Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:З. Ш. ЧЛЕНОВЕ:Д. Ч. Е. Д. при секретар П. К. и с участието на прокурора Чавдар Симеоновизслуша докладваното от председателяЗ. Ш. по адм. дело № 11560/2020
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А. С. чрез процесуалния й представител адв.П. В. срещу решение № 4820 от 09.09.2020 г. по адм. дело № 13193 по описа за 2019 г. на Административен съд - София град (АССГ). С него отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-15-1637/22.10.2019 г. на министър на земеделието, храните и горите, с която на основание чл.107, ал.1, т.5 и чл.108 от Закон за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорваната заповед и присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции, съответно в размер на 1010.00 лв. и на 1070.00 лв., представляващи такива за адвокатски възнаграждения и за държавни такси.
Ответната страна по касационната жалба - министърът на земеделието, храните и горите оспорва същата чрез адв.Д. Н.. Претендира присъждане на съдебни разноски в размер на 700.00 лв., представя списък по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК и не прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касационния жалбоподател.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № РД-15-1637/22.10.2019 г. на министър на земеделието, храните и горите, с която на основание чл.107, ал.1, т.5 и чл.108 от Закон за държавния служител е прекратено служебното й правоотношение.
По делото е установено, че А. С. е заемала длъжност директор в дирекция Правна в Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ), с ранг II старши държавен служител, считано от 22.10.2019 г. С Постановление на Министерския съвет № 260 от 14.10.2019 г. (обн., ДВ, бр. № 82 от 18.10.2019 г.) § единствен от неговата заключителна разпоредба е отменен Устройствения правилник на МЗХГ (обн., ДВ бр. № 55 от 2017 г.). С член единствен от това постановление е приет нов Устройствен правилник на МЗГХ. Според чл.18 от този нов Устройствен правилник общата администрация на министерството е организирана в 9 броя дирекции, между които е и нова дирекция Правни дейности и законодателство на Европейския съюз. Със заповед № РД 09-970 от 18.10.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите е утвърдена нова структура на административните звена в МЗХГ, считано от 22.10.2019 г. Според нея в посочената дирекция попадат отделите Правни дейности и Секретариат (от състава на старата дирекция Правна) и два нови отдела - Национално законодателство и Законодателство на Европейския съюз. С посочената заповед № РД 09-971 от 18.10.2019 г. министърът е утвърдил ново длъжностно разписание, в сила от 22.10.2019 г., респ. и нова длъжностна характеристика за длъжността директор на дирекция Правни дейности и законодателство на Европейския съюз. В тази длъжностна характеристика са включени задължения по отпадналата длъжност директор на дирекция Правна, но и нови преки задължения. Въведени са нови изисквания за допълнителна магистърска степен Право на Европейския съюз, като изискванията за езикова квалификация са: задължително владеене на английски език на европейско ниво В 2, което се удостоверява със сертификат и владеене на поне още един език от работните езици на Европейската комисия, което да съответства на европейско ниво В1. По делото не е бил спорен фактът, че адресатът на заповедта, която е била оспорена, е с висше юридическо образование, магистър по специалност Право, както и че владее английски език на ниво В1. За утвърдената нова длъжностна характеристика за длъжността директор на дирекция Правни дейности и законодателство на Европейския съюз А. С. е била уведомена, като с връчването на тази длъжностна характеристика на същата е даден срок до 21.10.2019 г. да представи доказателства за притежаване на изискващата се допълнителна квалификационна степен и документ за езикови познания, с оглед по-високите изисквания за тях, а именно владеене и на втори език от посочените. В дадения срок държавният служител не е представил такива доказателства. Издадена е процесната заповед, с която на основание чл.107, ал.1, т.5 и чл.108 от ЗДСл служебното правоотношение е било прекратено, като е постановено и изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
При тази фактическа обстановка по спора административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл, в изискващата се писмена форма и съдържание, според тази разпоредба. Заповедта е материално законосъобразна, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е спазена целта на закона. В мотивите на акта си съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателката, включително и дадената от нея квалификация на действията на административния орган като такива представляващи превратно упражняване на власт, и целящи заобикаляне на закона с назначаване на обсъжданата длъжност на лица, неотговарящи на новите изисквания.
Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна. Основният спорен момент по делото е бил дали са налице предпоставките, уредени в посоченото в заповедта правно основание, а именно чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, за да бъде осъществено законосъобразно прекратяване на служебното правоотношение, по което страна е жалбоподателката. Това основание изисква наличието на обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си, освен в случаите на здравословни причини затова (тези по чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл), която е възникнала по време на реализиране на самото служебно правоотношение. В Закона за държавния служител липсва легална дефиниция на понятието обективна невъзможност, като в съдебната практика се приема, че се касае за състояние, възникнало по причини, стоящи извън волята на страните по служебното правоотношение, поради което те са непреодолими. За да е налице обективна невъзможност по смисъла на посочената разпоредба, а именно по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл е необходимо да са налице три кумулативно дадени условия: да е създадена нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по правоотношението.
Съгласно чл.13, ал.1 от Закона за администрацията (ЗЗД) държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, заемат длъжности, чиито наименования се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията. В Класификатора се посочват и разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, необходими за заемане на всяка длъжност, както и видът на правоотношението, по което тя се заема. В чл.14, ал.1 от ЗЗД е предвидено, че за заемане на определена длъжност в администрацията са необходими минимална степен на завършено образование и професионален опит или ранг. Според ал.2 от същата разпоредба основните изисквания за заемане на длъжност в администрацията се определят със закон. По делото не е бил спорен фактът, че жалбоподателката е отговаряла на изискванията за образователна степен и за езикова квалификация за заеманата от нея длъжност. По силата на заповед № РД 09-971 от 18.10.2019 г. министърът на МЗХГ е утвърдил ново длъжностно разписание, в сила от 22.10.2019 г., респ. и нова длъжностна характеристика за длъжността директор на дирекция Правни дейности и законодателство на Европейския съюз. С нея се поставят нови изисквания, а именно допълнителна магистърска степен Право на Европейския съюз, като изискванията за езикова квалификация са освен задължително владеене на английски език на европейско ниво В 2, което се удостоверява със сертификат и владеене на поне още един език от работните езици на Европейската комисия, което да съответства на европейско ниво В1. Следва да се посочи, че последвалите изисквания за тази длъжност са допълнителни по естеството си, доколкото лицето отговаря на изискванията за минимална степен на образование, както и на допълнителните изисквания за езикова класификация, и същите са въведени едностранно, т. е. по силата на волята на едната страна по действащо правоотношение. Действително е налице нова фактическа обстановка, а именно настъпила промяна в изискванията за заемане на длъжността, която промяна обаче не се дължи на обективна причина. Следва да се посочи, че съдът не осъществява контрол върху Устройствения правилник и уредената в него структура на МЗГХ, както и върху длъжностното разписание, утвърдено от административния орган, респ. върху длъжностната характеристика за всяка една конкретна длъжност и не прави преценка относно необходимостта от изменение на изискванията за нея, както и за поставяне на нови такива. Осъществяването на такива промени обаче представлява едностранна промяна по отношение на развиващо се служебно правоотношение, което не е прекратено или изменено по съответния законов ред, в резултат на което се препятства възможността държавния служител да изпълнява служебните си задължения, още повече че по делото има данни и за превратно упражняване на власт. Преценката и квалификацията на тази промяна като едностранна и водеща до невъзможност за изпълнение на задължения по служебно правоотношение е от компетентността на съда при осъществяване на контрол върху оспорван административен акт, какъвто е заповедта за прекратяване на такова правоотношение на обсъжданото правно основание. Не се явява реализиран съставът на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, поради което оспорената заповед се явява материално незаконосъобразна.
Обжалваното решение като неправилно постановено следва да се отмени и понеже спорът е изяснен от фактическа страна трябва да се постанови решение по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката.
При този изход от спора на касационния жалбоподател следва да се присъдят съдебни разноски за две съдебни инстанции, представляващи такива за държавни такси и адвокатско възнаграждение в размер общо на 2 080.00 лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.
Съобразно изложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4820 от 09.09.2020 г. по адм. дело № 13193 по описа за 2019 г. на Административен съд - София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалба на А. С. заповед № РД-15-1637/22.10.2019 г. на министър на земеделието, храните и горите, с която на основание чл.107, ал.1, т.5 и чл.108 от Закон за държавния служител е прекратено служебното й правоотношение.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите да заплати на А. С. сумата 2 080.00 лв., съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Здравка Шуменска
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Донка Чакърова
/п/ Емил Димитров