6№ 509/06.02.2024 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цанова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2274 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 553/14.12.2022 г. по гр. д. № 611/2022 г., с което Апелативен съд - П., потвърждавайки първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част, е уважил иска на А. А. И. срещу ЗК „Лев Инс“ АД по чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, заявен като частичен, до сумата 320 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 27.08.2019 г., ведно със законните лихви от 16.08.2018 г.

Решението се обжалва от ЗК „Лев Инс“ АД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните правни въпроси, обобщени и конкретизирани по начина, изяснен в т. 1 ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК: 1. При възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат следва ли съдът да посочи въз основа на кои установени по делото обстоятелства основава извода си за наличие или липса на съпричиняване и да изясни тяхното значение при установяване на увреждащия механизъм? 2. Следва ли съдът да посочи в решението си какъв е механизмът на увреждането, да изясни кои установени по делото обстоятелства са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на делинквента, кои имат за причина поведението на увреденото лице, и така да определи обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и процента, с който го намалява на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД? и 3. Законът допуска ли съдът да базира изводите си за увреждащия механизъм само на заключението на вещо лице, без да го обсъди заедно с...