Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: ТИНКА КО. Д. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 8078/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопоцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ректора на Университет за национално и световно стопанство (УНСС), чрез юрисконсулт Д. Д. срещу решение № 161 от 26.05.2023г. на Административен съд - Враца по адм. д. № 165/2023 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Оспорват се изводите на АС - Враца за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповед на Ректора на УНСС за отстраняване от общежитие за учебната 2022/2023г. на Ц. И., както и че студентката е наказана за две отделни нарушения по Наредбата за ползване на студентските общежития. Според касатора оспорената заповед съдържа ясни и конкретни мотиви, поради което изводите на съдът, че не отговаря на изискванията за форма са неправилни. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска прекратяване на делото, поради липсата на правен интерес за жалбоподателката, алтернативно отмяна на обжалвания съдебен акт, включително в частта, относно присъдените разноски. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответната страна - Ц. И. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното съдебно решение.

Върховният административен съд, пето отделение при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Предмет на оспорване пред АС - Враца е заповед №431 от 21.02.2023г. на Ректора на УНСС, с която на осн. чл. 32, ал.1, т.8 от ЗВО, чл.36 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове и чл.31, ал.1, т.7, чл.36, ал.2, т.2 и чл.37 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешен ред в студентските общежития и столове на УНСС и Решение на Комисията по социално - битови въпроси на учащите се при УНСС - Протокол №30/25.01.2023г., на Ц. И. е наложено административно наказание : "Отстраняване от общежитие за учебната 2022/2023г."

За да се произнесе по спора и отмени заповедта, съдът е приел, че е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма с посочено правно основание за издаването й, но при липсата на фактически основания и описание на извършеното нарушение, което представлява нарушение на изискването за форма на административният акт и самостоятелно основание за отмяната му по чл.146, т.2 АПК. Решението е неправилно.

Неправилни са изводите на АС - Враца за допуснато нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК на изискването за форма на акта, поради липсата на посочени фактически основания за издаването му. Оспореният административен акт - заповед е издаден във валидна писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал.2 АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта са обективирани в Протокол №30 от 25.01.2023г. от заседание на Комисията по социално - битовите въпроси на учащите се при УНСС по т. 8, р. II , относно доклад на началник сектор "НИО" за нарушение на "Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС" за дължими суми за наеми и консумативи повече от два месеца и взетото решение на КСБВУ за отстраняване от общежитие на студентите неплатили задълженията от м. септември до м. декември 2022г. Този протокол е част от административната преписка и изрично в оспорената заповед е налице позоваване от страна на органа на констатациите в него и взетото решение от Комисията. Доколкото доклада на началник сектор "НИО", поделение "Студентски общежития и столове" - УНСС и взетото решение по Протокол №30 от 25.01.2023г. от заседание на КСБВУ при УНСС и приложените към него писмени доказателства, съдържат фактическите установявания относно нарушение на "Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС" за дължими суми за наеми и консумативи от студентката Ц. И., същите представляват мотиви на акта, съгласно ТР 16/1975 година на ОСГК на ВС на РБ. Протокола е приобщен към обжалвания административен акт с цитирането му и позоваването изрично.

Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Действително, мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика обаче, мотивите могат да се съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на административното производство и е приложен към преписката. В конкретния случай първоинстанционния съд не е съобразил, че оспорената пред него заповед е издадена в изпълнение на Решение на Комисията по социално - битови въпроси на учащите се при УНСС, взето на заседание от 25.01.2023г и обективирано в протокол №30. Противоположните изводи на съда са за липсата на фактически основания за издаване на оспорената заповед са необосновани и са довели и до неправилно приложение на материалния закон.

Необосновани са доводите на съдът, че от административната преписка не става ясно как е изпълнена процедурата по уведомяване на задължените лица за предоставената им възможност да погасят задълженията си в срока от 25.01.2023г. до 31.01.2023г. и дали жалбоподателката е уведомена за направената отсрочка. Видно от настанителен картон от 12.09.2022г., с който Ц. И. е настанена за учебната 2022/2023 учебна година като студент в УНСС в студентско общежитие - бл. 9, стая 607 , същата е декларирала с положен подпис, че е запозната с Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и за ползване на студентските столове на УНСС, както и имуществената отговорност и административните наказания, които носи, ако ги наруши. В настанителния картон изрично са посочени задълженията на лицата, настанени в студентски общежития на УНСС, като в т.5 изрично е посочено задължението да заплаща определения месечен наем, консумативи, семестриален депозит и други такси в рамките на текущия месец, за който са дължими сумите. Изрично е указано, че при неизплащане на дължимия наем, консумативи или депозит повече от един месец, както и за възстановяване на причинени щети, на живущите се налагат последователно следните наказания: 1. предупреждение за отстраняване от общежитие и 2 . отстраняване от общежитие.

Следва извода, че още при настаняването й в студентско общежитие на УНСС, Илиева изрично е запозната с Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и за ползване на студентските столове на УНСС. За Илиева е било известно обстоятелството, че при неплащане на дължимия наем или депозит повече от един месец ще и бъде наложено предвиденото в Правилника наказание. Ето защо липсата на изрично уведомяване на Илиева за взетото решение от Решение на Комисията по социално - битови въпроси на учащите се при УНСС не представлява съществено нарушение на административнопрозиводствените правила, доколкото за студентката е ясно задължението за заплащане на дължимия наем и срока за това, както и наказанието, което ще и бъде наложено при неизпълнение на това задължение.

Заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове, Висшите училища на основата на Наредбата приемат свои правилници за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития, както и за ползване на студентските столове. Последните, както и сочената по-горе наредба вменяват задължения на настанените в общежитията студенти да ползват същото с грижата на добър стопанин, както и да опазват имуществото му и да спазват правилата за вътрешния ред и санитарно-хигиенните изисквания. В разпоредбата на чл.31, ал.1, т.7 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешен ред в студентските общежития и столове на УНСС, посочена като правно основание в оспорената заповед, изрично е посочено задължението на лицата, настанени в студентски общежития да заплащат определения месечен наем, консумативи и други такси в рамките на текущия месец, за който са дължими сумите. По делото не е спорно, че студентката Илиева не е изпълнила това задължение през месец ноември и декември 2022г. , като на 27.01.2023г. е внесена сумата за наем за месец ноември 2022г., а на 06.02.2023г. е внесена сумата за месец декември 2022г., следователно не е изпълнено изискването на чл.31, ал.1, т.7 от Правилника за внасяне на месечния наем в рамките на текущия месец.

Несъстоятелни са изводите на АС - Враца, че с оглед посочените в заповедта правни основания - чл. 31, ал.1, т.1 и т.7 от Правилника, Илиева е наказана за две нарушения, като от заповедта не става ясно кое от всички изисквания на Наредбата и Правилника не е спазила. Както беше посочено по - горе в решението, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове, Висшите училища на основата на Наредбата приемат свои правилници за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития, както и за ползване на студентските столове. Задължението по чл.31, ал.1, т.7 от приетият Правилник за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешен ред в студентските общежития и столове на УНСС, кореспондира изцяло със задължението на лицата, настанени в студентски общежития, предвидени в Наредбата за ползване на студентските общежития и столове и по - конкретно да заплащат определения наем и други плащания в определените срокове, посочено в чл.21, т.7 от Наредбата. Касае се за едно и също нарушение, тъй като Правилника е издаден именно в изпълнение на Наредбата.

Неправилни са изводите на АС в обжалваното решение, относно приложението на чл.36, ал.2, т.2 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС. В случая по преценка на органа е наложено наказание "отстраняване от общежитие до края на учебната 2022/2023г. ", което е по - леко от предвидено по т. 3 "отстраняване от общежитие до края на следването", което е и най - тежкото наказание. Не се споделят изводите на първоинстанционният съд, че наложеното наказание е по -тежко от предвиденото по т.1 спиране на административното обслужване в УНСС, в това число и недопускане до явяване на семестриални и държавни изпити, доколкото това наказание за разлика от отстраняването от общежитие би лишило студента изобщо от продължаване на учебния процес в УНСС, дори до загуба на качеството му на студент в УНСС. Горното обосновава извод за материална законосъобразност на обжалвания административен акт и липсата на основание по чл.146 от АПК за неговата отмяна.

Гореизложеното обосновава извод за неправилност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него постановен такъв по съществото на спора, с който жалбата на Ц. И. срещу заповед № 431/21.02.2023г. на Ректора на УНСС се отхвърли като неоснователна.

Искането на касатора за прекратяване на производството по делото, поради липсата на правен интерес за жалбоподателката Илиева е неоснователно, тъй като не са налице визираните предпоставки по чл.215 от АПК.

Предвид изхода на спора в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, дължимо от Ц. И., което съдът определя в размер на 150 лв. на осн. чл.78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 161 от 26.05.2023г. по адм. дело №165/2023г. по описа на Административен съд - Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц. И. срещу заповед №431/21.02.2023г. на Ректора на УНСС.

ОСЪЖДА Ц. И., [ЕГН] да заплати на Университет за национално и световно стопанство (УНСС) сумата от 150 ( сто и петдесет) лева, разноски за касационна инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА