Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Х. Б. по административно дело № 8835/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – Варна, действащ чрез процесуален представител П. И. - Сотирова гл. юрисконсулт, срещу решение № 880 от 26.06.2023г., постановено по административно дело № 862 по описа за 2023 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед № РД-11- 255/4/22.03.2023г. на директора на РЗОК – Варна в частта, с която на „МАКСИФАРМ“ ООД са наложени санкции – „финансови неустойки“ по т. І.2 – т. І.3 от заповедта в размер на по 50 лв., в общ размер 100 лв., и е постановено възстановяване на получената сума без основание в общ размер на 1,68 лв. ведно със законна лихва.

Касаторът счита решението за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като моли да бъде отменено в атакуваната част и да се постанови друго, с което да се потвърди изцяло процесния административен акт като законосъобразен. Претендира присъждане на направените разноски за заплащане на държавна такса и на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация - „МАКСИФАРМ“ ООД, ЕИК 103897652, действащо чрез пълномощника адвокат Бургазлиева, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а атакуваният с нея съдебен акт да се потвърди като правилен. Претендира и присъждане на направените разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, и основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение, поради което предлага то да бъде отменено като неправилно.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението в атакуваната част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери обжалваната част на решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

С процесната заповед в частта й по т. І.2 – т. І.3 директорът на РЗОК – Варна е наложил на основание чл. 50, ал. 1, т. 6, б. „а“ от индивидуалния договор между страните, сключен на 11.01.2022 г., на „МАКСИФАРМ“ ООД гр. Варна, собственик на аптека „Бриз“ в гр. Варна, финансови неустойки в размер на по 50 лева за установени нарушения на чл. 8, ал. 1, т. 4 от същия договор, съгласно която електронното предписание не се изпълнява в аптеката при несъответствие между предписания брой опаковки от ЛП, МИ и ДХСМЦ и определената доза на прием и другите общи изисквания по ЛП, МИ и ДХСМЦ. Органът е установил 2 еднотипни нарушения, състоящи се в това, че рецептите са изпълнени при неспазване на ограничението в Позитивния лекарствен списък посоченият в тях лекарствен продукт да се предписва и отпуска само за деца и юноши от 6 до 18 години. Заповедта е издадена след извършена проверка, резултатите от която са обективирани в констативен протокол, съобразено е постъпилото възражение срещу протокола от ръководителя на аптеката и управител на дружеството неин собственик, както и протокола от заседанието на арбитражната комисия, гласуването в която е завършило с равен брой гласове „за“ и „ против“.

За да постанови оспореното решение в обжалваната му част съдът е извършил съвкупна преценка на приетите по делото доказателства и сам е изследвал архивните файлове в сайта на НЗОК, въз основа на които приел заповедта в тази й част за материално незаконосъобразна. В мотивите са изложени правни изводи за неангажиране отговорността на дружеството, собственик на аптеката, предвид липсата на публикувани актуализиращите файлове към номенклатурата на аптечния софтуер на интернет страницата на НЗОК към момента на отпускане на лекарствения продукт. Прието е, че аптеката не е била уведомена за въведеното възрастовото ограничение за отпускане на лекарствения продукт, въпреки публикуването на това обстоятелство в позитивния лекарствен списък.

Решението на съда е правилно и законосъобразно постановено. Атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.

Съдебното решение в обжалваната му част, с която е уважена отчасти жалбата на дружеството против заповедта за налагане на санкции, е постановено при изяснена фактическа обстановка и спазване на съдопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и обоснованост на правните изводи. То не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Постановено е след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени законосъобразни правни изводи относно приложимия закон. В хода на съдебното производство първоинстанционният съд е проверил констатациите на административния орган, обусловили издаването на заповедта, и дадената от него правна квалификация на установеното при проверката, като предвид събраните доказателства и приложимия материален закон в мотивите на съдебното решението правилно е прието липса на извършени нарушения, които да налагат санкционирането им. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства. Основният довод в оспореното решение за незаконосъобразност на заповедта за санкции се базира на разпоредбата на чл.12, ал.5 от Индивидуалния договор, с оглед изрично установеното от съда, че възложителят НЗОК не е публикувал актуализирани файлове към номенклатурите на аптечния софтуер измененията в Приложение 1 на Позитивния лекарствен списък. В действителност на интернет страницата на НЗОК в рубрика „Лекарства и аптеки“ подрубрика „Списъци с лекарствени продукти“ тази промяна в ПЛС е публикувана на 19.01.2022г. без към този момента да са публикувани актуализираните файлове към аптечния софтуер, в нарушение на чл.12, ал.2 от ИД. Актуализираният файл, отразяващ промяната в Приложение 1 към ПЛС отнасяща се за възрастовото ограничение при отпускане на лекарствения продукт е публикувана като актуализиран файл към аптечния софтуер едва на 29.06.2022г. с отбелязване за влизане в сила от 01.07.2022г. При неизпълнение на това изискване, аптеката не носи отговорност за спазване извършените промени в ПЛС, както предвижда чл.12, ал.5 от ИД. Това право на изпълнителя не влиза в колизия с неговото задължение по чл.8, ал.1,т.4 от ИД с НЗОК, което изисква електронното предписание да не се изпълнява в аптеката при несъответствие на предписаното с ПЛС.

Настоящата инстанция споделя изводите и съображенията, изложени в мотивите на проверявания съдебен акт, поради което препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК и не следва дословно да ги преповтаря.

По възраженията в касационната жалба следва да се отбележи липсата на спор, че електронни рецепти за посочения в тях лекарствен продукт са изпълнени от аптеката на лица, чиято възраст е извън диапазона 6 – 18 години, което ограничение е въведено в Приложение 1 към Позитивния лекарствен списък. Основният спор е свързан с обстоятелството, че това е станало преди актуализационният файл към аптечния софтуер, съдържащ въпросното възрастово ограничение да е публикуван от НЗОК. Аптеката е изпълнила рецептите преди настъпване на този факта, поради което отговорността на собственика на аптеката не следва да бъде ангажирана.

С оглед гореизложеното решението в тази част не страда от пороци, които биха обусловили неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора се явява основателно искането на ответника по касация за присъждане на понесените от него деловодни разноски, които са доказани в размер на 400 лв., заплатени за възнаграждение на упълномощения адвокат.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 880 от 26.06.2023г., постановено по административно дело № 862 по описа за 2023 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед № РД-11- 255/4/22.03.2023г. на директора на РЗОК – Варна в частта, с която на „МАКСИФАРМ“ ООД са наложени санкции – „финансови неустойки“ по т. І.2 – т. І.3 от заповедта в размер на по 50 лв., в общ размер 100 лв., и е постановено възстановяване на получената сума без основание в общ размер на 1,68 лв. ведно със законна лихва.

ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса – Варна да заплати на „МАКСИФАРМ“ ООД, ЕИК 103897652, сумата от 400 (четиристотин) лева за направените деловодни разноски за производството пред касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ