ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 393

гр. София, 05.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Евгений Стайков

Членове: Ирина П.

Десислава Добрева

като разгледа докладваното от Д. Д. Ч. касационно търговско дело № 20238003900827 по описа за 2023 година Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Д. М. ЕООД срещу разпореждане № 2080/27.01.2023 г. по в. гр. д. № 9757/2022 г. по описа на СГС, с което е върната частна касационна жалба вх. № 72202/01.11.2022 г. на дружеството срещу определение № 9791/06.10.2022 г. на СГС. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното разпореждане и моли да бъде отменено, тъй като изрично чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК предвижда обжалваемост на определението, с което въззивният съд при инстанционна проверка за пръв път допуска обезпечение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното разпореждане е върната частна касационна жалба вх. № 72202/01.11.2022 г. на „Д. М. ЕООД, подадена срещу определение № 9791/06.10.2022 г. на СГС, с което след отмяна на определение № 23132/09.09.2022 г. по ч. гр. д. № 4877/2022 г. на СРС е допуснато обезпечение на предявените от „НАДЯ ГРУП 83“ ЕООД срещу частния касатор искове с цена 5 100 лв. и 1 158, 85 лв.

Разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на съда изцяло споделя мотивите, изложени в атакуваното разпореждане, че става дума за необжалваем акт. Действително, разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК постановява, че на обжалване пред ВКС подлежи определението, с което въззивният съд по реда на инстанционния контрол за пръв път допуска обезпечение. В същото време тази разпоредба не изключва общата на чл. 274, ал. 4 ГПК, която регламентира, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая цената на всеки от предявените искове, чието обезпечение е допуснато, е с размер, който попада под прага за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Ето защо, постановеното определение от СГС е окончателно, както е и посочено от решаващия състав. В този смисъл е и константната практика на ВКС – напр. определение № 152/17.09.2019 г. по ч. гр. д. № 3113/2019 г. на II г. о., определение № 189/2015 г. по ч. гр. д. № 1258/2015 г. та IV г. о., определение № 60316/2021 г. по ч. гр. д. № 2876/2021 г. на III г. о. и др. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2080/27.01.2023 г. по в. гр. д. № 9757/2022 г. по описа на СГС.

Определението е окончателно.