2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 60737

София, 12.11.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 1883 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Н. Д. Т., с адрес в [населено място], представляван от адв. Р. Р., против въззивното решение № 260037 от 24 февруари 2021 г., постановено по в. гр. д. № 511/2020 г. по описа на Окръжен съд Шумен, с което се отменя решение № 260132 от 26 октомври 2020 г., постановено по гр. д. № 1185/2020 г. по описа на Районен съд Шумен, и вместо него е отхвърлен като неоснователен предявения от Т. против „Булсатком“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място], иск с основание чл. 66, ал. 2 КТ за осъждане на дружеството да заплати сумата 31110 лева, представляваща уговорено между страните обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, предвидено в т. 9 от допълнително споразумение № 95/01.08.2016 г. към трудов договор № 2173/06.06. 2011 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба, и в тежест на касатора са присъдени разноски.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и е необосновано. Сочи се, че исковата претенция се основава на разпоредбата на чл. 66, ал. 2 КТ, даваща правна възможност на страните по трудов договор да уговарят клаузи в него, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените в закона и в колективния...