2 № 30

гр. София, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втората година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВАпри участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа гр. д. № 1883 по описа за 2021 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Н. Д. Т., с адрес в [населено място], представляван от адв. Р. Р., против въззивното решение № 260037 от 24 февруари 2021 г., постановено по в. гр. д. № 511/2020 г. по описа на Окръжен съд Шумен, с което се отменя решение № 260132 от 26 октомври 2020 г., постановено по гр. д. № 1185/2020 г. по описа на Районен съд Шумен, и вместо него е отхвърлен като неоснователен предявеният от Т. против „Булсатком“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място], иск с основание чл. 66, ал. 2 КТ за осъждане на дружеството да заплати сумата 31110 лева, представляваща уговорено между страните обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, предвидено в т. 9 от допълнително споразумение № 95/01.08.2016 г. към трудов договор № 2173/06.06.2011 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба, и в тежест на касатора са присъдени разноски.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 60737 от 12 ноември 2021 г., постановено по настоящото дело, за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на въпроса следва ли да се нарушава договорната свобода на страните при тълкуване на волята им, с практиката на ВКС, обективирана в решение № 505 по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о.,...