Р Е Ш Е Н И Е

№ 60182

София, 15.11. 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: М. П.

Членове: И. П. МАЙЯ РУСЕВА

при секретаря Д. Ц.

изслуша докладваното от съдията М. П. гр. дело № 3456/2020 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – П. П. АД, гр.Варна, подадена чрез процесуалния представител адвокат Н. Г., срещу решение №260277 от 05.08.2020 г. по в. гр. д. №914/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 27 от 29.01.2020 г. по гр. д. № 1231/2019 г. на Районен съд - Провадия. С първоинстанционното решение е установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между страните по делото, че Я. А. И. не дължи на касатора сумата 6422.14 лв., представляваща стойност на ел. енергия по фактура № [ЕГН] от 22.08.2019г., начислена след корекция на сметката за периода от 15.09.2017г. до 14.09.2018г., за обект на потребление, находящ се в [населено място], област В., [улица], с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН].

Според въззивния съд по делото е безспорно, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в [населено място], област В., [улица], ет. 3, ап. 23, с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН]. От КП № 1105058/14.09.2018г., се установява, че на посочената дата и по-горе адрес на потребление служители „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на процесното СТИ и са отчели стойностите в тарифи: 1.8.1,1.8.2,1.8.3,1.8.4 и 1.8.0. Електромерът е демонтиран за проверка в БИМ и на негово място е монтиран нов. От КП № 1578/13.08.2019г. на БИМ – РО Русе е видно, че при осъществяване на метеорологична експертиза на процесното СТИ е констатирана преминала ел. енергия в регистър 1.8.3 в размер на 34077.59 кВч. В протокола е посочено, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Посочено е, че СТИ не съответства на техническите характеристики – установена е намеса в тарифната схема на електромера. По делото е представено становище от 21.08.2019г., за начисляване на корекция на ел. енергия за периода от 15.09.2017г. до 14.09.2018г., като е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ. Изготвена е фактура №[ЕГН] от 22.08.2019 г., на стойност 6422.14 лева. От протокол за монтаж/демонтаж /проверка на директен електромер № 1013178 от 11.01.2013г. се установява, че процесното СТИ е монтирано на обекта на ищеца с нулеви показания на дневна и нощна тарифи. От заключението на приетата техническа експертиза се установява, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2012г., като метрологичната му годност е шест години. Натрупването в тарифа 1.8.3 е преминало през измервателната схема на СТИ в резултат на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ. Количеството ел. енергия, преминало през регистър 1.8.3, е доставено до обекта и съответно потребено. Процесният електромер не е от типа „Смарт“ и не може да се определи точно кога е извършено неправомерното вмешателство, а оттам и кога точно е започнало натрупването на ел. енергия в невизуализирания регистър. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че след като СТИ е нов, то при монтажа му показанията и на останалите тарифи са били нулеви.

По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия. Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год. в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год./, възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установено посредством метрологична експертиза несъответствие на данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от ищеца количества ел. енергия. Същите са издадени от Председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./, в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Понастоящем чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., т. е. към датата на извършване на проверката обективирана в КП – 14.09.2018г., с констатациите от която ответното дружество обосновава правата си за начисляване на определеното количество ел. енергия за минал период, отменените членове не могат да намерят приложение. От представените по делото писмени доказателства - констативни протоколи и заключението на вещото лице се установява, че след софтуерно прочитане на регистрите на процесния електромер са отчетени показания в регистър 1.8.3 – 34077 кВтч, които не са били визуализирани подобно на другите две тарифи-дневна и нощна, респективно не е бил заплащан от абоната. Натрупаното количество енергия в скрития регистър се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по-точно - на тарифната схема. Съгласно чл.50 ПИКЕЕ - в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. В конкретния случай установяването на показанията на т. н. скрит регистър Т3, на което се позовава ответникът, е извършено чрез техническа проверка на място на измервателната система /средството за търговско измерване/, по силата на чл. 44 ал.1 ПИКЕЕ – т. е. извън проверките по чл. 43 и проверките за редовен отчет. Съгласно чл.47 ал.1 при извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. Предвид отмяната на разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, към която пряко препраща чл.50 относно реда за установяване на несъответствието и чл. 44, ал. 1 ПИКЕЕ и в която е регламентиран начинът на обективиране на проверката, а именно чрез съставянето на констативния протокол като предпоставка за извършване на корекционната процедура, последната е незаконосъобразна и като такава не е основание за ангажиране отговорността на потребителя. В хода на производството, ответникът не е представил доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да обосноват извода, че ответното дружество е доставило на ищеца и той е потребил ел. енергия в размер на 34077 кВтч, съдържащата се в регистър 1.8.3, установена след софтуерното му прочитане. Констативният протокол, поставил началото на проверката и последващите изследвания в БИМ, предвид отмяната на посочените по-горе текстове от ПИКЕЕ, може да бъде ценен единствено като частен документ, но същият е оспорен от абоната и не носи неговия подпис. Подписването от свидетели е ирелевантно в конкретната хипотеза, тъй като не се касае за корекция съгласно ПИКЕЕ с посочените вече аргументи. Липсват данни за показанията на тарифа 1.8.3 /скрит регистър/ на електромера към датата му на монтиране в обекта на ищеца. Съгласно заключението на вещото лице и констатациите на БИМ, не може да се приеме за основателно възражението на ответника, че показанията по тарифа 1.8.3 са всъщност показания за ползвана от ищеца дневна и нощна енергия. Начислената стойност на електроенергия само по показанията, снети от регистър 1.8.3, невизуализиран за потребителя, е приложена корекция на потребено количество електроенергия за минал период, несъобразена с нормата на чл. 50 ПИКЕЕ. Не без значение е фактът, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система. Следва да се има предвид, че абонатът е битов, а е отчетена енергия в регистър 1.8.3, без по делото да са представени данни електромерът да му е отчитал показания за върхова енергия по трета тарифа. В настоящия случай ответникът не е доказал кога натрупаната в скритите тарифи енергия е доставена на абоната, доколкото текстовете от ПИКЕЕ даващи право за служебно определяне на период 1 година от дата на проверката са отменени и не могат да бъдат приложени в настоящата хипотеза.

В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение.

Ответникът по жалбата Я. А. И., [населено място], не е заявил становище.

С определение № 319 от 20.04.2021 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: Имат ли действие разпоредбите на чл.48 – чл.51 ПИКЕЕ след отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 ПИКЕЕ с решение на ВАС по адм. д.№ 2385/ 2016 г. и При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД.

По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Според практиката на ВКС /решения по гр. д.№ 4160/2018г. на ІІІ г. о., гр. дело №2991/2018 г. на ІІІ г. о., гр. д.№ 50417/2016г. на І г. о., гр. д.№1174/2020г. на ІV г. о., гр. д.№ 169/2020г. на ІV г. о., гр. д.№ 1096/2020г. на ІІІ г. о., гр. д.№ 1553/2020г. на ІV г. о., гр. д.№ 4124/2019г. на ІІІ г. о., гр. д. № 2299/2020г. на ІІІ г. о., гр. д.№ 2469/2020г. на ІV г. о./ и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г. / и съответно приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа - да преизчислява сметките за потребена елекрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия не е била или погрешно е била отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. Предвидената нормативна уредба за продажба на електрическа енергия от електроразпределителните дружества на крайните потребители, не изключва приложението на общите правила на чл. 183 ЗЗД за неуредените случаи. При липсата на специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 23.11.2018 г./, горният извод следва от правилото, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока и принципът за недопускане на неоснователно обогатяване. В допълнение на цитираната практика на ВКС следва да се посочи, че липсата на правна уредба за преизчисляване на електрическата енергия поради грешка при отчитането, в резултат на осъществено софтуерно въздействие върху електромера, не може да доведе до недължимост на реално доставената и потребена от абоната електроенергия, освен ако не се установи по делото, че неправилното отчитане не се дължи на манипулация, а е резултат на обективно настъпили фактори. Съгласно чл. 120 ЗЕ, отчитането на електрическата енергия се извършва със средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. За да възникне правно задължение за крайния клиент да заплати продажната цена, доставчикът следва да установи по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, действително доставеното количество електроенергия за определен период, включително и в случаите, когато не е била отчетена правилно, т. е. при неотчитане или погрешно отчитане на количеството електроенергия, крайният клиент дължи заплащане на реално доставеното количество електрическа енергия през съответния период по аргумент от чл. 200, ал. 2 ЗЗД, освен ако не бъде установено по делото, че визуализираните на дисплея данни не са резултат на осъществено софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване. Според константната практика на ВКС, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Прието е също така, че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху СТИ, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013г.

Въззивното решение е постановено в противоречие с тези разрешения. Между страните по делото е налице договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при публично известни общи условия /съгласно чл.97 и сл.ЗЕ/, който попада в приложното поле на чл.183 ЗЗД /респективно чл.318 и сл.ТЗ/. По силата на този договор купувачът дължи, съгласно чл.200, ал.2 ЗЗД, да заплати цената на доставената енергия. Измерването на количеството й, съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, става със средства за търговско измерване /СТИ/, които са собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента, като съгласно ал.3 - операторът определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях. Възможността за извършване на корекции е предвидена в чл.98, ал.2, т.6 ЗЕ, като възможните хипотези са две: съгласно б.“а“ - корекция в полза на крайния снабдител при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства и съгласно б.“б“ - корекция в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства. По делото е останал неизяснен основният въпрос – от кого, по какъв начин, с каква цел е осъществено констатираното софтуерно въздействие. Възможно ли е то да се дължи на техническа грешка, без намеса на човешко поведение, или е резултат на целенасочено поведение. Какви са възможните причини за наличие на показания в регистър 1.8.3 и как се е стигнало до констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ. Не е изяснено и дали дружеството-касатор разполага със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ или само с такава, която чете данните в него; както и при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното СТИ, дали е възможно през него да е преминало отчетеното количество електрическа енергия в регистър 1.8.3 за процесния период. Необходимостта от събиране на доказателства налага, на основание чл. 293, ал.3 ГПК, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне техническа експертиза, която да се изготви от софтуерен специалист, който след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор както на посочените въпроси, така и на въпроси, поставени от страните. Въз основа на ангажираните доказателства, въззивният съд следва да реши спора по същество, както и да се произнесе и по направеното искане за разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №260277 от 05.08.2020 г. по в. гр. д. №914/2020 год. на Варненския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.