Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Р. ЧЛЕНОВЕ:А. А. . АВРАМОВ при секретар С. И. и с участието на прокурора Георги Христовизслуша докладваното от съдиятаА. А. по адм. дело № 11489/2020

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на АЕС -Х ООД, чрез адв. Д. като процесуален представител, срещу решение № 838 от 07.08.2020 г., постановено по адм. дело № 411/2020 г. по описа на Административен съд - София област, с което са отхвърлени оспорванията на дружеството против заповед № ТС-146/11.03.2020 г. за одобряване на проект за ПУП - ИПРЗ за УПИ Х, кв. 97 по плана на гр. Е. П. и заповед № ТС-183/24.03.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, издадени от кмета на община Е. П. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени първата заповед и да се прогласи нищожността на втората или да се отмени като незаконосъобразна, а алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - кметът на община Е. П. чрез пълномощника си адв. Б., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответниците - НН Груп строй ООД, Топ транс ООД, З. К., С. Райсърт и И. К. не вземат становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство са: 1. Заповед № ТС-146/11.03.2020 г. на кмета на община Е. П. с която по заявление на НН Груп строй ООД и на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрен проект на ПУП – ИПРЗ на УПИ Х - за обществено обслужване, кв. 97 по плана на гр. Е. П. като се променя предназначението му за обществено обслужване и жилищно строителство, със следните устройствени показатели: Н - макс. 12 м, плътност на застрояване - 60%, Кинт - 1.2, озеленяване - мин. 40% и начин на застрояване - свободно; 2. Заповед № ТС-183/24.03.2020 г., с която на основание чл. 62, ал. 1 АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първата относно устройствените показатели за височина и интензивност на застрояването, както следва: Н - макс. 15 м и Кинт - 2.00.

За да постанови обжалваното решение, Административен съд - София област приема, че е сезиран с допустима жалба на АЕС -Х ООД, за което е налице правен интерес от оспорване на административните актове. Излага съображения за валидност на двете заповеди като издадени от компетентен орган. Приема, че са постановени в предвидената форма, при спазване на установената процедура, в съответстствие с материалния закон и неговата цел. Сочи, че е изпълнено правното основание за изменение на ПУП - ПРЗ по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, на което е издадена първата заповед. Излага съображения за неоснователност на възраженията на жалбоподателя относно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като на дружеството са съобщавани всички междинни актове и е гарантирана възможността да прави възражения и да ангажира доказателства. Приема, че подадените от оспорващия възражения срещу предложения от заявителя проект са обсъдени по съответния ред и от органа са изложени съображения относно тяхната неоснователност. Според съда жалбоподателят упражнява правото си на защита в пълен обем както в хода на административното производство, така и в съдебния процес, като съобщаването на заповедта по време на обявеното в страната извънредно положение не влияе на нейната законосъобразност. Намира за ирелевантни изложените доводи за наличието в съседство на имота, предмет на одобреното изменение на ПУП, на производствена база на АЕС -Х ООД за комунални дейности, която работи денонощно и свързаните с нея шум и неприятни миризми, както и аргументите за засягане на търговските интереси на всички собственици и ползватели на имоти в кв. 97, които попадат в зона за обществено обслужване. Обосновава извод за законосъобразност и на заповедта за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в разпоредителната част на първата. По тези съображения съдът отхвърля оспорванията срещу оспорените административни актове.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила по следните съображения:

От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е собственик на УПИ IХ, кв. 97 по регулационния план на гр. Е. П. съседeн на имота, предмет на оспорения ПУП, чието предназначение се променя, поради което дружеството попада в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Нормата предвижда, че непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана.

В чл. 8 ЗУТ се определя конкретното предназначение на имотите в различните видове територии. Съобразно относимата в случая разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план, като в урбанизирани територии, в каквато попада процесния УПИ, или в отделни поземлени имоти извън тях може да бъде - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други. В чл. 4, ал. 7 от Наредба № 7/2003 г. се посочва какво може да бъде предназначението на териториите и поземлените имоти по ал. 5 и 6. В случая с първата оспорена заповед е одобрен проект за ПУП - ИПРЗ за промяна на предназначението на УПИ Х - за обществено обслужване в „обществено обслужване и жилищно строителство“, т. е. от такова по чл. 4, ал. 7, т. 7 от Наредба № 7/2003 г. се включва в обхвата на т. 18. Обстоятелството, че жалбоподателят е заинтересовано лице по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, обуславящо правния му интерес да оспори заповедта, не означава, че е необходимо неговото съгласие за одобряване на изменението на ПУП - ПРЗ в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, тъй като имотът му е съседен и не е предмет на разработката.

Настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. По делото не са събрани относими за спора доказателства, което препятства проверката на направеното заключение за материална законосъбразност на оспорената заповед за одобряване ПУП – ИПРЗ и на постановената с втората заповед поправка в разпоредителната й част.

Правилен е изводът на съда, че първият акт е издаден от компетентен орган. В случая се касае за аминистративно производство по чл. 136, ал. 1 ЗУТ за изменение на действащ ПУП - ПРЗ, което е инициирано от заинтересовано лице, собственик на УПИ Х, кв. 97. Преди постановяване на първата оспорена заповед е спазена предвидената в чл. 135 ЗУТ процедура. Издаден е нарочен акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с който по искането на заявителя е разрешено да се изработи проект за изменение на плана в обхват УПИ Х с конкретно посочени устройствени показатели. Няма данни същата да е оспорена по съдебен ред, поради което е влязла в сила. Изготвеният проект е съобщен на заинтересованите лица. Необоснован е изводът на съда, че подаденото от жалбоподателя възражение е разгледано на заседание на ОЕСУТ и е прието за неоснователно. Оспорената заповед е мотивирана с решение на помощния орган от 03.09.2019 г. От неговото съдържание е видно, че е прието постъпилите възражения във връзка с обявения проект за ПУП - ИПРЗ да бъдат разгледани след предоставяне на график за работното време на депозиралите ги дружества. Данни за последващото им обсъждане от ОЕСУТ не са представени по делото. Действително това нарушение на установената процедура не е съществено и не води до засягане правото на защита на жалбоподателя, както и не обуславя незаконосъобразност на заповедта само на това основание. Същата е оспорена своевременно по съдебен ред и в жалбата са наведени доводи, идентични с тези в подаденото до органа възражение. Правото на защита на АЕС -Х ООД не е нарушено и от издаването на двата акта по време на обявеното в страната извънредно положение.

С първата оспорена заповед е променено отреждането на процесния УПИ, без изменение на регулационните му граници, като е предвидено застрояване на сграда със смесено предназначение. Съдът не проявява процесуална активност и по делото не са събрани доказателства относно това има ли одобрен общ устройствен план (ОУП) за територията, кой е действащият регулационен и застроителен план на гр. Е. П. устройствената зона, в която попада процесният УПИ и съответства ли предвиденото застрояване за тази зона. Видът устройствена зона е част от ОУП, ако такъв е одобрен за съответната територия, като ПУП трябва да съответства на ОУП. Конкретното предназначение на имота е елемент на ПУП-ПР.

В графичната част на одобрения ПУП - ИПРЗ е нанесена извадка, като е посочено, че е от действащия застроителен план за кв. 95, кв. 97 и кв. 98 на гр. Е. П. без данни за неговото одобряване. Отразено е, че кв. 97 е в зона Жс с нанесени показатели, което обаче не съответства на предназначението на процесния УПИ и съседните имоти, също с отреждане за обществено обслужване. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК в обжалваното решение липсват мотиви по основното възражение на жалбоподателя, че УПИ Х попада в друга устройствена зона и предвиденото в него застрояване на жилища противоречи на действащия застроителен план на града, както и че всъщност с оспорената заповед се променя не само предназначението на един имот, а устройствената зона на целия кв. 97. Обстоятелството, че УПИ Х, собственост на заявителя, е с лице към улица, като от другата й страна са разположени жилищни сгради, не доказва по категоричен начин в каква устройствена зона се намира той и какви са устройствените показатели за нея. Установяването на тези факти е от съществено значение за извършване на преценката относно допустимостта на предвиденото с оспорената заповед застрояване на четириетажна сграда със смесено предназначение - за обществено обслужване и жилища.

По делото не е изискана пълната административна преписка по издаване на първата оспорена заповед, съдържаща задание по чл. 125 ЗУТ, съгласувателни становища на заинтересованите институции по чл. 128, ал. 6 ЗУТ и др. данни по чл. 48, ал. 2, т. 1, б. а-т от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Не е изследвано наличието на одобрен ОУП за територията на община Е. П. както и въпроса относно предвижданията за процесния имот по действащия регулационен и застроителен план, в каква устройствена зона попада, какво е конкретното му предназначение спрямо тази зона. Не е изискано представянето на цветни копия от графичните части на ПУП-ИПРЗ със заверка за одобряването им от административния орган. Върху приложените по делото такива липсва отбелязване, че именно те са неразделна част от оспорената заповед.

При липсата на данни за посочените обстоятелства е невъзможно извършването на проверка за законосъобразност на оспорения ПУП-ИПРЗ. Съдът е бил длъжен да укаже на страните да представят доказателства, както и служебно да изиска такива, респ. да назначи съдебно-техническа експертиза за установяването им. Вместо това и в нарушение на чл. 171, ал. 2 и 4 АПК се произнася по същество без да изясни спора от фактическа страна, което довежда до постановяване на неправилно решение.

На следващо място преценката за законосъбразност на втората заповед, издадена на основание чл.62, ал. 1 АПК, е направена формално и без излагане на мотиви по основното възражение на жалбоподателя, че с нея на практика не се поправя очевидна фактическа грешка, а се извършва съществено изменение на одобрените устройствени показатели в противоречие с приложения проект и предвидените такива със заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ.

С оглед изложеното обжалваното решение като неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на същия съд от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да укаже на страните да представят доказателства за посочените по-горе обстоятелства и служебно да назначи съдебно-техническа експертиза, която след запознаване с пълната административна преписка в община Е. П. и извършване на проверка за наличието на ОУП за територията, за действащия регулационен и застроителен план на града, да отговори на поставените въпроси, изискващи специални знания.

При този резултат по искането за разноски пред касационната инстанция се дължи произнасяне от първоинстанционния съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 838 от 07.08.2020 г., постановено по адм. дело № 411/2020 г. по описа на Административен съд - София област.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Радкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Анелия Ананиева

/п/ Мартин Аврамов