Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Д. С. Я. К. при секретар С. О. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията Я. К. по касационно административно дело № 8151/2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по ендокринология Д-р Т. Ариф[Фирма 1] със седалище в гр. Варна, чрез адв. Ж. Д., срещу Решение №807 от 12.06.2023 г., постановено по адм. дело №532/2023 г. по описа на Административен съд Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони, и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Заповед за налагане на санкции №РД-09-509(5)/ 08.02.2023г. на Директор на РЗОК Добрич. Претендира присъждане на разноски.

О. Д. на РЗОК Добрич счита така депозираната касационна жалба за неоснователна и настоява за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за частично основателна.

За да отхвърли жалбата на изпълнителя на специализирана медицинска помощ по ендокринология срещу издадената от ответника по касация заповед за налагане на санкции, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил материалния закон, респ. не е допуснал съществени процесуални нарушения в хода на производството по нейното издаване, а вменените нарушения за доказани по несъмнен начин.

Настоящият касационен състав намира тези изводи за неправилни в определена своя част.

Не е спорно, че между Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по ендокринология Д-р Т. Ариф[Фирма 1] е сключен договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ №087085/10.02.2020г., по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва специализирана извънболнична медицинска помощ(СИМП) в полза на здравноосигурените лица(ЗОЛ) съгласно Приложение №2 на Наредба №9/ 2019г. за определяне пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, а закупуването и заплащането от страна на НЗОК да е според Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) за 2020-2022 г.

С. З. № РД-09-509/14.11.2022 г. на Директор на РЗОК Добрич, на основание чл.72, ал.3, чл.397 ал.3 от НРД МД 2020 - 2022 г., е наредено извършването на пълна планова проверка на Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по ендокринология Д-р Т. Ариф[Фирма 1]. За резултатите от извършената проверка е бил съставен Протокол №2907-85-26/06.12.2022г., съдържащ фактическите констатации на проверяващите лица, като в него са били установени случаи на нарушения на действащия НРД за МД, за което последващо е била и издадена Заповед за налагане на санкции №РД-09-509(5)/08.02.2023г. на Директор на РЗОК Добрич, предмет на настоящия правен спор.

С касационната жалба защитата на изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ излага доводи, че първостепенният съд на първо място е допуснал нарушения на съществени процесуални правила, тъй като за съдебно заседание на 16.05.2023г. и била депозирана молба от страна на процесуалния представител с искане за отлагане на делото, но същата не е била уважена и съдебното дирене е било приключено, респ. не са били събрани допустими и относими доказателства. Твърди се, че по този начин е била нарушена нормата на чл.142 ал.2 ГПК.

Касационният състав намира това възражение за неоснователно.

Съгласно последната редакция на нормата на чл.142 ал.2 ГПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът и или само пълномощникът не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Т.е. достатъчно е било само адвокатът пълномощник да не може да се яви, поради причини от визирания в кодекса порядък, като същите е необходимо да бъдат и надлежно установени.

Посочената законова новела обаче е неприложима в процеса по АПК, тъй като последния Кодекс има собствена уредба по въпроса и това е новелата на чл.139, ал. 1 АПК, която изисква кумулативната невъзможност да е както за страната, така и за пълномощника и. Или законосъобразно първостепенният съд при тези данни е оставил без уважение искането на пълномощника. Само за пълнота следва да се посочи, че с касационната жалба не се представят, нито се сочат доказателствените искания, които биха били преклудирани пред първата инстанция, поради неявяването на пълномощника адв. Д..

Що се отнася до другото възражение, касаещо приложените спрямо изпълнителя размери на наложените санкции само на основание чл.416 ал.1 и чл.418 ал.1 НРД за МД 2020-2022г., то него настоящият състав на касационната инстанция, намира за основателно.

С нормата на чл.418 ал.1 от цитирания НРД се предвижда, че Когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ не изпълни задълженията си за уведомяване на РЗОК за настъпили промени в обстоятелства, свързани със сключването на индивидуалния договор, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция финансова неустойка в размер от 50 до 100 лв.. Съгласно чл. 413 от същия договор размерът на санкцията се определя в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, от броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение. Следователно органът при определяне размера на налаганата санкцията следва да се ръководи от гореописаните критерии, като изложи за всеки отделен случай своята преценка и обуслови конкретния наложен размер на санкцията.

В настоящия случай за нарушението по т.I.1 е наложена санкция финансова неустойка в размер на 100 лева, т. е. в максимален размер.

Във фактическите и правни основания за издаване на акта(чл.59 ал.2,т.4 АПК) Директор РЗОК Добрич е приел, че за неуведомяването по надлежния ред и в указания в НРД срок на РЗОК за отсъствието на лекаря, следва да се наложи по-висок размер на санкцията. Защо по-високият размер е максималният такъв обаче и какви конкретни обстоятелства от изброените в чл.413 на НРД са били осъществени при това вменено нарушение не се съдържат в акта. Бланкетното цитиране на приложимите норми и общите мотиви не може да се възприемат като изпълнение на задължението на органа да извърши нормативно вменената му преценка за обстоятелствата, които са довели до налагане на санкцията в максимален размер.

Идентично е положението и при приложения размер на санкция за нарушението по т.V за извършен вторичен консултативен преглед на ЗОЛ, докато същото е било хоспитализирано. Нормата на чл.416 ал.1 от НРД на МД предвижда санкцията финансова неустойка да е в размер от 50 до 150 лв, като с акта е наложен максималния такъв от 150 лева.

Във фактическите констатации е прието, че най-високият размер се прилага, тъй като е съобразена както тежестта на извършеното нарушение, така и високата обществена опасност на извършеното деяние. Тези мотиви всъщност ясно показват, че липсват каквито и да е фактически констатации, касателно обосноваване на конкретния размер. При това положение и тук незаконосъобразно е приложен размер на санкция, който не удовлетворява изискванията на чл.413 от процесния НРД на МД.

Подобен дефект засяга и констатации по т.IV.1 и IV.2 отново по приложението на чл.416 ал.1 от НРД, във връзка с констатирани нарушения за работа с медицинска документация несъхранение на екземплярите от издадени направления за хоспитализации. За двете безспорно установени нарушения органът е приложил санкции финансова неустойка в размер на по 100 лева, т. е. около средната такава. Мотивирал се е с това, че нарушенията са две, а не едно.

Настоящият състав счита, че действително извършването на повече от едно нарушение от същия вид (броя на случаите по това нарушение) е един от критериите, посочени в чл.413 от НРД, но произволното формиране на извод за налагане на санкция около средния размер при установения най-минимален брой на случаите, съществено разколебава извода за съобразяването на конкретно приложения размер на санкцията. Това се подкрепя и от факта, че в следващия пункт(VI), касаещ общо 7 случая на нарушения от същия вид органът е обосновал идентичен размер за всяко едно от тях при същия диапазон(чл.414 ал.1 от НРД също предвижда налагане на санкция финансова неустойка в размер от 50 до 150 лв. ). Или самият орган формира произволно и неясно критериите си за определяне на точния размер на санкциите, което при всяка санкционна дейност е въпрос и за тяхното законосъобразно прилагане.

Консеквентно това възражение в касационната жалба се явява основателно и следва да се сподели само досежно тези три пункта, поради което следва да се приеме, че решението на първоинстанционния съд в тази част, с която жалбата е отхвърлена, е неправилно, поради неточно приложение на материалния закон. Не могат да се споделят в тази връзка изводите на административния съдия, че при тези случаи следва да се отчита и общият брой на констатираните различни нарушения, след като императивната норма на чл.413 от НРД на МД ясно сочи само случаите по това нарушение.

С оглед на това съдебното решение следва да се отмени частично по тези констатирани нарушения, респ. вместо него се постанови друго, с което заповедта се отмени по т. т. I.1, IV.1, IV.2 и V, както и в частта за присъдените разноски.

Що се отнася до наложените санкции за нарушение по т. VI.1 т. VI.2,т. VI.3,т. VI.4,т. VI.5, т. VI.6 и т. VI.7, касаещи случаи на неназначени изследвания или консултации при диспансеризирани ЗОЛ, то тук не се констатира неправилно приложение на материалния закон(то и в касационната жалба собствено липсва конкретно възражение за неправилно приложени размери на санкции по чл.414 ал.1 от НРД за МД 2020 2022г.). Или в тази част съдебното решение не страда от пороци, поради което следва да се остави в сила като правилно.

По разноските.

С оглед изхода от спора на касационния жалбоподател се дължат разноски за двете инстанции в размер на общо 2 250 лева(2 000 лева за осъществена защита от адвокат и общо 250 лева за заплатени ДТ), като по съразмерност на тази страна се дължат 880,43 лева.

На ответника се дължат общо 200 лева за осъществената защита от юрисконсулт за двете съдебни инстанции, като по съразмерност на тази страна се дължат 121,74 лева за двете инстанции. Или по компенсация НЗОК следва да заплати на[Фирма 1]-то сумата от 758,69 лева.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение №807 от 12.06.2023 г., постановено по адм. дело №532/2023 г. по описа на Административен съд Варна в ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по ендокринология Д-р Т. Ариф[Фирма 1] със седалище в гр. Варна срещу Заповед за налагане на санкции №РД-09-509(5)/08.02.2023г. на Директор на РЗОК Добрич по т т.I.1, IV.1, IV.2 и V, както и в частта за присъдените разноски, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции №РД-09-509(5)/08.02.2023г. на Директор на РЗОК Добрич по т. т. I.1, IV.1, IV.2 и V, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСТАВЯ В СИЛА съдебното решение в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА НЗОК със седалище в гр.София, ул. Кричим№1 да заплати на Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по ендокринология Д-р Т. Ариф[Фирма 1] със седалище в гр. Варна разноски по делото за всички инстанции в размер на 758,69 (седемстотин петдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки) по съразмерност и компенсация.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

/п/ ЯВОР КОЛЕВ