Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ДЕСИСЛАВА С. К. при секретар М. С. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 8875/2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Директор на РЗОК – Плевен срещу Решение №4137 от 21.06.2023 г., постановено по адм. дело №11613/2022 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена негова Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание №51-09-107/25.11.2022г. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на „Специализирана болница за активно лечение по кардиология“ЕАД със седалище в гр. София срещу цитираната по-горе писмена покана. Претендира разноски.
Ответникът – „Специализирана болница за активно лечение по кардиология“ЕАД оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.
Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна.
За да отмени издадената от касационния жалбоподател писмена покана, първостепенният съд е приел, че в хода на производството по нейното издаване органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон.
Настоящият касационен състав намира последните изводи за необосновани.
Не е спорно, че между „Специализирана болница за активно лечение по кардиология“ЕАД и НЗОК е сключен договор №150502/25.02.2020г. за оказване на специализирана болнична медицинска помощ, по силата на който изпълнителят се е задължил да извършва същата, като спазва всички изисквания по ЗЗО и действащия НРД за МД.
С. З. на касационния жалбоподател от 16.09.2022г. е била възложена планова пълна тематична проверка на изпълнителя, извършена в периода 19.09. – 30.09.2022г., приключила със съставяне на Протокол №РД-08-Пр-869 от 30.09.2022г. за констатации и Протокол за неоснователно получени суми(ПНПС) №331/2022г. от същата дата.
За констатирани нарушения по лечения на ЗОЛ по: ИЗ №1479/2022г.; ИЗ №1465/2022г. и ИЗ №1232/2022г. със Заповед №РД-08-1962 от 08.11.2022г. на Директор РЗОК – Плевен на болничното лечебно заведение са били наложени на основание чл.413 ал.3 от действащия НРД за МД 2020 – 2022г. три санкции „Финансова неустойка“ в размер на по 200 лева. Тази заповед е била връчена на дата 09.11.2022г. на управителя на ЕАД-то, съобразно отбелязването на л.16 от делото на АССГ
Последващо на дата 25.11.2022г. касационният жалбоподател е издал и разглежданата в това производство писмена покана, в която на основание чл.76б ал.1 от ЗЗО поканил изпълнителя да възстанови за посочените по-горе истории на заболяванията на сумите, получени по съответните клинични пътеки, по които са лекувани трите ЗОЛ, а именно сума в размер на общо 17 040 лева.
Настоящият състав намира, че в случая административният орган е спазил предписаното в новелата на чл.76б ЗЗО, на което основание е издал писмената покана. Съгласно ал.1 на посочената норма, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон или на НРД, Директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми, като според ал.2 той издава писмената покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на заповедта за налагане на санкции.
В дадения случай е налице за трите лекувани ЗОЛ по посочените ИЗ и КП Заповед за налагане на санкции, издадена на 08.11.2022г., връчена на следващия ден на управителя на лечебното заведение, за която няма данни да е била оспорена(то и няма твърдения в тази насока). При това положение актът е станал стабилен считано от дата 24.11.2022г., поради което не е имало пречка на дата 25.11.2022г. Директор РЗОК – Плевен да издаде писмена покана на основание чл.76б ЗЗО за възстановяване на получените по тези три случая суми от Касата по КП №20.1 и КП №28(2 бр.).
Действително в издадената на дата 25.11.2022г. писмена покана заповедта за налагане на санкции не е посочена конкретно, но налице е пълен идентитет между описаните в нея случаи и тези в поканата. В този смисъл този нейн недостатък не може да се приеме за съществен.
При това положение и след като заповедта за налагане на санкции е била приложена в административната преписка, респ. не е имало данни, а и твърдения за нейното оспорване, при констатираното нейно редовно връчване, то обоснован е извода, че същата е била стабилен административен акт към датата на издаване на писмената покана. В тази връзка аргументите на първостепенния съд не могат да бъдат споделени, тъй като не са необходими други данни, за да се прецени влизането в сила на санкционния акт. За страната, която не приема, че това е така, е била налице тежест – да установи този положителен факт, но такива твърдения по делото не са били въведени, респ. и такова доказване не е било проведено.
Не се споделят и възраженията на ответника по касация, че е налице несъобразяване на издадения с акт нормата на чл.59 ал.2, т.4 и т.7 АПК, които са основания за неговата отмяна, след като са изложени ясно фактическите и правни основания, които са достатъчни за издаването му, респ. за възстановяване на конкретно получените за лечението на ЗОЛ по трите истории на заболяването, докато по отношение т.7 изискванията в акта се изпълнени изцяло.
Или налице е касационното основание по чл.209 т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, поради което съдебното решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което жалбата на болничното заведение се отхвърли, като неоснователна.
По разноските.
При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, на основание чл.143 ал.3 във връзка с чл.144 от АПК, чл.78 ал.8 от ГПК, чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за правната помощ, на НЗОК се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 400 лева, които включват по 100 лева всяка инстанция за осъщественото представителство от юрисконсулт и 200 лева за платена ДТ за касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл.221 ал.1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение №4137 от 21.06.2023 г., постановено по адм. дело №11613/2022 г. по описа на Административен съд – София град, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Специализирана болница за активно лечение по кардиология“ЕАД със седалище в гр. София срещу издадената от Директор на РЗОК – П. П. покана за възстановяване на суми получени без правно основание №51-09-107/ 25.11.2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за активно лечение по кардиология“ЕАД със седалище в гр. София да заплати на Национална здравноосигурителна каса с адрес на призоваване гр.София, ул."Кричим"№1 сумата от общо 400(четиристотин) лева разноски по делото за всички инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Д. С. п/ ЯВОР КОЛЕВ