Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: СВИЛЕНА П. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 8841/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности" – София в Главна дирекция /ГД/ „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, чрез ст. юрк. М., против Решение № 1123/19.06.2023 г., постановено по адм. дело № 314/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-С2044-0091626 от 23.02.2023 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности" – София в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – бърза закуска, находящ се в гр. Г. Д. [улица], стопанисван от ЕТ „Ф. К. - 2008 “, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 187, ал.1 от ЗДДС.
От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Конкретно се твърди, че изложените мотиви в ЗНПАМ са достатъчни и обосновават налагането ѝ за срок от 14 дни, като не е нарушен принципът на съразмерност. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на ЗНПАМ. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от другата страна по чл. 78 ал. 5 от ГПК.
Ответникът – ЕТ “Ф. К. – 2008“, чрез процесуалния си представител адв. Ш., в депозиран писмен отговор и допълнително представено писмено становище оспорва касационната жалба. По подробно изложени аргументи настоява да се приеме, че съдебният не страда от релевираните касационни пороци по чл. 209, т. 3 от АПК и за оставянето му в сила. Претендира съдебни разноски за касационната инстанция съобразно представени доказателства и списък по чл. 80 от ГПК.
Прокурорът от Върховната прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № № ФК-С2044-0091626 от 23.02.2023 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности" – София в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – бърза закуска, находящ се в гр. Г. Д. [улица], стопанисван от ЕТ „Ф. К. - 2008 “, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 187, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС.
За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 14.02.2023 г. при извършена проверка в търговски обект – бърза закуска, находящ се в гр. Г. Д. [улица], стопанисван от ЕТ „Ф. К., посоченият търговец в качеството си на субект по смисъла на чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ не е изпълнил задължението си да регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка /ФКБ/ от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство (ФУ).
При проверката е установено следното: извършена е контролна покупка на 1 бр. безалкохолна напитка на стойност 0,90 лева, платени в брой преди легитимацията на органите по приходите, за която продажба не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ или от кочан с бележки. Установено е също така и че е на лице положителна касова разлика между оборотите, отчетени по ФУ, и фактическата касова наличност на средствата в брой в размер на 163,45 лева.
Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0091626/14.02.2023 г.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство, е установено от събраните по делото доказателства, но налагането на ПАМ за срок от 14 дни не е съобразено с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, както и че при конкретните факти по делото (е нарушен и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Според АС - Благоевград също така посочените в акта мотиви, касаещи срока за налагане на ПАМ, са общи и лишени от конкретност.
Касационната инстанция преценява оспореното решение като валидно и допустимо - то е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от разпоредените правни последици.
Решението е правилно постановено.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118“. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца, установен като извършител на нарушението, ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него“.
Както нееднократно се посочва в съдебната практика обаче при упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон.
В рамките на така осъществения съдебен контрол и при преценка на съда, че продължителността на срока, за който е приложена ПАМ, вкл. и през призмата на принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК и на предвидените в чл. 22 от ЗАНН законови цели, е незаконосъобразно определена, спрямо фактите по делото, се следва цялостна отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Съдът не може да замени волята на административния орган и вместо него да определи друг срок на предприетата ПАМ.
Правилно е приел първоинстанционният съд, че мотивите за срока на налагането на ПАМ са недостатъчни и общи. Не се съдържа обосноваване на обстоятелството как тежестта на конкретното нарушение обуславя налагането на ПАМ за срок от 14 дни. Органът се е мотивирал с целта на ПАМ, както и с общоприети постановки, които не касаят конкретния случай. Различен извод не следва и от посочения тип и местоположение на обекта, нито от факта на установената положителна касова разлика, при положение че е прието същата да не произтича от неотчетени касови продажби – така съставения АУАН № F696614 от 16.02.2023 г. на инспектор по приходите при ЦУ на НАП. Така изложеното не може да се приеме, че съставлява надлежно мотивиране на срока на ПАМ, което да обоснове предприемането ѝ за 14 дни.
Всъщност въобще не става ясно, как точно е формирана волята на административния орган за налагането на ПАМ около неговия среден размер, съответно каква е корелацията между просто изброените факти и този срок, т. е. каква е тяхната тежест.
При липсата на каквито и да било конкретни мотиви, свързани с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката в случая е надлежно мотивиран. Фактът, че нарушението е доказано, не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ.
Следва да се посочи, че съдебната практика на съставите на ВАС, изразена например в Решение № 9560 от 23.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2219/2021 г., VIII о., Решение № 9544 от 21.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2021 г., VIII о., Решение № 8627 от 15.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1695/2021 г., VIII о., Решение № 10412 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3782/2021 г., I о., Решение № 10393 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11248/2020 г., I о. и др., ясно се е консолидирала върху разбирането, че ЗНПАМ следва да е надлежно мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ (които мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи конкретните факти по делото), който от друга страна следва да е съобразен с принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК, а и на целите, формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като условие за законосъобразността ѝ.
Що се касае до изложените мотиви относно допуснатото нарушение на чл. 50 от Хартата на основните свободи на Европейския съюз (2016/C 202/02), касационната инстанция намира следното.
От представените доказателства се установява, че действително спрямо търговеца е образувано и производство по ЗАНН във връзка с ангажиране административно наказателната му отговорност за така констатираното административно нарушение със съставянето на АУАН № F69612 от 16.02.2023 г. на орган по приходите при ЦУ на НАП. От друга страна по делото липсва приложено доказателство, същото да е приключило с издаването и на Наказателно постановление /НП/, което да е и влязло в сила.
В депозираните пред касационната инстанция писмени бележки се излагат доводи за наличието на такова НП, което да е влязло в сила и санкцията по него да е заплатена.
Доказателства за едно такова положение не са представени.
При тези факти не може автоматично да се приеме, че с налагането на процесната принудителна административна, конкретно при определения неин срок, се стига до нарушаване на чл. 50 от Хартата на основаните права на европейския съюз (2016/C 202/02) (наричана по-долу само Хартата) при съобразяване разрешението дадено, с Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С-97/21г.
Всъщност не е доказана хипотезата на допуснато автоматично кумулиране на административното производство за прилагане на ПАМ и административнонаказателното производство за налагане на имуществена санкция за едно деяние срещу същото лице, изразяващо се в нерегистриране и отчитане на продажба на стоки чрез издаване на документ за продажбата, без да е гарантирано, че е сведено до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и без да е преценено дали тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение (Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С-97/21г.).
Предвид изложените от касатора аргументи, следва да се посочи, че макар, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ да е насочена към различни цели, при кумулиране на две мерки с наказателноправен характер (а те са такива), би могло да се стигне до накърняване принципът “non bis in idem”, залегнал и в чл. 50 от Хартата, без от фактите по конкретния казус да се установяват причини, които да обосноват неговото ограничаване.
Така СЕС в т. 56 от Решение по дело С-97/21 посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели.
В крайна сметка в случая се касае до две санкции с наказателно правен характер – административно наказание „имуществена санкция“ в конкретен неин размер и административна мярка „запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него за определен срок“ /виж Решение от 04 Май 2023 г. по дело С-97/22 на СЕС, т.49/, и всякога при това положение се следва преценката дали едно такова кумулиране съответства на тежестта на извършеното нарушение, в аспекта и на спазване принципът на съразмерност/пропорционалност, дефиниран и в чл. 6 ал. 5 от АПК.
При липсата на доказателства за приключването на административно наказателното производство обаче, на този етап няма как да бъде сторена казаната преценка, за да се приеме допусната нарушение и на чл. 50 от Хартата.
С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение намира, че решението е правилно постановено при изложението в настоящото решение мотиви, и следва да се остави в сила, като нестрадащо от релевираните касационни пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
При този изход на спора разноски се следват в полза на ответната страна.
Що се касае до стореното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от процесуалния представител на касатора, съдът го намира за основателно. В случая размерът му от общо 1 600 лева касационната инстанция намира, че е прекомерен спрямо фактическата и правна сложност на казуса и конкретно осъществения обем процесуално представителство. Изготвен е отговор на касационна жалба, депозирани са и писмени бележки, с което последното се изчерпва. При това положение претендираните от ответника по касация разноски, следва да бъдат сведени до минимума от 1 000 лева, дефиниран в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1123/19.06.2023 г., постановено по адм. дело № 314/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на ЕТ “Ф. К. – 2008“, [ЕИК], [населено място], О. Г. обл. Благоевград, сумата от 1 000 (хиляда) лева, разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ С. П. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА