Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ДЕСИСЛАВА С. К. при секретар С. О. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 8105/2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директор СЗОК срещу Решение №4856 от 17.07.2023 г., постановено по адм. дело №4646/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена негова Заповед №РД-15-619 от 28.04.2023г. за частично прекратяване на договор №227481 от 31.03.2020г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина Стоеви дент“ЕООД със седалище в гр.София срещу цитираната по-горе писмена покана. Претендира разноски.

Ответникът – „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина Стоеви дент“ЕООД оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и настоява за оставянето му в сила.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна.

За да отмени издадената от касационния жалбоподател заповед за частично прекратяване на договор, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон – Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Настоящият касационен състав намира решението за правилно.

Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните.

Не е спорно, че между „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина Стоеви дент“ЕООД и НЗОК е сключен договор №227481 от 31.01.2020г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ, по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва същата, като спазва всички изисквания по ЗЗО и действащия НРД за ДД за 2020 – 2022г..

С. З. на касационния жалбоподател от 26.08.2021г. е наложена санкция на изпълнителя – частично прекратяване на друг сключен между същите страни договор( №241604 от 03.02.2020г.), която е стабилен акт след Решение №4056 от 13.04.2023г. на ВАС на РБ по адм. дело №7476/2022г.

Това е дало основание на Директор СЗОК да приеме, че са налице предпоставките за прекратяване и на друг, сключен между страните договор - №227481 от 31.01.2020г., за който макар и с отделен предмет, е прието, че нарушава изискването на чл.16 ал.1, във вр. с чл.21 ал.1,т.6 от приложимия НРД за ДД.

Според посочените правила за Директора на съответната РЗОК е налице задължение за откаже сключване на договор, когато изпълнителят има наложена санкция „прекратяване на договор“ в 12 месеца от влизане в сила на санкцията. Също така като основание за издаване на санкционния акт е посочено и изискването през цялото време на действие на договора лечебното заведение да отговаря на общите и специалните условия съгласно Глава седемнадесета от специалната част на НРД за ДД.

Според настоящия касационен състав издадената заповед е незаконосъобразна и защото разпорежда прекратяване на договор, сключен на дата 31.03.2020г.. Видно е от представената като пълна административна преписка(л.12), че съществува съглашение с идентичен номер, но от друга дата – 31.01.2020г. След като органът не е поправил акта по реда на чл.62 ал.2 АПК, то в пълна мяра се налага извода, че неправилно(с разпоредителната част на акта) е прекратен договор, който не се установява да е сключен между страните. Или само на това отделно основание актът на Директор СЗОК е незаконосъобразен и правилно е бил отменен.

На следващо място санкцията, наложена с акта на касационния жалбоподател от 26.08.2021г., не може да има за последица създаване на основание за прекратяване на друг, сключен между същите страните, след като това не е изрично посочено в нормативен акт или НРД(така основанието на заповедта, което е по чл.69 ал.1,т.2 от НРД за ДД 2020 – 2022г.).

Изискването за отказ от сключване и привързването му с друго такова – за непрекъснатост на съответствието с общите и специалните изисквания на НРД, не може да се преценя към моменти преди издаване на този акт, респ. преди извършване на нарушението и то по друг договор, даже в случая и преди сключване на същия (прекратяваният частично договор се оказва сключен преди вече прекратения частично такъв).

За да е допустимо това за един санкционен, утежняващ административен акт, това следва да е изрично предвидено, а не да се извежда по тълкувателен път по аналогия.

Всеки договор, вкл. и тези по ЗЗО, имат относително самостоятелно битие, като прекратяването на един от тях(дори в случаи на извършени нарушения) не обосновава автоматично и само на това основание прекратяване на сключени други съглашения между същите страни. Ако законодателят е имал това предвид (че с частичното прекратяване на един от договорите настъпва по право прекратяване в същия обем и на останалите, сключени между същите страни), то щеше да предвиди това изрично.

Освен това чл.16 ал.2 от цитирания за приложим НРД за ДД сочи, че общите и специалните условия по ал. 1 следва да са налице през цялото време на действие на вече сключения договор, като в същата ал.1 те са изброени в две точки – т.1(общи условия, които обаче са посочени конкретно) и т.2(специални условия, но за тях изрично е отбелязано, че включват само тези по глава седемнадесета).

В казуса визираното като условие от органа „…да няма наложена санкция „прекратяване на договор“…“ не може да се отнесе към никоя от двете групи, след като не е измежду изчерпателно визираните там общи условия, а в специалните не попада, защото се намира в Г. С. а не Седемнадесета.

Или следва да се обобщи, че в посоченото от органа основание за издаване на акта -чл.16 ал.1 НРД за ДД за 2020-2022г. са посочени конкретно(numerus clausus) общи условия, а специалните са заключени само в конкретна глава. Визираното основание(по арг. от 21 ал.1,т.6 от същия НРД) се намира в Г. С. т. е. не попада нито като общо, нито като специално условие с оглед преценката за прекратяване(но не и за сключване) на договор.

С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК.

Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

По разноските.

С оглед изхода, разноски са дължат на ЕООД-то, за което такива са присъдени от първата съдебна инстанция. Пред настоящата инстанция е депозиран само отговор на касационна жалба от адв. Г., но липсват доказателста за понесени такива, вкл. и списък на разноските в тази инстанция. Или искането като неоснователно не следва да се уважава.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №4856 от 17.07.2023 г., постановено по адм. дело №4646/2023 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина Стоеви дент“ЕООД със седалище в гр.София за присъждане на разноски за тази инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. С. п/ ЯВОР КОЛЕВ