О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3863

София 04.12.2023г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ : МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 2113 по описа за 2023г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „У. С. Б. ЕООД [населено място], представлявано от управителя, чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 178 от 13.02.2023г. по в. гр. д. № 2422 по описа за 2022г. на Апелативен съд София, в частта с която е отменено решение № 261967 от 14.06.2022г. по гр. д.№ 961/2019г. на СГС и вместо това е постановено друго, с което е уважен предявения срещу него обратен иск от С. О. за сумата 18 000лв., обезщетение за причинени вреди от виновно неизпълнение на договор № ... от ...г. и допълнително споразумение от 2.03.2017г. за почистване и поддържане на улици и други места за обществено ползване на територията на район „Слатина“, ведно със законната лихва от 17.12.2019г.,при условия, че СО изплати сумата от 18 000лв. в полза на И. П. П. и са присъдени разноски.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от И. П. П., чрез процесуалния представител адвокат Н., с който се оспорват нейната допустимост, поради липса на релевантни въпроси, свързани с решаващите доводи на въззивния съд и основателност. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, които желае да бъдат определени от съда, с оглед представеният договор за правна помощ и съдействие /вж. стр.12/, в който е посочено, че адвокатската услуга се извършва безплатно, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Въззивният съд е приел, че на 20.12.2018г., поради неизпълнено задължение от страна на Столична община да поддържа общински път в изправно състояние, с оглед осигуряване безопасно за гражданите движение, на ищцата са причинени увреждания, тъй като именно непочистването на заледени участъци на пътя са й причинили: фрактура в областта на долния край на лява лъчева кост, контузия в областта на таза и навяхване на глезенна става. Посочил е, че след като законът /чл.167, ал.1 ЗДП/ е определил изискуем резултат, който общината трябва да постигне, а това не е станало – е налице противоправно бездействие, което след като е довело до причиняване на вреди, последните следва да бъдат обезщетени. Съдът е определил, с оглед конкретно установените обстоятелства, справедлив размер на обезщетение от 18 000лв., за която сума е осъдил Столична община да заплати. След уважаване на иска по чл.49 ЗЗД, въззивният съд се е произнесъл и по предявеният от Столична община обратен иск, по който е приел следното: Установено е наличието на договорно правоотношение / договор № .... от ...г. и допълнително споразумение № ... от ...г./, по силата на което Столична община, като възложител е възложила на „У. С. Б. ЕООД [населено място], като изпълнител, да извършва ежедневно снегопочистване на всички пътни платна, тротоари, подлези и спирки на градския транспорт, находящи се на територията на район „Слатина“/вж. чл.1/. При поето задължение за изпълнение на посочената дейност и установеното му неизпълнение от страна на третото лице-помагач, съдът е преценил предявеният обратен иск за основателен. Посочил е, че прекият изпълнител отговаря в случай, че носителят на безвиновната и гаранционна отговорност, Столична община, изплати сумата на пострадалото лице.

В представеното изложение, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства по делото, възраженията, доводите и твърденията на страните, заедно и поотделно и в тяхната съвкупност, като формира изводите си самостоятелно или следва да постанови акта си само въз основа на избрана част от доказателствата, игнорирайки останалите?, 2. Доказан ли е обратният иск на Столична община само поради факта, че първоначалният иск е приет за основателен, на базата на гласни доказателства или следва да се обсъдят и останалите доказателства?, 3. Основателността на основният иск - предпоставка само за допустимост ли е или води до автоматична основателност на обратния иск?

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените въпроси, защото за нито един от тях не е налице нито едно от посочените две специални основания за допустимост, а въпроси с № 2 и № 3, не отговарят и на изискванията за общо основание за допустимост. Съображенията:

По първия въпрос: Видно от гореописаните мотиви - въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди доказателствата по делото и да се произнесе по възраженията, доводите и твърденията на страните в тяхната съвкупност, като е формирал и свои, самостоятелни правни изводи. Нито в изложението, нито в касационната си жалба, касаторът не е посочил конкретно кои доказателства счита, че въззивният съд не е обсъдил. С поставеният въпрос, всъщност се оспорва правилността на изводите на въззивния съд за доказаност на неизпълнението на поетото с договора задължение за почистване. По правилността на изводите на въззивния съд и по съществото на спора, настоящата инстанция - във фазата по допустимост - не може да се произнася.

Вторият въпрос, по начинът по който е поставен – дали е доказан предявеният обратен иск - е конкретен и не е в съответствие с дадените с т.1 от ТР № 1/2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, съгласно които поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос „трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни“.

Третият поставен от касатора въпрос, също не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, дадени с т.1 от ТР № 1/2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, доколкото съдържа условие, което не е прието за установено от въззивния съд /че основателността на главния иск води до автоматична основателност на обратния иск/. Предмет на произнасяне по обратния иск е регресното притезание на една от страните /в случая СО/ срещу подпомагащата страна /в случая касатора/. Касае се за притезание, спрямо което – правото, предмет на първоначалния иск е преюдициално. Обратният иск е предявен като евентуален – по него съдът се произнася, ако бъде уважен първоначалният. Доколкото регресното притезание зависи от удовлетворяването на правото, предмет на първоначалния иск, съдът ползва приетите за установени факти, съобразява се с вече формираните от него правни изводи по първоначалния иск и го разглежда само до размера, до който е уважил главния иск срещу ответника – ищец по обратния иск.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на чл.38, ял.2 ЗЗД, вр. чл.78 ГПК, в полза на ответната страна следва да се определят и присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1 200лв.

Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 178 от 13.02.2023г. по в. гр. д. № 2422 по описа за 2022г. на Апелативен съд София

ОСЪЖДА „У. С. Б. ЕООД [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя, с адрес на управление: [населено място], [улица], ет..., ап... да заплати на адвокат М. Н.-Т., САК, [населено място], [улица], ет... сумата от 1 200лв. /хиляда и двеста лева/, адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство пред касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :