Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове:

ЛЮБОМИРА МОТОВАСВЕТОСЛАВ СЛАВОВЛЮБКА ПЕ. Б. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от председателя М. Д. по касационно административно дело № 8742/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу решение № 7199/28.06.2023 г., постановено по адм. д. № 845/2022 г. по описа на Върховен административен съд, с което е отменен Механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2021 г. за лекарствените продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК, приет с решение № РД – НС – 04 – 3/12.01.2021 г. на Надзорния съвет на НЗОК, обн. в ДВ, бр. 11/09.02.2021 г. (Механизма) и НЗОК е осъдена да заплати на разноски. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Възразява срещу приетото от съда, че са нарушени административнопроизводствените правила при издаване на акта, поради обстоятелството, че същият не е поставен на обществено обсъждане. Твърди, че по отношение на актовете от този вид, липсва законово изискване. Намира, че съдът не е извършил проверка на материалната законосъобразност на акта. Смята, че ВАС е формирал волята си на база неотносими към предмета на спора доказателства.

Ответниците по касационната жалба – АбВи Германия ГмбХ Ко. КГ и "АбВи" ЕООД, в писмен отговор и о. с.з. изразяват становище за неоснователност на същата.

Ответниците по касационната жалба - "Алвоген фарма Т. Ю. ЕООД и "З. Ф. Б. ЕООД, с писмен отговор и в о. с.з. оспорват основателността на същата и молят атакуваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно представен списък на разноските заплатено от "З. Ф. Б. ЕООД.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на мотивите на съда, че процедурата за издаване на нормативния административен акт не е спазена, което е самостоятелно основание за отмяната му. Изразява несъгласие по отношение на останалата част от мотивите, с които процесният Механизъм е намерен за незаконосъобразен. Позовава се на разпоредба на чл. 45, ал. 34 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), която сочи, че притежателите на разрешения за употреба (ПРУ) на лекарствените продукти по ал. 32, т. 1 възстановяват превишените средства, установени при прилагане на Механизма, при условията и по реда на наредбата по ал. 9 (текстът на чл. 45, ал. 9 ЗЗО предвижда условията, редът, механизмът и критериите за заплащане на съответните лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни за специални медицински цели и високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба по ал. 1, т. 11, 12 и 15 се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването по предложение на Надзорния съвет на НЗОК.). Прокурорът посочва, че разпоредбата от ЗЗО не е обявена за противоконституционна, с оглед което Механизмът не противоречи на КРБ и не било налице това основание за отмяната му, както и дискриминационно такова. Излага още, че в случая чрез приетия Механизъм не се допуска получаването на свръх печалби от фармацевтичните дружества във вреда и за сметка на обществото. Смята, че жалбоподателите (настоящи ответници) имат право на избор да сключат договори с НЗОК при законово установените правила, въведени за защита правата на здравноосигурените лица или да не сключват такива. Със сключването на договорите последните приемат условията на НЗОК и се съгласяват с прилагането на компенсаторната мярка. Макар и несъгласен с мотивите за материална незаконосъобразност на атакувания подзаконов нормативен акт, прокурорът споделя тези на съда, относно издаването на акта в нарушение на административнопроизводствените правила, предвид което смята, че Механизмът правилно е отменен.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, намира, че касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съдебен състав е Механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2021 г. за лекарствените продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК, приет с решение № РД – НС – 04 – 3/12.01.2021 г. на Надзорния съвет на НЗОК, обн. в ДВ, бр. 11/09.02.2021 г. С процесното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отменил Механизма в неговата цялост.

За да постанови този резултат, съдът е изложил пространни мотиви за нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на акта и за материалната му незаконосъобразност. Съставът на първо място е определил вида на акта и е приел, че Механизмът представлява подзаконов нормативен акт, издател на който е Надзорният съвет на НЗОК, който не е орган предвиден в Конституцията, който да издава нормативни актове. С оглед това е приел за приложимо изключението предвидено в 5 от ПЗР на ЗНА, съгласно който доколкото друго не следва от Закона за нормативните актове, той се прилага за всички нормативни такива, издавани от органи, предвидени в Конституцията. За другите нормативни актове важат съответно чл. 2, чл. 9 - чл. 16, чл. 34 – чл. 46, вкл. чл. 51“. Предвид последното, съдът е приел, че правилата на чл. 26 и сл. разпоредби от глава Трета на ЗНА не се прилагат, а се прилагат тези на чл. 77 АПК, който предвижда нормативният акт да се издава, след като се обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Съдът е сметнал, че като не са изпълнени изискванията на чл. 77 АПК, е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила за издаването на Механизма, което е самостоятелно основание за отмяна на същия. Въпреки това ВАС е изложил подробни мотиви и по отношение на материалната законосъобразност на акта.

Съставът е съобразил нормативната уредба относима за издаване на Механизма. В чл. 45, ал. 34 във връзка с ал. 32 от ЗЗО е регламентирано, че именно притежателите на разрешения за употреба на лекарствените продукти по ал. 32, т. 1 възстановяват превишените средства, установени при прилагане на Механизма при условията и по реда на Наредбата по ал. 9. Съдът е установил е, че възстановяването е в пълния размер на разходите на НЗОК за лекарствени продукти над определените целеви средства в Закона за бюджета на НЗОК (ЗБНЗОК), като се отчита и определения дял на резерва при решение на Надзорния съвет на НЗОК по чл. 15, ал. 1, т. 7 ЗЗО. Съдът е съобразил, че е налице законова рамка, съгласно чл. 45, ал. 34 ЗЗО, относно възстановяване разходите на НЗОК в случаите на превишение, но в същото време законодателят изрично е указал, че редът и начинът на това възстановяване се извършва съгласно нарочен механизъм, какъвто е оспореният за 2021 г. Именно предвид посочените разпоредби и при тяхното приложение е издаден Механизмът за 2021 г., като неговата цел е да установи по какъв начин се изчислява превишението на разходите на бюджета на НЗОК. Съдът е посочил, че тази цел следва да е насочена към намаляване отклонението от перспективно определения бюджет и осъществяване на контрол относно разходите за лекарствени продукти до ниво целеви бюджет. Приел е, че тази цел не е постигната с Механизма за 2021 г.

Съдът е посочил, че съгласно 1, т. 29 от ДР на ЗЗО Механизмът представлява компесаторна мярка, която се прилага в случаите на превишение на средствата за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, определени в ЗБНЗОК за съответната година. Установено е, че притежателите на разрешение за употреба/упълномощените представители на притежателите (ПРУ/УП) на лекарствени продукти, които се заплащат от НЗОК – напълно или частично са субекти, които са задължени и по закон, респ. и с Механизма да възстановяват превишените средства. За ключов е приет въпросът: по какъв начин в Механизма е регламентирано това превишение и засягат ли се в по–голяма степен правата на ПРУ/УП предвид, че те са търговски дружества и участието им на пазара на лекарствени продукти означава, че след като предлагат (продават) иновитивни такива би трябвало да генерират и приходи (печалба), а не само разходи, които след заплащането на НЗОК съответното превишение биха останали без печалби. Съставът е сметнал, че последното е възможно да се случи, когато превишението е повече от 100%.

Изрично от Механизма са изключени генеричните лекарствени продукти и оригинални лекарствени с изтекла патентна защита, поради което остават само ПРУ/УП на самостоятелни лекарствени продукти, каквито са иновативните такива с неизтекла патентна защита, които да поемат (възстановят) изцяло превишението на разходите на НЗОК за съответната година. С оглед което и при съобразяване заключението на вещото лице по назначената по присъединеното адм. д. № 2321/2021 г. по описа на Административен съд София – град съдебно-икономическа експертиза, ПРУ/УП се оказват засегнати от Механизма чрез поемане на 100% или повече от годишното превишение на разходите на НЗОК. Експертът е пояснил, че точен алгоритъм за изчислението корекционния коефициент не е приет в Механизма за 2020 г., такъв липсвал и в оспорения Механизъм за 2021 г., а алгоритъм е изведен от вещото лице. Установено е, че с корекционния коефициент се получава дължимата сума за ПРУ/УП повече от 100% (предвид данните за превишението за 2020 г.). Това означава, че такова възстановяване повече от 100 % не е изключение и то е в резултат на липсата на ясен алгоритъм в Механизма за всяка следваща година. Съдът е посочил, че в Механизма липсват ясни правила и показатели, обосноваващи вменяването на задължение за ПРУ/УП да възстановяват превишението на бюджета за съответната година.

Съдът е приел, че Механизмът за 2021 г. нарушава принципа, заложен в чл. 19, ал. и 2 от Конституцията на Република България, според който икономиката на Р. Б. се основава на свободна стопанска инициатива, както и, че законът гарантира еднакви права на гражданите и юридическите лица за стопанската им дейност. Посочил е, че като се има предвид, че ПРУ/УП са търговски дружества, те се оказват икономически засегнати от Механизма чрез поемане на 100% или повече от годишното превишение на разходите на НЗОК, поради което е налице засягане на техните интереси, водещи до липса на печалба от търговската им дейност поради съответното превишение.

Съдът е обърнал внимание и на решение № 786/01.10.2020 г. по преписка № КЗК – 881/2019 г. на Комисия за защита на конкуренцията, в което се посочва, че е възможно Механизмът да засегне негативно ПРУ/УП на лекарства в страната, както и пациентите поради намаляване на икономическите стимули за доставка на лекарства на българския пазар.

ВАС е приел, че Механизмът за 2021 г. е незаконосъобразен предвид обстоятелството, че не осигурява в пълна степен предвидимост, нито устойчивост на бюджета на НЗОК, поради което атакуваният подзаконов нормативен акт е отменен.

Решението е допустимо, валидно и правилно.

Правилен е изводът на ВАС за характера на оспорения акт - същият е подзаконов нормативен акт, издаден от Надзорния съвет на НЗОК в рамките на предоставената му компетентност във връзка с изпълнение на функциите му.

Настоящият касационен състав споделя изцяло развитите от тричленния състав на ВАС съображения за това, че съгласно установеното в 5 от ПЗР на ЗНА правилата на чл. 26 и сл. от ЗНА не се прилагат, поради което не са налице основания за отмяна поради неспазване на тези разпоредби от ЗНА. Същевременно от съда правилно е установено, че процедурата за издаване на нормативния административен акт не е спазена, тъй като от компетентния орган - Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса не е обсъден проектът, заедно с представените становища, предложения и възражения, каквото е изричното изискване на чл. 77 АПК. Правилна е преценката на състава, че приложими за процесния акт са нормите на чл. 75 и сл. от АПК, предвид обстоятелството, че тя не е сред нормативното изключение на 5 от ПЗР на ЗНА.

Разпоредбата на чл. 77 АПК въвежда задължение на компетентния орган за издаване на нормативния акт, след като обсъди проекта, заедно с представените становища, предложения и възражения. Приемането на нормативен акт при неизпълнението на последната норма води до противоречие с основните принципи на АПК визирани в чл. 12 и чл. 13 АПК, а именно достъпност, публичност и прозрачност и последователност и предвидимост.

Предвид изложеното Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2021 г. за лекарствените продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК, приет с решение № РД – НС – 04 – 3/12.01.2021 г. на Надзорния съвет на НЗОК, обн. в ДВ, бр. 11/09.02.2021 г. правилно е отменен от първоинстанционния състав на ВАС поради неспазване на процедурата по приемането му и нарушение на административнопроизводствените правила.

Касационната инстанция споделя изводите на тричленния състав на съда и относно незаконосъобразността на оспорения акт. Несъгласието на касатора с мотивите на решението съставлява основание за касирането му.

Неоснователно е наведеното в касационната жалба възражение, че липсва позоваване на нормативен акт, както и на доказателствата по делото. ВАС мотивирано е приел, че е налице несъответствие с чл. 19, ал.1 и 2 КРБ чрез засягане и ограничаване свободната стопанска инициатива. Последното се потвърждава от създаването с Механизма на необоснована и непропорционална финансова тежест за ПРУ/УП. ВАС, тричленен състав правилно отбелязва, че Механизмът задължава съответния ПРУ/УП да финансира НЗОК, като по този начин, се компенсира скрит бюджетен дефицит, което правилно е прието като нарушение на едни от основните принципи, а именно тези на справедливост и равнопоставеност.

По същество при прилагане на Механизма в настоящия му вид, се стига до изземване на прихода от продажбата на съответния лекарствен продукт. Възлагането на задължение за безплатна доставка, пълното изземане на прихода от продажба на съответните количества лекарствени продукти, формират ръст, и дори налагането на отрицателна цена, влиза в противоречие с нормите на Конституцията на Р. Б. уреждащи закрилата на правото на собственост (чл. 17, ал. 1, З и 5), свободната стопанска инициатива (чл. 19, ал. 1), в т. ч. еднаквото третиране (чл. 19, ал. 2) и на инвестициите (чл. 19, ал, 3). В резултат на прилагането на Механизма може да се стигне до ситуации, в които ПРУ/УП заплащат в бюджета на НЗОК суми, които надвишават приходите, реализирани от продажбата на иновативни лекарствени продукти.

От друга страна следва да се обърне внимание и на чл. 68, ал, 1, т. 9 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), който предвижда задължение за доставка на достатъчни количества за задоволяване на здравните потребности на населението. Горното задължение ведно с прилагането на Механизма води до абсолютно финансово натоварване на ангажирания субект, каквито са ПРУ/УП.

Касационното възражение, че Механизмът отговаря на целта на закона, не може да бъде споделен. Съгласно чл.15, ал.1,т.4а от ЗЗО НЗОК приема механизмите, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК по чл. 45, ал. 31 и 35, а съгласно чл.45, ал.9 от ЗЗО условията, редът, механизмът и критериите за заплащане на съответните лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни за специални медицински цели и високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба по ал. 1, т. 11, 12, 15 и 20 се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването по предложение на Надзорния съвет на НЗОК.

Според дефиницията в 1, т. 29 от ДР на Закона за здравното осигуряване, Механизмът представлява компесаторна мярка, която се прилага при наличие на превишаване на съответните средства за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, определени в Закона за бюджета на НЗОК за съответната година. С издаването на същия следва да осигури достъп на здравноосигурените лица до лечение с лекарствени продукти. Посочената цел не се постига чрез оспорения Механизъм за 2021 г., както и целите посочени в закона гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК. С оглед правилната констатация на тричленния състав, мотивирана от доказателствата и доказателствени средства, заключението на вещото лице, обуславят извода, че води до несправедливо засягане интересите на ПРУ/УП, което освен всичко изложено по-горе, съставлява и противоречие с принципа предвиден в чл. 6 АПК, а именно административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Отделно от казаното, засягането на ПРУ/УП от своя страна би довело до оттегляне на лекарствени продукти от българския пазар, респ. от лишаване на здравноосигурените лица от достъп до определени лекарствени продукти, чиито вносители са засегнатите лица. Последното не кореспондира и на целта на закона - чл. 24, ал.1,т.1, т.9 , а именно средствата да се разходват за: закупуване на медицинска помощ, посочена в чл. 45, договорена с НРД и с договорите с изпълнителите; за заплащане на лицата, получили разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, за всяко отчетено електронно предписание с предписани лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, с ниво на заплащане 100 на сто.

По делото е установено, че формално бюджетът на НЗОК е балансиран, но реално в него е заложен скрит дефицит, който е прехвърлен на частноправните субекти, които доставят в страната лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, на тези именно субекти е възложено да покриват разликата между заложени приходи и действително реализираните разходи. Преразходът по бюджета на НЗОК, който ПРУ/УП следва да покриват съгласно Механизма, се реализира не като изключение, а закономерно във всяко тримесечие (видно от представени справки на НЗОК по тримесечия за 2021 г.) и за годината като цяло, което визира неправилно планиране на бюджетните разходи от страна на НЗОК, на умишлено заложен скрит дефицит при бюджетното планиране от страна на НЗОК, който е предвидено да бъде прехвърлен към фармацевтичната индустрия посредством Механизма.

Размерът на задължението изобщо не е ясен, а се определя впоследствие на базата на критерии, които не са уредени в Механизма. Заложеният в Механизма единствен критерий - ръст на разходите за лекарствен продукт, води до евентуална възможност за пълно (до и над 100%) покриване на дефицита, респективно изземване на приходите от продажба на лекарствения продукт в частта на ръста, до продажба при нулева или дори отрицателна цена. Такъв „ръст на разходите“ (наречен в Механизма „надвишение“) за лекарствен продукт спрямо предходната година, формират именно новите терапии, навлизащи на пазара в страната.

Следва да бъде обърнато внимание и на друго обстоятелство, че за продукт, който не е заплащан през предходната година (нов продукт, който, за първа година подлежи на реимбурсиране от НЗОК) целият разход на НЗОК представлява „надвишение“ или ръст по смисъла на Механизма. Подлежащата на заплащане на НЗОК сума се получава като въпросното „надвишение“ се умножи с коефициент, определен от НЗОК за всяко тримесечие и на годишна база. В Механизма не се съдържат ясни данни за начина на определяне на корекционния коефициент, освен това не се предвижда и граница, до която стойност на лекарствени продукт, заплатена от НЗОК, може да бъде иззета от ПРУ в резултат на приложението на Механизма.

Липсата на възможност за компенсиране между лекарствените продукти в различните подгрупи - „самостоятелни“ и „сборни“ води до по-неблагоприятно третиране на ПРУ/УП на иновативни лекарствени продукти, особено на тези, които се заплащат за първи път от бюджета на общественото здравно осигуряване през съответната година. Неравното третиране в резултат на начина, по който се определя надвишението в бюджета на НЗОК за всяка от основните групи лекарствени продукти, се дължи на начина, по който се разпределя преразходът на НЗОК върху отделните ПРУ/УП.

При съобразяване горната установеност, настоящата инстанция намира, че ПРУ/УП в резултат на заложения в Механизма метод на разпределение, който не допуска прихващане на икономия (спад на разходите) от техните терапии с изтекла патентна защита, които попадат в група „Сборни“ лекарствени продукти, с ръста на разходите за техните терапии с неизтекла патентна защита, които попадат в група „Самостоятелни“ лекарствени продукти. Споделими са съжденията изложени в жалбата, че нетният ръст, определен като критерий за прехвърляне върху ПРУ на преразхода, е изкуствено завишен, защото взима предвид само новите продукти, които водят до ръст на разходите на НЗОК за заплащането им, без да се намаля този ръст със спада на разходите на същата компания, в частта на лекарственото й портфолио на по-старите терапии, разходите за които намаляват.

В резултат е реално възможно да се стигне до ситуация, в която да се налага за компенсиране на преразход, който по същество не е формиран от заплащането на лекарствените продукти на компанията.

Както и по-горе е посочено размерът на задължението не е ясен, а се определя впоследствие на базата на критерии, които не са уредени в Механизма, а се определят с решение на НЗОК. Тази констатация ясно води на извода за нарушение на принципите за прозрачност и предвидимост по в чл. 12 и чл.13 от АПК.

Несъстоятелен е касационният довод изложен в проведеното открито съдебно заседание, че Механизмът за 2021 г. се прилага за притежателите на разрешения за употреба или техни упълномощени представители, които са сключили договор с НЗОК и им е известна компенсаторната мярка - изискването за възстановяване на превишените средства, установени при прилагане на механизма.

Сключването на договора по чл. 45, ал. 33 от 330 е задължително условие за участието на лекарствените продукти на съответния ПРУ/УП в системата на държавното здравно осигуряване. С. Г. норма регламентира, лекарствените продукти, включени в Приложения №№ 1 и 2 от ПЛС, за които не са сключени договори, не се заплащат от НЗОК. По този начин, сключването на договор с НЗОК и приемането на прилагането на Механизма се явява нормативно условие за достъп до пазара, финансиран от държавното здравно осигуряване. За ПРУ/УП не е налице възможност за избор за сключване договор с НЗОК, респективно да приемат Механизма или не. Съгласието на ПРУ/УП прилагането на Механизма спрямо тях, чрез сключването на договор, не води до възможност за НЗОК, да приема подзаконови нормативни актове, в противоречие с принципите на правото, с Конституцията и международните договори, по които България е страна и не изключва приетите от нея нормативни актове от контрола за законосъобразност и целесъобразност.

Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като е разпитал вещото лице по СИЕ, допусната и приета в производството пред АССГ, каквото твърдение в инвокирано в касационната жалба. СИЕ е била допусната и приета като доказателство по адм. дело № 2323/2021 г. на АССГ, което е присъединено към производството по адм. дело № 845/2022 г. по описа на ВАС, при спазване правомощието си предвидено в чл. 171, ал. 2 АПК, съдът е преценил за необходимо да се проведе повторно изслушване на вещото лице. Последното не може да се тълкува като нарушение на съдопроизводствените правила. С Определение от 08.12.2022 г. по делото, с което съставът отхвърля исканията за назначаване на експертизи, съставът изрично е отбелязал, че вещото лице по допусната от АССГ по адм. дело № 2323/2021 г. съдебно-икономическа е призовано да се яви в съдебното заседание за разпит и тогава страните ще могат да поставят въпроси на експерта. С оглед това обстоятелство, настоящата инстанция намира за неоснователно и възражението за противоречие между актовете на съдебния състав по адм. дело № 845/2022 г.

Действително, с определение от 08.12.2022 г. по делото, съдът е оставил без уважение искането на АбВи Германия ГмбХ Ко. КГ и АбВи ЕООД за допускане на съдебно-икономическа и съдебно-фармакологична експертизи. В самото определение обаче съдът е посочил, че в съдебното заседание на 01.11.2022 г, същият е задължил вещото лице по допусната от АССГ по адм. дело № 2323/2021 г. съдебно-икономическа експертиза да се яви в следващото съдебно заседание за разпит и тогава страните ще могат да поставят въпроси на експерта.

Неправилно е избирателното сочене на части от атакуваното решение, по този начин се изкривява действителната воля на съда. В този смисъл неоснователни са възраженията за наличие на противоречие в решението. Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни, а част от тях и несъстоятелни. Върховен административен съд, тричленен състав като е отменил обжалвания подзаконов нормативен акт – Механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2021 г. за лекарствените продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК, приет с решение № РД – НС – 04 – 3/12.01.2021 г. на Надзорния съвет на НЗОК, обн. в ДВ, бр. 11/09.02.2021 г., като издаден в нарушение на чл. 146, т.3, т.4, т.5 АПК, а именно при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, нарушение на материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на касатора разноски не се следват, а съобразно релевираното искане от страна на ответника "З. Ф. Б. ЕООД, на основание чл. 143, ал.3 АПК във вр. с чл. 228 АПК, на последния следва да се присъди сума в размер на 3 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно списък на разноските. В полза на останалите ответници разноски не се дължат, предвид липсата на претенция.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7199/28.06.2023 г., постановено по адм. д. № 845/2022 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав на Първо отделение.

ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса, да заплати на "З. Ф. Б. ЕООД [ЕИК] сума в размер на 3 600 (три хиляди и шестстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ С. С. п/ Л. П. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА