О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3993

гр.София, 11.12.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

четвърти декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2124/ 2023 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Н. С. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 253 от 16.01.2023 г. по гр. д.№ 5297/ 2022 г., с което е потвърдено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Софийски районен съд /СРС/ по гр. д.№ 79718/ 2018 г. и по този начин е признато за установено по предявения по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ срещу П. Н., квалифициран по чл.236 ал.1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 7 933,20 лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот – апартамент № 23, находящ се в [населено място], ж. к.“*Д.“, [жилищен адрес] за периода от 25.07.2015 г. до м. април 2018 г. включително, наемното правоотношение за който е било прекратено, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 45297/ 2018 г. на СРС и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Жалбоподателката претендира въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по правните въпроси: „Настаняването в процесния имот със заповед с посочено основание „Реституция“ причина лие и следва ли да се приеме че последващия договор за наем е сключен законосъобразно?“; „Опорочен ли е договорът за наем и следва ли да се приеме, че договорът е сключен при хипотезата на чл.27...