Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Л. Г. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора К. Ф. изслуша докладваното от съдията С. Х. по административно дело № 5554/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление.
Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас с ЕИК 812115210, представлявано от изпълнителния директор Ц. М., чрез представител по пълномощие – адв. Е. Й. от Софийска адвокатска колегия, против Решение № 2650/01.04.2024 год., постановено по адм. дело № 1708/2023 год. по описа на Административен съд – Бургас. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място са оспорени изводите на първоинстанционния съд за липса на допуснати процесуални нарушения при постановяване на оспорения административен акт. Твърди се, че противно на приетото от съда, в оспорения акт липсва указание, че актът се издава от подписалия го с електронен подпис А. Т. в условията на заместване, което според оспорващия обосновава липса на валидно волеизявление от компетентния орган, което потвърждава заявените доводи за нищожност на решението. Заявени са и доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото се твърди, че съдебното решение е немотивирано, като в мотивите на съдебния акт е преповторено решението на административния орган. По мнение на оспорващия, съдебното решение е постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила, тъй като в мотивите си, съдът е допълнил административния акт, което е недопустимо. В подкрепа на това се твърди, че в мотивите на съдебното решение, съдът, обосновавайки наличието на нередност се е позовал на разпоредбата на чл. 121 от ЗОП, каквито мотиви липсват в административния акт. Развити са и възражения за несъответствие на съдебното решение с приложимия материален закон, като в подкрепа на това твърдение е заявено, че в случая липсва допуснато нарушение на националното законодателство в сферата на обществените поръчки, което да бъде квалифицирано като нередност. Развити са доводи, че в случая, твърдяното от административния орган нарушение на чл. 64, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 112, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗОП не може да се квалифицира като нередност по т. 16, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 год.), (Наредбата за посочване на нередности). Твърди се, че в оспореното съдебно решение изцяло липсват мотиви за приложимостта на т. 16, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, доколкото посочената нередност обхваща случаи в етапа „Оценяване на предложения и избор на изпълнител“, какъвто настоящият случай не е. Развити са и аргументи, че нарушението по чл. 112, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 64, ал. 1, т. 6 и чл. 2, ал. 1 от ЗОП не попада в обхвата на т. 16, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, тъй като задълженията за одитна пътека произтичат от друга законова разпоредба, на която административния орган не се е позовал – разпоредбата на чл. 121 от ЗОП. Развити са и подробни доводи по същество, относно твърдението на административния орган за незаконосъобразен избор на изпълнител. В заключение е заявено, че първоинстанционното решение на Административен съд – Бургас не е съобразено с актуалната практика на ВАС по отношение на квалифицирането на нередности по т. 16 от Приложение № 1 от Наредбата за посочване на нередности.
В съответствие с горните доводи и аргументи е заявено искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решението за определяне на финансова корекция. Заявено е и искане за присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции, в т. ч. адвокатско възнаграждение и държавна такса.
В съдебно заседание, касаторът чрез процесуалния си представител – адв. Е. Й. поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи и формулира искане за отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 год.“ (РУО на ОПОС), в писмен отговор, чрез представител по пълномощие – юрк. С. З., излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение по представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за адвокат, поради липса на фактическа и правна сложност на делото. Сочи, че възнаграждението за адвокат не следва да бъде съобразявано само с определените в Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения хонорари, но и с доказателствените факти и доказателствените средства, които ги обективират. Счита, че съдът следва да съобрази размера на дължимото адвокатско възнаграждение с мотивите на решение на СЕС от 25.01.2024 год.
Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Счита, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на касатора и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е приел за установено следното:
М. М. на околната среда и водите и „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас е сключен Административен договор № Д-34-58/17.06.2020 год. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПОС 2014-2020, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на ЕС, за изпълнение на проект № BG16M1OP002-1.016-0011-С02 „Интегриран воден проект за област Бургас“.
В изпълнение на договора и за реализиране на целите по проекта, с Решение № РД-09-470/13.05.2020 год., възложителят на „ВиК“ ЕАД е обявил „открита“ по вида си процедура за възлагане на обществена поръчка с наименование: „Инженеринг – проектиране и строителство на обект „Реконструкция на ВиК мрежата на [жк], [жк], ЦГЧ, [жк], гр. Бургас“ с прогнозна стойност 14 943 034,70 лева.
В резултат на проведената процедура е сключен Договор № ЗОП-74/08.10.2021 год. с избрания за изпълнител участник ДЗЗД „К. П. (с участници „СТРЕГИ“ ООД, „Водоканалстрой“ ООД и „ТСМ-3“ ООД), на стойност 14 702 385,00 лева без ДДС.
В резултат на осъществен последващ контрол за законосъобразност на процедурата за възлагане на обществена поръчка и сключения въз основа на нея договор, както и с оглед мотивите на Върховния административен съд, постановени в Решение № 11865/20.12.2022 год., по адм. д. № 5938/2022 год. VII отд., с писмо изх. № 1-016-0011-2-414/11.07.2023 год., РУО на ОПОС е уведомил бенефициера за установено нарушение с финансов ефект, посочено по следния начин:
Нарушение на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗОП, във връзка с чл. 112, ал. 1 от ЗОП, във вр. е чл. 2, ал. 1 от ЗОП:
Преди сключване на договора за възлагане на обществена поръчка, участникът определен за изпълнител „К. П. ДЗЗД е представил документи на основание чл. 112, ал. 1 и в съответствие с чл. 58 от ЗОП. След анализ на съдържанието на представените документи в досието на обществената поръчка, касаещи доказване на технически възможности за изпълнение на поръчката в частта - опит от проектиране и авторски надзор, налични в досието в ИСУН, органът е установил, че не са изпълнени минималните изисквания на възложителя, даващи основание, за сключване на договор за обществена поръчка. Посочено е, че съгласно изискванията на възложителя, посочени в обявлението и документацията за участие: „Участникът следва да е изпълнил дейности с предмет и обем идентични или сходни с предмета на поръчката, както следва: кумулативно - строителни дейности за последните 5 години и услуги по инвестиционно проектиране и авторски надзор за последните 3 години от датата на подаване на офертата, или инженеринг (инвестиционно проектиране, авторски надзор и строителни дейности) за последните 5 (пет) години от датата на подаване на офертата“.
Направено е и уточнение, че под „проектантски“ дейности сходни с предмета на поръчката, следва да се разбират дейности по изготвяне на инвестиционен проект (независимо от фазата на проектиране) за изграждане иди рехабилитация и/или реконструкция и/или основен ремонт на водопроводна и/или канализационна техническа инфраструктура. Минималното изискване е „проектантски“ дейности и авторски надзор да са с минимална дължина 7000 метра или алтернативно инженеринг с минимална дължина на водопроводна и/или канализационна мрежа 7000 метра.
На етап сключване на договор с изпълнител, е установено, че към документите за сключване на договор за изпълнение, като доказателство за изпълнени сходни услуги по проектиране, участникът „Водоканалстрой“ ООД е приложил Списък на сходни услуги, в които е декларирал само един от обектите. Като приложение към списъка е представена Референция от получател „Т-Проект“ ЕООД, издадена на 22.06.2020 год., като референцията е издадена в полза на лицето В. Б. - главен проектант и управител на фирма „Водоканалпроект Бургас“ ЕООД.
При тези фактически установявания, органът е посочил, че лицето В. Б. е декларирана от участника - ДЗЗД „К. П. , като експерт „Проектант по част ВиК“, предвид факта, че екипът за изпълнение на поръчката е обект на оценка в методиката и не съставлява част от критериите за подбор. Доколкото обаче критерият за подбор, касаещ доказване на опит в сферата на услуги по проектиране и авторски надзор, изпълнени в рамките на инженеринг или самостоятелно, е поставен към участника в процедурата, а не към екипа за изпълнение, в писмото е формиран извод, че представената референция в полза на лицето В. Б., не може да се ползва като доказателство за изискуемия опит на участника. Развити са доводи, че в случая вида и характера на участието на лицето В. Б. със заявения опит в изпълнение на услуги по проектиране, не е нито в качеството на трето лице, нито в качеството на „подизпълнител", а е в качеството на член на екипа за изпълнение на поръчката, поради което спрямо нея е относимо изискването за придобит минимален опит съгласно Методиката за оценка.
В заключение е обоснован извод, че представената референция за лицето В. Б. не може да се приеме като относим документ, доказващ съответствието на участника с критерия за подбор, свързан с доказване на технически възможности и опит от проектиране.
Горните фактически обстоятелства са обосновали нарушаване на разпоредбите на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗОП, във връзка с чл. 112, ал. 1 от ЗОП, което нарушение е квалифицирано като нередност по т. 16, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, за която е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 25% по договора за обществена поръчка, сключен с участник „К. П. ДЗЗД на стойност 14 702 385,00 лева без ДДС.
На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ на бенефициера е дадена възможност да представи възражение и приложи доказателства по констатациите на органа и предложението за определяне на финансова корекция.
С писмо изх. № МП-03-ПК-4/11/18.07.2023 год., бенефициерът „ВиК“ ЕАД, гр. Бургас е представил възражение, в което е оспорил твърденията на РУО на ОПОС за наличие на допуснато нарушение, което би могло да се квалифицира като нередност. Заявено е искане за преразглеждане на констатациите в изпратеното писмо и прекратяване на производството по сигнала за нередност.
Като е приел депозираното възражение за неоснователно, РУО на ОПОС е постановил Решение от 17.08.2023 год., с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ и т. 16, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за допуснато нарушение на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗОП, във връзка с чл. 112, ал. 1 от ЗОП, е определил финансова корекция на бенефициера „ВиК“ ЕАД, гр. Бургас в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими разходи по сключения договор № ЗОП-74/08.10.2021 год. с изпълнител „К. П. ДЗЗД, на стойност 14 702 3585,00 лв. без ДДС. В мотивите на административния акт, РУО на ОПОС е възпроизвел фактическите установявания и правните изводи, обективирани в писмо изх. № 1-016-0011-2-414/11.07.2023 год., като в допълнение са описани възраженията на бенефициера, като са развити доводи за тяхната неоснователност.
При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че оспореният административен акт е постановен от компетентен административен орган, в предвидената от законодателя писмена форма, съдържа изискуемите фактически и правни основания, като в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По отношение на материалната законосъобразност, съдът е приел за правилни изводите на УО на ОПОС касаещи представяне на документ, който следва да удостовери опита на участника от услуги по проектиране и авторски надзор, който е представен за физическо лице - инж. Б.. Развити са мотиви, съгласно които, представяният списък по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗОП и референцията от 22.06.2020 год. не доказва извършването на доставка или услуга, сходна с предмета на обществената поръчка. Споделен е извода на административния орган, че към момента на сключване на договора, избраният за изпълнител участник не е доказал изпълнението на поставените от възложителя критерии за подбор и доколкото изискуемите документи от досието на обществената поръчка са недостатъчни, за да се обоснове изпълнението на тези критерии и възлагането на поръчката, не е осигурена документална проследимост по отношение на действията и решенията на възложителя. С оглед на това е прието наличието на нередност по смисъла на т. 16, б. „а“ от Приложение № 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която обосновано е определена финансова корекция в размер на 25%.
В съответствие с горните доводи и аргументи, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата и в полза на административния орган е присъдил разноски в размер на 360 лева.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не е необходимо повторното им възпроизвеждане.
Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доводите за нищожност на административния акт. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е подписан от А. Т., в качеството му на РУО на ОПОС в условията на заместване, съгласно приложена по делото Заповед № РД-577/07.08.2023 год. на министъра на околната среда и водите и доказателства – Заповед № 2692/02.08.2023 год., удостоверяващи, че в периода на постановяване на оспореното решение (17.08.2023 год.), титулярния РУО на ОПОС – Г. С. е била в платен годишен отпуск. Без основание са твърденията, обективирани в касационната жалба, че в оспореното решение следва да се съдържа и информация, че същото е подписано в условията на заместване – такова нормативно изискване липсва.
Настоящият касационен състав не споделя мотивите на първоинстанционния административен съд, относно материалната законосъобразност на оспореното решение на РУО на ОПОС.
Видно от мотивите на оспорения административен акт, РУО на ОПОС е приел наличие на допуснато от бенефициера, в качеството му на възложител нарушение на разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 112, ал. 1 от ЗОП. Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗОП, за доказване на техническите и професионалните способности на кандидатите или участниците се представят един или няколко от следните документи, във връзка с поставените изисквания – т.2) списък на доставките или услугите, които са идентични или сходни с предмета на обществената поръчка, с посочване на стойностите, датите и получателите, заедно с документи, които доказват извършената доставка или услуга. От друга страна, разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗОП указва, че възложителят сключва с определения изпълнител писмен договор за обществена поръчка, при условие че при подписване на договора определеният изпълнител представи изискуемите се от т. 1 – т. 4 документи. Действително, в диспозитива на оспореното решение, административният орган не е посочил конкретната хипотеза на чл. 112, ал. 1 от ЗОП, която разпоредба съдържа четири различни хипотези, обективирани в т. 1 - т. 4, но доколкото в мотивите на акта са развити доводи, съгласно които (стр. 10 от решението): „Избраният изпълнител не е представил документи, изискуеми, съгласно разпоредбите на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП към момента на сключване на договора за изпълнение“, следва да се приеме, че именно разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП е приета за нарушена. Посочената норма изисква, при сключване на писмен договор за възлагане на обществена поръчка, избраният изпълнител да представи документи по чл. 58, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата, както и документи за съответствието с поставените критерии за подбор, включително за третите лица и подизпълнителите, ако има такива.
Фактическите установявания, обективирани в оспореното решение на РУО на ОПОС също обосновават извод за допуснато от възложителя нарушение при сключване на договора за възлагане на обществената поръчка с избрания изпълнител. Така в мотивите на административния акт е прието, че преди сключване на договора за възлагане на обществена поръчка, участника определен за изпълнител ДЗЗД „К. П. не е представил всички документи, изискуеми на основание чл. 112, ал. 1 и в съответствие с чл. 58 от ЗОП, а именно не е представил доказателства за покриване на критерия за подбор, свързан с доказване на опит от проектиране и авторски надзор в рамките на инженеринга. Така формирания от органа извод е обоснован от факта, че документът, който следва да удостовери опита на участника от услуги по проектиране и авторски надзор е представен за физическо лице, което не е член на обединението–участник, а също така не се явява трето лице и/или подизпълнител.
От друга страна, твърдяното от РУО на ОПОС нарушение на чл. 64, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 112, ал. 1 от ЗОП е квалифицирано от административния орган като нередност по смисъла на т. 16, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Съгласно описанието на твърдяната нередност по т. 16, б. „а“ от Наредбата за посочване на нередности (в относимата към момента на постановяване на решението редакция), същата е налице при недостатъчна документална проследимост (одитна пътека) за възлагането на обществената поръчка, като изискуемите по ЗОП документи от досието на обществената поръчка са недостатъчни, за да се обоснове възлагането на поръчката, което води до липса на прозрачност.
При тези фактически обстоятелства, настоящият касационен състав приема, че при твърдяно от органа нарушение на чл. 64, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 112, ал. 1 от ЗОП, определената квалификация на нередността по т. 16, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности не съответства нито на фактическите установявания, нито на правното основание, вписано в административния акт. Следва да се има предвид, че т. 16 е в Раздел ІІ „Оценяване на предложения и избор на изпълнител“ от Приложение № 1, докато фактическите основания на органа обосновават извод за допуснато нарушение на друг етап от процедурата по възлагане на обществена поръчка - при сключване на договора за възлагане на обществена поръчка с избрания изпълнител. В този смисъл, нередността по т. 16 е допустима на етап оценяване на предложенията и избор на изпълнител, докато твърдяното нарушение по чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП касае етапа на сключване на договора за възлагане на обществена поръчка. Както фактическите основания, така и правната квалификация на твърдяното от органа нарушение касае именно етапа на сключване на договора за възлагане на обществена поръчка, докато нередността по т. 16 регламентира недостатъчната документална проследимост (одитна пътека) за възлагането на обществената поръчка. В случая, твърдяното нарушение не кореспондира с определената квалификация на нередността.
Горните доводи не се променят от факта, че в настоящото решение на РУО на ОПОС (за разлика от предходно отмененото такова от 23.11.2021 год.) е включен и израза: „Същото потвърждава и факта, че изискуемите по ЗОП документи от досието на обществената поръчка са недостатъчни, за да се обоснове възлагането на поръчката, което води до липса на прозрачност“, доколкото тази констатация не кореспондира с твърдяната за нарушена разпоредба на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП.
По същество, обективираното в акта от фактическа и правна страна нарушение не обосновава извод за недостатъчната документална проследимост (одитна пътека) за възлагането на обществената поръчка, каквато е квалификацията по т. 16, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Във фактическите си установявания, административният орган е развил обстоятелствени мотиви, съгласно които избраният изпълнител не е представил документи, изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП към момента на сключване на договора за възлагане на обществената поръчка. В този смисъл, констатираните от РУО на ОПОС фактически обстоятелства, които обосновават допуснато нарушение на нормите на ЗОП, не могат да бъдат подведени под сочената в акта хипотеза за нередност по т. 16, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, доколкото не изпълват предвидените предпоставки.
Противно на развитите в административния акт мотиви, първоинстанционният съд е развил доводи, съгласно които, органът е приел наличие на недостатъчна документална проследимост, като е счел, че не е представено доказателство за покриване на критерия за подбор, свързан с доказване на опит от проектиране и авторски надзор в рамките на инженеринга. В допълнение на тези фактически твърдения, съдът е подложил на обстоен анализ разпоредбата на чл. 121, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП, както и чл. 98, ал. 1, т. 7 от ППЗОП, въвеждащи задължение за възложителите да поддържат досие на обществената поръчка с нормативно изискуемо съдържание. В този смисъл, основателни се явяват възраженията, обективирани в касационната жалба, съгласно които, първоинстанционният съд недопустимо е допълнил мотивите и правната квалификация на оспореното решение за определяне на финансова корекция, доколкото в последното липсва позоваване или посочване на разпоредбите на чл. 121, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП или на чл. 98, ал. 1, т. 7 от ППЗОП. Действително, определената от органа квалификация на нередността по т. 16, б. „а“ от Приложение № 1 реферира към допуснато нарушение на чл. 121, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП, но доколкото в административният акт липсва позоваване на тази нормативна разпоредба, то развитите от съда мотиви в тази насока се явяват безпредметни, доколкото съда е обвързан с фактическите и правни основания, обективирани в оспорения административен акт.
В съответствие с горните мотиви следва извода, че в оспореното решение на РУО на ОПОС е посочено правно основание, което не е годно да обоснове наличието на твърдяната нередност. Липсата на годно правно основание лишава съда от възможността да извърши обективна и цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административния акт. Административният орган е подвел своите фактически установявания под хипотеза на несъответна правна норма, поради което, постановеният от него административен акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Предвид така развитите мотиви, настоящата инстанция намира, че е налице заявеното с касационната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК – нарушение на материалния закон. С оглед на това, обжалваното съдебно решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, със следващата от това отмяна и на оспорения индивидуален административен акт.
С оглед изхода на настоящия спор и своевременно направеното от касационния жалбоподател искане, в полза на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Бургас, се дължат съдебни разноски за двете инстанции. В хода на първоинстанционното производство, процесуалният представител на жалбоподателя е претендирал разноски в размер на 97 440,73 лева, от които 95 740,73 лева за адвокатско възнаграждение и 1 700,00 лева държавна такса. В представената по първоинстанционното дело молба вх. № 2512/28.02.2024 год., процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, но в условията на евентуалност – в случай, че са над минимално определения размер съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1). При тези фактически обстоятелства, настоящият състав намира, че за първоинстанционното производство, в полза на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Бургас следва да се присъди претендираната сума в пълен размер, доколкото адвокатското възнаграждение (79 783,94 лева с начисления върху тази сума дължим ДДС – 15 956,78 лева) изцяло съответства на минимално предвидения такъв в Наредба № 1, съобразно материалния интерес на спора и с оглед неоснователността на възражението за прекомерност, направено в условията на евентуалност.
За настоящото касационно производство, касаторът претендира присъждане на разноски отново в общ размер на 97 440,73 лева, от които 95 740,73 лева за адвокатско възнаграждение и 1 700,00 лева държавна такса, удостоверени с Договор за правна защита и съдействие и фактура № 15225/03.04.2024 год. С молба от 06.06.2024 год., процесуалният представител на ответника е заявил възражение за прекомерност, като в случая е развил доводи, че присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде съобразено не само с минимума, предвиден в Наредба № 1, а и с действителната правна и фактическа сложност на делото, обема му и извършените от касационния жалбоподател процесуални действия.
Настоящият съдебен състав намира възражението на касационния ответник за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция за основателно. Като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, налице е формирана съдебна практика, включително по идентични казуси, страна по които е самият касационен жалбоподател, осъществените в касационното производство процесуални действия, както и тълкуването дадено в решение от 25.01.2024 год. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 год., настоящият касационен състав намира че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 47 870,00 лв. за касационното оспорване. В съответствие с тези мотиви, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъди сумата в размер от общо 147 010,73 лева, от която 143 010,73 лева адвокатско възнаграждение (95 740,73 лева за първоинстанционното производство и 47 870 за касационното оспорване) и 3 400 лева държавна такса (по 1 700 лева за двете съдебни инстанции). Предвид разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да бъдат поети от Министерство на околната среда и водите - юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издател на акта.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2650/01.04.2024 год., постановено по адм. дело № 1708/2023 год. по описа на Административен съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение от 17.08.2023 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 год.“ за определяне на бенефициера „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас, финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 разходи по сключения Договор № ЗОП-74/08.10.2021 год. с изпълнител ДЗЗД „К. П. , на стойност 14 702 385,00 лева.
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите, с адрес на управление: гр. София, [улица], да заплати в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас, с адрес на управление: гр. Бургас, [улица], сума в размер на 147 010,73 лева (сто четиридесет и седем хиляди и десет лева и 73 стотинки), представляваща разноски общо за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
секретар:
Членове:
/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА