5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 207

гр. София, 17.01.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 2142 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Р. Б. срещу въззивно решение № 263062/30.09.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 3004/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на решение № 20278571/16.12.2020 г. по гр. д. № 6037/2020 г. на Софийски районен съд, касаторът е осъден на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на А. С. Х. сумата 2000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.150, ал. 1 от НК, по което лицето е оправдано с влязла в сила присъда по н. о.х. д. № 18044/2017 г. на Софийския районен съд, ведно със законната лихва от 05.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Решението е влязло в сила в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2000 лв. до размера 10 000 лв. е отхвърлен.

Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и за необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен въпрос: „Влязлата в сила оправдателна присъда, с оглед мотивите в същата изключва ли отчитане на установено от наказателния съд социално укоримо /неприемливо/ поведение на пострадалия, във връзка с приложение на чл.5, ал.1 ЗОДОВ?“. Твърди се, че правния въпрос е за приложение на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ - за освобождаване ответника от отговорност, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на разпоредбата на чл.5 ЗОДОВ . Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че по въпроса въззивното решение е постановено в противоречие практиката на ВКС: ППВС № 4/23.12.1968 г. на ВКС; т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС; т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС;ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС по тьлк. д. № 3/04, ОСГК; решение № 500154/13.12.2022 г. по гр. д. № 4756/2021 г. на ВКС, III г. о.; решение № 194/08.10.2018 г. по гр. д. № 4864/2017 г. на ВКС, IV г. о.; определение № 60539/23.06.2021 г. по гр. д. № 1620/2021 г. на III г. о. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи, че въпроса е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Твърди се също, че въззивното решение е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.

Ответникът по жалбата А. С. Х., не е депозирал отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:

С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Спрямо ищеца на 23.08.2017 г. е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.150, ал. 1 от НК – за това, че на 06.04.2016 г., около 19:00 часа в [населено място], извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст, като употребил за това сила – принудил със сила, като натискал с ръце А. Л. С. да седне в скута му, направил опита да й свали сутиена, целувал я по корема и бъркал с ръце под блузата, като докосвал сутиена й. На същия била определена мярка за неотклонение подписка, която е била отменена с определение от 17.01.2019 г. По повдигнатото обвинение е бил изготвен обвинителен акт и е образувано н. о.х. д. № 18044/2017 г. на Софийския районен съд, по което на 17.01.2019 г. е постановена оправдателна присъда, влязла в сила на 05.08.2019 г.

При определяне размера на обезщетението съдът е посочил, че от продължилото приблизително 2 г. наказателно преследване ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в притеснения, стрес, засегнати чест и достойнство, ограничения в личния живот. Отчел е както продължителност на наказателното преследване, така и тежестта на обвинението – срещу ищеца е повдигнато обвинение за извършено тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; обстоятелството, че ищеца е участвал общо в осем открити съдебни заседания по НОХД в двете инстанция, наложената му най-лека мярка за неотклонение „подписка“, възрастта му - 49 г.; продължителността и интензивността на психическия дискомфорт, преживян от ищеца, както и естествения страх от неоснователно осъждане, чистото му съдебно минало; настъпилата промяна в контактите и социалния му живот. Посочено е, че от друга страна, повдигнатото незаконно обвинение не затруднило личния и социалния живот на ищеца в степен по-висока от обичайната. Липсвали данни за медийно разгласяване на делото, за настъпването на други, извънредни промени в начина на живот на ищеца, както и за настъпили здравословни увреждания, Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е счел за справедлива и достатъчна за обезщетение за претърпените от Х. неимуществени вреди е сумата 2000 лв., за който размер е уважил иска.

Въззивният състав е приел за неоснователно възраженията на ответника за изключителна вина, а при условията на евентуалност за съпричиняване по смисъла на чл. 5 ЗОДОВ от страна на Х.. Приел е, че не е налице фактическия състав на чл.5 ЗОДОВ, тъй като от събраните по делото доказателства не се установило поведение на ищеца, което да е каузален фактор или да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат от незаконното действие на държавния орган. Посочено е, че обстоятелството, че в мотивите на постановеното по НОХД № 2523/2019 г., по описа на СГС въззивно решение било установено физическо съприкосновение между ищеца и А. Л. С., не влияе на извода за липса на изключителна вина, или евентуално съпричиняване от страна на ищеца, тъй като релевантно в случая било наличието на постановена спрямо ищеца влязла в сила оправдателна присъда на осн. чл.304 НПК, поради недоказаност на повдигнатото срещу него обвинение, предвид липса на съставомерен признак от престъпния състав на чл. 150, ал. 1 НК.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Поставеният въпрос представлява питане в кои случаи пострадалият от незаконно обвинение е допринесъл за увреждането в хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. Същият е обусловил решаващите изводи на въззивния съд по предмета на делото, т. е. осъществява общо основание, но не и поддържаното допълнително такова. Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В производството по иск с правно основание чл.2 и сл. ЗОДОВ, когато лицето е било оправдано с влязла в сила присъда, гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието не разполага с процесуална възможност да преразглежда въпросите, посочени по-горе и в разпоредбата на чл.300 ГПК, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като с оглед задължителната за гражданския съд присъда на наказателния съд, следва да приеме, че деянието не съставлява престъпление. Задължителната сила на присъдата се простира до деянието, което е включено в състава на престъплението, за което е оправдан дееца, от обективна страна.

В хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, при определяне крайния размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено, съдът взема предвид и доказателствата за съпричиняване от страна на пострадалия. Когато е установено, че пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява съобразно степента на съпричиняване – т.3 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. ОСГК ВКС. Съдът намалява размера на дължимото обезщетение само в случай, че настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия - когато той с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Практиката приема, че такива действия могат да бъдат - недобросъвестно направени неистински признания, умишлено въвеждане на органите в заблуждение, с цел да се забави или опорочи разследването или когато пострадалият недобросъвестно с е набедил в извършване на престъпление. При преценката си, във връзка с поведението на пострадалия, обаче гражданският съд не може да се позовава на обстоятелства относно деянието, за което лицето е било оправдано и за неговата вина, като им дава различна оценка от дадената от наказателният съд. Действия или бездействия, дали основание за предявяване на обвинението, могат да са недобросъвестни в гражданско-правен смисъл, да са административно нарушение или деликт, което не означава, че с осъществяването им гражданинът има принос в това да бъде обвинен, ако не е извършил престъпление. При повдигане на обвинение Прокуратурата на РБ носи пълна отговорност престъпленията да бъдат различавани от други укорими действия. Ето защо, ако при подлежащо единствено на друга правна санкция поведение, спрямо лицето бъде предявено незаконно обвинение, това не води до прилагане на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, що се отнася до преките неимуществени вреди от наказателното преследване, свързани с накърняването на основни човешки права /вж. решение по гр. д. № 273/2010 г. на ІV г. о., гр. д. № 2224/2016 г. на ІІІ г. о., решение по гр. д. № 158/2016 г. на ІІІ г. о.; решение № 188/14.01.2019 г. по гр. д. № 982/2018 г., ІІІ г. о. на ВКС /. Въззивното решение е постановено в съответствие с горепосоченото разрешение. Съдът е обсъдил приетите по делото доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти и изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора като е направил съответните правни изводи за липса на основания за прилагане на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. Следователно не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация. По поставения въпрос касационно обжалване не следва да се допуска и на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В тази част изложението към касационната жалба не е съобразено с постановките по т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, доколкото те изискват страната да мотивира допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на съдебна практика, нуждаеща се от промяна, вследствие промяна на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретно посочени норми, когато съдържат правна уредба, която е непълна, неясна или противоречива. От една страна, по този въпрос страната се позовава на съществуваща задължителна съдебна практика, сочейки основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а от друга - по същия въпрос прави искане за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чийто фактически състав изключва заявените предпоставки на първата хипотеза. Касаторът не е съобразил постановките в т. 1 от горецитираното тълкувателно решение, че всяко едно от поддържаните от него допълнителни основания – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК са самостоятелни фактически състави, които са релевантни при обосноваване на общо основание, изведено от решаващите мотиви на въззивния съд и които не могат да бъдат предявявани кумулативно спрямо едно и също общо основание.

Не се констатира и „очевидна неправилност“ на обжалваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Това основание, което е самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е обосновано от касатора по никакъв начин. Изложените твърдения касаят оплаквания по съществото на спора, т. е. твърденията са за неправилност на изводите на въззивния съд по приложение на разпоредбите на чл.5 ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД. Така изложените съображения в случая са за пороци на въззивното решение, обхванати от хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК, а основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предполага неправилността да е съществена до степен, че да може да се установи от съда несъмнено и единствено от съдържанието на съдебния акт, без да е необходимо да се преценяват съображенията на плоскостта на чл. 281, т. 3 ГПК. Очевидно неправилен ще бъде съдебния акт, постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и когато е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е постановил акта си въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивния съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В конкретния случай не се установяват хипотезите на квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт - законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, т. е. не е налице основание за допускане на обжалването по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 263062/30.09.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 3004/2021 г. по описа на Софийски градски съд в обжалваната му част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.