Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. А. Членове: М. П. В. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 8747/2023 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от началник отдел Оперативни дейности - Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Л. Р. срещу решение № 633 от 27.07.2023 г. по адм. дело № 1092/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-313-0115608 от 07.10.2022 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект обект за продажба на закуски, находящ се в гр. Хасково, бул. С. С. № 8, стопанисван от ЕТ Н.-П. П. гр. Хасково и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу извода на съда за неправилно приложение на оперативната самостоятелност от издателя на акта при определяне на срока на мярката от 7 дни. Намира, че изложените в заповедта мотиви по отношение на срока на мярката обосновават правилното му определяне и съответстват на залегналите в чл. 22 ЗАНН цели, за които мярката се налага, като не се установява нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Твърди, че изложените съображения на съда съгласно Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-97/21 са неоснователни. Позовава се на решение на СЕС по дело № С-524/15. Иска отмяната на решението и потвърждаване на издадената ЗНПАМ. Претендира присъждане на разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Ответникът ЕТ Н.-П. П. - гр. Хасково, в писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски.
Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на съдебен контрол пред АС - Хасково е била ЗНПАМ № ФК-313-0115608 от 07.10.2022 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект обект за продажба на закуски, гр. Хасково, бул. С. С. № 8, стопанисван от ЕТ Н.-П. П. - гр. Хасково и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.
Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена във връзка с извършена на 01.10.2022 г. проверка на търговски обект, стопанисван от ЕТ Н.-П. П. - гр. Хасково, при която от служител на НАП е извършена в 11:50 часа контролна покупка на две банички, на обща стойност 3,40 лева, заплатени в брой и за която продажба не е издадена фискална касова бележка при извършеното плащане, нито касова бележка от кочан. Изведен е КЛЕН от 01.10.2022 г. и дневен финансов отчет от ФУ, от който е установено, че липсва маркиране на фискална бележка за извършената продажба. Извършеното нарушение според административния орган се доказва и от установената касова разлика в размер на 246, 95 лв. За установените факти е съставен протокол за извършена проверка (ПИП) cep. АА №0115608 от 01.10.2022 г.
За да отмени наложената на търговеца ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в противоречие с целта на закона и при нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК. Съдът е приел за доказан между страните факта на извършеното нарушение от търговеца. Прието е, че в заповедта е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта досежно определения от органа срок на наложената на търговеца ПАМ. В решението е направен извод, че съображенията на административния орган, свързани с организацията на дейността на търговеца не са конкретни, като е съобразено и това, че нарушението е първо за жалбоподателя. В допълнение съдът посочил, че бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателно постановление /НП/, като имуществената санкция била заплатена от търговеца, с оглед на което ЗНПАМ е издадена при несъобразяване с Решение на СЕС по дело С-97/21. Взето е становище, че аргументите на административния орган относно продължителността на мярката нямат характер на същински мотиви, като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай за значимостта и баланса на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението и последиците от него. По тези мотиви процесната ЗНПАМ била отменена.
Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Решението на касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт по силата на чл.221, ал.2, изр. 2 АПК.
По делото липсва спор относно наличието на основанието за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, б. а ЗДДС, а именно установено по категоричен начин извършено от търговеца нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС за регистриране и отчитане на продажба чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан при извършените на съответната дата и час контролни покупки от органите по приходите в стопанисвания от ЕТ Н.-П. П. - гр. Хасково, търговски обект, за което не е издаден съответен документ за извършената продажба.
В случая спорен е въпросът дали определеният от административния орган срок на процесната ПАМ от 7 дни е обоснован с оглед спецификите на констатираното нарушение и дали с него се постигат целите по чл. 22 ЗАНН, както и дали с налагането на мярката е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК.
Безспорно в условията на обвързана компетентност и при наличието на тази фактическа установеност приходният орган е длъжен да наложи ПАМ, но е задължен и да изложи конкретни мотиви относно това кое налага срок на мярката за 7 дни, като се има предвид, че законодателят е определил максимален срок от 30 дни. Това задължение произтича както от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед, така и от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че относно срока на мярката в оспорената заповед са обективирани общи бланкетни изявления, които не отразяват тежестта на нарушението с оглед продължителността на срока, за който мярката се налага, което от своя страна препятства извършването на преценка от страна на съда относно законосъобразността на определения 7 - дневен срок и съответствието му с целта на закона. При определянето на срока в заповедта е необходимо да се излагат конкретни факти и обстоятелства, относими към съответния случай, поради което административният орган е длъжен след посочването им, да извърши съответната преценка за срока, като достатъчно я мотивира при спазване на принципа на съразмерност съгласно чл. 6, ал. 2 АПК. В процесния случай това не е сторено, единствената конкретика се отнася до местоположението на обекта, характера на осъществяваната дейност и установената положителна касова разлика в размер от 246.95 лв. Липсват конкретни данни за търговската дейност в обекта, не е отчетено цялостното поведение на търговеца, липсата на данни за предходни нарушения от същия характер, преценка на обороти от предходни дни или периоди.Това означава, че обосновано и при правилно прилагане на материалния закон АС - Хасково е достигнал до извода, че прилагането на ПАМ спрямо конкретния търговец за срок от 7 дни не е съобразено с целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН и с принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6 АПК.
С оглед доводите на касатора за неотносимост на Решение на СЕС по дело С-97/21 следва да бъде отчетен факта, че по делото е представен АУАН № F680129/05.10.2022 г. и издадено въз основа на него НП № 694996-F680129/13.03.2023 г., като имуществената санкция е заплатена от търговеца в намален размер от 80% , а именно 800.00 лв, видно от представеното платежно нареждане от 04.04.2023 г., във връзка със същото нарушение, за което е издадена ЗНПАМ. Обоснован е изводът на съда за несъответствието на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването с принципа на пропорционалност съгласно приетото с решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 /т. 47, т. 51 и т. 56/.
По така изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора разноски не се присъждат за касатора. В полза на ответника по касация се присъждат разноски в размер на 1 000 лв. по списък на разноски - за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Не е основателно направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар с оглед на размера му и правната и фактическа сложност на спора.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 633 от 27.07.2023 г. по адм. дело № 1092/2022 г. по описа на Административен съд Хасково.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на ЕТ Н.-П. П. - гр. Хасково, с посочен съдебен адрес гр. Хасково, ул. П.Р. С. № 3, офис № 8, разноски по делото в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА
/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА