Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в закрито заседание в състав: Председател: Б. Ц. Членове: М. М. Х. К. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 8843/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.

Образувано е по молба на К. И. 1 ООД гр. София, подаден чрез процесуален представител с искане за изменение на решение № 1827/15.02.2024г., постановено по адм. дело № 8843/2023г. по описа на ВАС, осмо отделение, в частта за разноските.

Като основание на молбата е посочен текстът на чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. В молбата се излагат доводи, че неправилно съдът е присъдил разноски в размер на по-ниско от претендираното, като за първата инстанция, така и за касационната такава, като не е взел предвид, че адвокатското възнаграждение се претендира със заплатено ДДС, а и е пропуснато да се присъдят и разноските заплатени за експертизи и д. т. по първоинстанционното дело и д. т. по частната касационна жалба.

Ответника по молбата директор на дирекция ОДОП гр. София не изразява становище.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима. По същество, молбата е основателна.

С решение № 1827/15.02.2024г., постановено по адм. дело № 8843/2023г. тричленен състав на ВАС е оставил в сила решение № 4914/19.07.2023г., постановено по адм. дело № 2693/2022г. на Административен съд София-град, с което е отменен по жалба на дружеството РА № Р-22221020004837-091-001/05.11.2021г., поправен с РАПРА № П-22221021197932-003-001/17.11.2021г. Със същото решение е отменено определение от 23.08.2023г., на същия съд, постановено по същото дело и е осъдена НАП да заплати на молителя сума в размер на 10 447.48лв., редуцирани разноски за първата съдебна инстанция за адвокатско възнаграждение. Осъдена е НАП да заплати на дружеството и сума в размер на 28 278лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Пред касационната инстанция е приложен списък с разноските, включващ адвокатско възнаграждение в размер на 34 800лв. с ДДС., както и 150лв. д. т. по частната жалба. Представена е фактура № 1364/17.08.2023г. за заплатена сума представителство пред касационната инстанция с включен ДДС.

Представен е и списък по чл. 80 от ГПК пред първоинстанционния съд съдържащ претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 42 000лв. с ДДС, 400лв. за депозит по СТЕ и допълнително още 1 308лв., както и 50лв. д. т. по жалбата. Представена е и фактура № 1285/04.05.2023г. за платено адвокатско възнаграждение с включено ДДС.

Нормата на чл. 248 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, регламентира правото на страна по делото да поиска съдът да измени или допълни постановеното от него решение в частта за разноските.

В конкретния случай се претендира изменение на съдебното решение в частта на разноските, като съдът присъди техния пълен размер, с включено ДДС и заплатените д. т. и разноски за експертизи.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, отговорността за разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за адвокат пълномощник, а когато тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС, и цената с включен ДДС е заплатена от страната, направените разноски обхващат пълния размер на възнаграждението с включеното ДДС. Правните услуги, предоставени по реда на Закона за адвокатурата съставляват облагаема възмездна доставка. Съгласно 2а от Наредба № 1/09.07.2004г., за регистрираните по ДДС адвокати дължимият данък се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Дали страната - ползвател на облагаема по ЗДДС услуга, има право на възстановяване на данъчен кредит не е от значение при преценката за ангажиране на отговорността за разноските на насрещната страна. Отношенията на страната с трети страни, включително с държавния бюджет, са ирелевантни за отговорността за разноските.

С оглед горното, както и приетото от съда в съдебното решение редуциране размера на претендираното адвокатско възнаграждение за всяка една от съдебните инстанции, то следва последното да се заплати с включен в него ДДС т. е. следва да се присъди допълнително невключения ДДС в присъдените адвокатски възнаграждения. Размера на претендираното адвокатско възнаграждение за пред касационната инстанция следва да е този търсен от страната 34 800лв., поради извършени разноски касаещи и частната жалба. Следва да се присъдят и посочените но не намерили отражение в диспозитива на съда в частта за разноските тези свързани с платените д. т. и депозити за експертизи.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че решение № 1827/15.02.2024г., постановено по адм. дело № 8843/2023г. по описа на ВАС, осмо отделение следва да се измени в частта за разноските като се присъдят в полза на жалбоподателя допълнително съдебни разноски в общ размер за двете съдебни инстанции от 9 797.50лв. /сумата се получава от разликата между присъдените разноски със съдебното решение и претендираните такива в молбата/.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 1827/15.02.2024г., постановено по адм. дело № 8843/2023г. по описа на ВАС, осмо отделение в частта за разноските, като ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София да заплати допълнително на К. И. 1 ООД със седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица], [номер], представлявано от управителя К. С., сума в общ размер на 9 797.50лв. /девет хиляди седемстотин деветдесет и седем и 0.50/, представляваща допълнително присъдени разноски за две съдебни инстанции.

Определението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ