Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Д. С. Я. К. при секретар С. О. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 8089/2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ДинноЕООД със седалище [населено място] река, обл. Сливен, чрез адв. А. и адв. Д., срещу Решение №119 от 02.08.2023 г., постановено по адм. дело №150/2023 г. по описа на Административен съд Ямбол. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Постановление за обявяване на съществуването на трудова правоотношение от 18.05.2023г. на Дирекция инспекция по труда(ДИТ) - Бургас. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски.

О. И. при Дирекция инспекция по труда(ДИТ) Бургас, чрез пълномощника си Иванов, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.

Ответникът Н. П. от гр.Ямбол не взема становище по така депозираната касационна жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Настоящият касационен състав, във връзка със служебно вменените му задължения по чл.218 ал.2 АПК да следи служебно за допустимостта на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното.

С новелата на чл. 154, ал. 1 от АПК законодателят е вменил като процесуално задължение на съда служебното конституиране на страните по делото. Същото е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, поради което и решение, постановено при липсата на задължителна страна и участие на ненадлежна такава, подлежи на обезсилване.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица.

Съгласно легалната дефиниция на 1, т. 1 от на АПК, административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон.

Същевременно чл.399 ал.1 от Кодекса на труда(КТ) предвижда, че цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция Главна инспекция по труда към Министъра на труда и социалната политика. Тя е орган за специализиран вътрешноведомствен контрол по спазване на трудовото законодателство. Състои се от централно управление и специализирани териториални контролни органи - дирекции Инспекция по труда с щатно обособен персонал (инспекторски и помощен), чрез който реализира своите контролни правомощия.

Инспекторите към тези дирекции са длъжностни лица, които изпълняват възложени им от съответните директори конкретни трудови или служебни функции. Затова дори когато оформят актове по чл. 404, ал. 1 от КТ или по чл. 405а, ал. 1 от КТ (от категорията на които е и процесният), те не действат като административни органи по смисъла на 1, т. 1 от ДР на АПК. Тези актове се считат за актове на дирекциите Инспекция по труда, а не на длъжностно лице (инспектор) при съответната дирекция, което физически е изготвило и подписало оспореният акт(в този смисъл и трайната практика на касационната инстанция, формирана още през 2010г., напр. Решение № 5490 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7831/2018 г., VI отд. и цитираните в него други решения на ВАС на РБ).

Изложеното по-горе налага извода, че като надлежен ответник в първоинстанционното производство е следвало да бъде конституирана Д. И. по труда - Бургас, а не служителят, осъществил фактически контролната дейност. Конституирайки като ответник с определението си от 05.06.2023г. инспектора при Д. И. по труда Бургас, първоинстанционният съд е допуснал до участие в процеса ненадлежна по предмета на спора страна.

Неправилното конституиране на ответника по оспорването е съществен порок, който има за последица недопустимост на съдебното решение, постановено с участието на ненадлежна страна - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, поради което същото трябва да бъде обезсилено.

Налице са в случая условията на чл. 221, ал. 3 от АПК, след отмяна на недопустимото решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който следва да разгледа спора отново, при правилно конституиране на страните по него.

По разноските.

На основание чл.226 ал.3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд ще следва да се произнесе и по въпроса с разноските по настоящото дело.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.3 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение

РЕШИ :

ОБЕЗСИЛВА Решение №119 от 02.08.2023 г., постановено по адм. дело №150/2023 г. по описа на Административен съд Ямбол.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Ямбол, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на това съдебно решение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

/п/ ЯВОР КОЛЕВ