Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Н. Членове: Е. И. И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 8130/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл160, ал.7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. П., с адрес: гр.Варна, [жк], [адрес], [номер], чрез адв. З., срещу решение №722/25.05.2023 г. постановено по адм. д.№537 по описа на Административен съд гр.Варна за 2023 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу акт за установяване задължения по декларация /АУЗД/ № МД-АУ-9743/29.11.2016 г. издаден от главен инспектор на община Варна, който е мълчаливо потвърден от директора на дирекция Местни данъци при О. В. С АУЗД по отношение на Т. П. са установени задължения за данък върху моторните превозни средства /МПС/, в общ размер на 1152.88 лв.

Според касатора, неправилно първоинстанционният съд е приел, че К. Б. има компетентност да издаде процесния акт, тъй като е определена за орган по приходите по смисъла на чл.4, ал.1 ЗМДТ съгласно приложени по делото заповеди.

Доказателства във връзка с цялостния състав на заместването не са представени по делото, въпреки дадените указания от съдебния състав. Не са налице кумулативно предвидените предпоставки: изрична писмена заповед издадена от съответния компетентен според спецификата на случая административен орган, с който да е определено лицето, което ще изпълнява функциите на отсъстващия титуляр. Доказателства за отсъствие или обективна невъзможност за изпълнение на функциите, които са делегирани не са представени.

По делото не е установено едно от тези обстоятелства - отсъствието или обективната невъзможност на Кмета на община Варна да изпълнява функциите си на 14.06.2016 г. Доказателствената тежест за установяването на тези факти е на ответника. При липсата на такива доказателства, съдът е следвало да приеме фактите за неосъществени. В заповед №0709/12.03.2016 г. издадена от зам. кмета на община Варна изобщо не е посочена причината за отсъствието на титуляря и възникването на необходимостта от заместване.

Заместник кметът не е имал правомощия да определи лицата, които да изпълняват функциите на органи по приходите, а от това следва, че К. Б. не е била компетентна да издаде оспорвания АУЗД.

Съдът неправилно не е съобразил чл.171, ал.2 ДОПК, като не е приел наличие на изтекла погасителна давност за задълженията от 2011 г. и 2012 г.

По тези съображения се заявява искане решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което АУЗД да бъде прогласен за нищожен.

Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък.

О. Д. на дирекция Местни данъци при община Варна, оспорва касационната жалба в приложено по делото писмено становище. Поддържа се, че от доказателствата по делото безспорно е установено надлежното оправомощаване на К. Б. да издаде оспорения АУЗД. Размерите на задълженията са правилно определени по реда на чл.55 от ЗМДТ, тъй като лицето не е оспорило нито фактът, че е собственик, нито начина на определяне на задълженията. Решението е правилно, законосъобразно и се иска да бъде оставено в сила.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Върховна прокуратура на РБ, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Решението е правилно. Съдът е съобразил приложените заповеди за заместване, задълженията, с които е оправомощено длъжностното лице издало АУЗД и обосновано е приел, че актът не е нищожен.

По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, сочи че тя не се прилага служебно, а възражението в този смисъл искане не е направено от лицето. Предлага първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на обжалване пред Административен съд гр.Варна е бил Акт за установяване на задължение по декларация №МД-АУ-9743/29.11.2016 г. издаден от главен инспектор на община Варна, който е мълчаливо потвърден от директора на дирекция Местни данъци при О. В. с който на Т. П. е установено задължение за данък върху МПС в общ размер на 1152.88 лв. , от които главница 898.99 лв. и лихви 254.55 лв.

Основното поддържано възражение при обжалването за нищожност на административния акт е преценено като неоснователно от решаващия състав на АС гр.Варна. Задълженията по ЗМДТ, сред които и тези за данък върху МПС представляват публични общински вземания, които са изрично регламентирани в чл.162, ал.2, т.1 и т.3 ДОПК, връзка с чл.1, т.1 и чл.6, ал.1, б. а ЗМДТ. С чл.166, ал.1 ДОПК е предвидено, че установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа определен в съответния закон, като приложимият ред е определен в ДОПК.

В производствата по установяването на публичните вземания служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета имат правата и задълженията на органи по приходите. Следователно компетентността им е установена със закон чл.107, ал.3 ДОПК във връзка с чл.4, ал.1 ЗМДТ.

Към 29.11.2016 г., когато е издаден процесния АУЗД длъжностните лица, които имат правомощия да действат като органи по приходите са определени със заповед № 0793/14.03.2016 г. на Зам. кмета на О. В. - П. П., издадена в условията на заместване. Според мотивите на съдебното решение, за да бъде надлежно заместването е необходимо не само издаването на заповед в този смисъл, но и установяване отсъствието на титуляря, съгласно тълкувателно решение №4/22.04.2004 г. По делото въпреки дадените указания не са представени доказателства за отсъствието на кмета на община Варна за датата на заместването - 14.03.2016 г. и следователно издадената заповед не е породила целените правни последици.

Прието е, че тъй като заповед №0793/14.03.2016 г. не е изпълнила действието си, то не е влязла в сила и нейната т.1, с която се отменя предходната заповед №2612/22.06.2016 г. отново издадена от заместник кмета П. П. при условията на заместване. За тази дата обаче са налице категорични доказателства, че кметът на общината е отсъствал и е налице основание П. П. да изпълнява възложените му съгласно заповедта функции. С тази заповед В. Б. също е била определена за орган по приходите. Следователно АУЗД е издадено от компетентен орган. Не е налице основание по смисъла на чл.146, ал.1 АПК за прогласяване на неговата нищожност.

Актът е и материално законосъобразен. С местен данък се облагат превозните средства регистрирани на територията на страната, като според чл.53 ЗМДТ данъчно задължено лице е собственикът.

Съгласно писмо УРИ№819000-45190, издадено от териториалното поделение на КАТ собственик на лек автомобил Ауди А4, рег.№[рег. номер] е Т. П.. При тези данни е без значение обстоятелството дали Тодор е подал или не декларация пред органите по приходите в НАП или съответният отдел на О. В. Твърдението на органа, че жалбоподателят е собственик на процесния автомобил не е оспорено и не е опровергано.

Правилно е определен и размерът на задължението съгласно методиката по чл.55 ЗМДТ.

По тези съображения жалбата на Т. П. е оставена без уважение и е прието, че АУЗД е законосъобразен, като с него правилно са определени задълженията по ЗМДТ за данък върху МПС.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Преди да разгледа жалбата по същество, във връзка с наведените касационни основания и правилното прилагане на материалния закон, настоящият състав намира, че следва да се произнесе по направеното възражение от касатора за изтекла абсолютна погасителна давност относно установените задължения за данък върху МПС за 2011 г. и 2012 г. , съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК. Според посочената правна норма, с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането и прекъсването на давността. Съгласно ал. 1, давностният срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. За задълженията по чл.60, ал.1 ЗМДТ, съгласно приложимата редакция на нормата плащане е следвало да бъде извършено на две равни вноски до 31.03 и до 30.10 на годината в която е дължим. Следователно погасителна давност за задълженията от 2011 г. е започнала да тече на 01.01.2012 г. и е изтекла на 01.01.2023 г., а за 2012 г. е започнала да тече на 01.01.2023 г. и е изтекла на 01.01.2024 г.

Поради изтичането на абсолютната погасителна давност относно задълженията за 2011 г. и 2012 г. и направеното възражение в този смисъл от касатора, решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на Т. П. срещу АУЗД № МД-АУ-9743/29.11.2016 г. издаден от главен инспектор на община Варна, който е мълчаливо потвърден от директора на дирекция Местни данъци при О. В. относно определеният местен данък по ЗМДТ за 2011 и 2012 г. в общ размер на 455.25 лв., от които главница 306.90 лв. и лихви в размер на 148.35 лв., следва да бъде отменено, както и процесния АУЗД в посочената част.

Решението следва да се отмени и в съответната част за разноските.

По отношение на останалите установени задължения с АУЗД №МД-АУ-9743/29.11.2016 г. за 2013 г.; 2014 г. и 2015 г. касационната жалба е неоснователна.

Не са налице предпоставки процесният акт да бъде обявен за нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Правилно съдът е приел, че компетентността на служителите в администрацията да изпълняват функциите на органи по приходите се определя с чл. от ЗМДТ. Кметът на общината е определил поименно длъжностните лица на които се вменява такава функция. Служителката в общинската администрация К. Б. е посочена като орган по приходите както в заповед № 0790 от 14.03.2016 г. издадена от заместник кмета на община Варна, така и в заповед № от 22.06.2015 г. издадена от същия заместник кмет при условията на заместване. В този случай се споделят мотивите на първоинстанционният съд, че при липса на доказателства за отсъствие на Кмета на община Варна за 14.03.2016 г. конкретната заповед от тази дата не може да породи правни последици, тъй като е издадена в условията на заместване и следва да бъде установено отсъствие на титуляря.

Въпреки това, предходната заповед е действаща, тъй като не е отменена и посоченото в нея, че Балтанова е определена да изпълнява функциите на орган по приходите не е променено. Следователно АУЗД е издаден от компетентен орган както е приел и решаващият състав на първоинстанционният съд.

Споделят се и мотивите относно материалната законосъобразност на АУЗД. Правилно са определени предпоставките при които се дължи данък върху МПС: процесният автомобил е регистриран за движение на територията на РБ и негов собственик е задълженото лице. В хода на съдебното производство не е поддържано твърдение, че Т. П. не е собственик на автомобила, а само, че не го е декларирал. Това обстоятелство е ирелевантно за настоящия правен спор, тъй като липсват доказателства за процесните периоди да е сменяна собствеността върху МПС или то да е имало друг собственик. Нещо повече, задължение на собственика е било да декларира МПС, ако притежава такова, ако не го е направил това е в нарушение изискванията на ЗМДТ. Не може в последствие лицето да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

По тези съображения решението следва да бъде оставено в сила по отношение на установените с АУЗД задължения за 2013 г., 2014 г. и 2015 г.

С оглед изхода на спора на в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв., като при определяне на този размер настоящият състав съобрази както определения минимум съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и решение на СЕС по дело С-438/22 г.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №722 от 25.05.2023 г., постановено по адм. д.№537 по описа на Административен съд гр.Варна за 2023 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на Т. П. срещу АУЗД №МД-АУ-9743/29.11.2016 г. издаден от длъжностно лице в отдел МД при община Варна, в частта на установените задължения за данък върху МПС и лихви за забава за 2011 г. и 2012 г. в общ размер на 455.25 лв., както и в частта, с която лицето е осъдено да заплати на О. В. разноски за сумата над 400 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ АУЗД №МД-АУ-9743/29.11.2016 г., в частта на установени задължения за данък върху МПС за 2011 и 2012 г. в размер на 455.25 лв., поради изтекла абсолютна погасителна давност.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №722 от 25.05.2023 г., постановено по адм. д.№537 по описа на Административен съд гр.Варна за 2023 г., в останалата му част.

ОСЪЖДА Т. П. да заплати на О. В. разноски в размер на 200 лева за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

/п/ ИВА КЕЧЕВА