свобода биха били застрашени поради неговата/нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение“. Поради това обосновано се явява заключението, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки територията, на която е живял жалбоподателят в продължение на няколко години, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. За настоящата инстанция остава извън всякакво съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Турция вероятно по икономически причини, а не защото не може да се ползва със закрила на територията. Не сочи основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; не посочва да е бил изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. В случая не се касае за транзитно преминаване, тъй като чужденецът е работил в Турция, и е напуснал по икономически причини, в търсене на по-добър живот.

При тези данни, верни са изводите на първоинстанционния съд, че не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1621/15.04.2024 г. постановено по адм. д. № 263/2024 г. по описа на Административен съд Хасково.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ И. Р. п/ АГЛИКА АДАМОВА