Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: В. Н. Н. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията Н. А. по административно дело № 8905/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас, подадена чрез главен юрисконсулт Р. П., против Решение № 737 от 10.07.2023 г., постановено по адм. дело № 799/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, в обжалваната част, с което, по жалба на Многопрофилна болница за активно лечение Д-р М., е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-25-538/20.04.2023 г., издадена от директора на РЗОК Бургас, в частта по т. 1 и т.2 от оспорената заповед и са присъдени разноски.

Релевирани са доводи относно неправилно приложение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76 от Закона за здравното осигуряване и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

О. М. болница за активно лечение Д-р М. ООД, при редовно призоваване, чрез адв. К. намира жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение.Претендира разноски, като не представя доказателства за сторени разноски, нито списък по чл.80 от ГПК.

Представителят на Върховна прокуратура е дал мотивирано заключение за частична недопустимост, а по същество за неоснователност на оспорването.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Допустимостта произтича от обстоятелството, че независимо от непрецизната формулировка в титулната част на жалбата, на страница втора от същата ясно е изразена волята на касатора, че обжалва съдебният акт, в частта му, с който са отменени точка 1 и 2 от оспорената пред първоинстанционния съд Заповед за налагане на санкции № РД-25-538/20.04.2023 г., издадена от директора на РЗОК Бургас.В останалата част досежно точка 3 от посочената заповед касационна жалба не е депозирана от ответника по касация, поради което първоинстанционното съдебно решение е влязло в сила и не е предмет на настоящата касационна инстанция.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е неоснователна.

Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № РД-25-538/20.04.2023 г., издадена от директора на РЗОК Бургас, с която на Многопрофилна болница за активно лечение Д-р М. ООД в частта й по т. 1.1 и т.1.2 са наложени две санкции финансова неустойка, всяка от които в размер на 200.00 лева, и двете за нарушение по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл.380 вр. чл.384 от НРД на МД за 2020 2022 г във вр.74 и 77 от Договор № РД-НС-01-4-13/29.04.2022г за изменение и допълнение на НРД.

По делото безспорно е установено, че между НЗОК и Многопрофилна болница за активно лечение Д-р М. е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с № 021158/20.02.2020 г. С. З. № РД-25-164/13.02.2023 г., и №РД-25-238/01.03.2023г на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, директорът на РЗОК Бургас е разпоредил извършване на самостоятелна проверка на Многопрофилна болница за активно лечение Д-р М.. По своя вид и обхват проверката е тематична, със задачи: 1. Контрол относно спазване на изискванията на НРД за МД 2020-2022г. и ЗЗО по отношение на дейност за м. януари 2023 г.; 2. Контрол по писма на Управителя на лечебното заведение.; 3. Контрол по справки от РЗОК Бургас.

В изпълнение на заповедта, определените контрольори са извършили тематичната проверка, като резултатите от нея са изложени в Констативен протокол № 265/07.03.2023 г и протокол за неоснователно получени суми № 305/08.03.2023г. Протоколът е връчен на проверяваното лечебно заведение на 10.03.2023 г. с указания, че може да подаде писмено становище в 7- дневен срок пред директора на РЗОК Бургас срещу направените констатации.

При тези данни, директорът на РЗОК Бургас е издал процесната заповед № РД-25-538/20.04.2023г, като е възприел, че е налице хипотезата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО,като е наложил на дружеството - ответник по касация три броя финансови неустойки по 200 лв всяка.

Първоинстанционният административен съд е отменил Заповед за налагане на санкции № РД-25-538/20.04.2023 г. в частта й по т.1.1 и т.1.2, аргументирайки се, че административният акт е издаден при липса на мотиви, както и при разминаване между изложените фактически основания и правните норми, които са посочени, че са нарушени от медицинското заведение, което представлява съществено процесуално нарушение и отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Върховният административен съд, шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно.

Доводите на АС-Бургас за допуснати нарушения на материалния закон при издаването на оспорената заповед в посочените по горе две точки са обосновани.Досежно двете идентични нарушения - по отношение на пациентите В. С. и С. И., хоспитализирани в лечебното заведение през месец януари 2023г е констатирано, че в титулната страница на първичен медицински документ история на заболяването съответно номера [номер] и [номер] не е попълнен задължителен реквизит [заличен текст] съгласно изискванията на Указание за попълване на на история на заболяването.Приложение № 2б Първични медицински документи към НРД, съставът на АС-Бургас правилно е констатирал, че спрямо двамата пациенти Стоянов и Иванов са налични данни за придружаващи заболявания, но за тези заболявания не са налични нито данни, нито твърдения на административния орган, че спрямо ЗОЛ са били назначени хранителен режим/ диета, които да не са били отразени при попълване на история на заболяването.Ето защо и правилно е прието, че е спазено изискването на Указание за попълване на на история на заболяването.Приложение № 2б Първични медицински документи към НРД .Обосновани са изводите на първоинстанционния съд за липса на предпоставките по чл.384 вр. чл.380 от НРД 2020-2022гвр. Чл. 55 ал.2 т.5 ЗЗО.Очевидно е, че описанието на нарушението в оспорената заповед по т.1.1 и т.1.2 не би могло да се включи в някоя от формите на фактически състави по посочения по горе текст от НРД.Административният орган е квалифицирал нарушенията като свързани с документооборота, като изискването по чл.380 вр. чл.384 т.8 от НРД е за правилно водене и съхранение на документацията, в това число на историята на заболяването на всеки пациент.В посочените по горе Указание за попълване на на история на заболяването.Приложение № 2б Първични медицински документи към НРД ясно е посочено, че диета и хранителен режим се попълва, ако пациентът има такива.При липсата на предписание за хранителен режим или диета, като част от специфичното състояние на здравето на пациента, то и изискването за вписване в титулната част на история на заболяването не би могло да се подведе под посочената от административния орган нарушение на правната норма.Посоченото нарушение между фактическото описание на нарушението и правната норма, която обуславя санкционирането му правилно е преценено от първоинстанционния съд като основание за отмяна на заповедта в тази й част.

Въз основа на изожените по по горе мотиви, настоящият Първи състав на Върховен Административен съд, приема, че в решението на Административен съд - Бургас не се откриват визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т.3 от АПК.Същото е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка и при правилно изведени правни изводи, поради което следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация е претендирал разноски, но липсват доказателства за извършването им, поради което и разноски не следва да се присъждат.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 737 от 10.07.2023 г., постановено по адм. дело № 799/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, в обжалваната част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ