Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. К. Членове: А. Р. Г. С. при секретар С. М. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията А. Р. по касационно административно дело № 9076/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/.

Образувано е по касационна жалба от П. П. от гр. София срещу Решение № 6970 от 21.11.2022 г., постановено по адм. дело № 2493/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение № 2-2039/21.02.2022 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/ в частта му, с която е установена и обявена принадлежност на П. П. към органите на Държавна сигурност /ДС/ и разузнавателните служби на Българската народна армия /БНА/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. М. В. административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решение № 2-2039/21.02.2022 г. на Комисията, в частта му, в която е установена и обявена принадлежност на касатора към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател П. П., не се явява. Представлява се от адв. К., която поддържа касационната жалба на своя доверител, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на атакуваното с нея съдебно решение.

Ответникът, Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, редовно призован, се представлява от юриск. Мутафчийска, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебния акт по съображения, подробно развити в отговора на жалбата и устно в хода на делото по същество.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 8, ал. 4 във вр. чл. 29, ал. 7 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е отхвърлил жалбата П. П. срещу решение № 2-1800/17.03.2020 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, в частта му, с което е установена принадлежността на П. П. към органите по чл. 1, ал. 1 от Закона в качеството му на [заличен текст].

За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и спрямо лице, което по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 3, ал. 1, т. 18 подлежи задължително на проверка по специалния закон, в качеството му на лице, заемало или заемащо публична длъжност от 10 ноември 1989 г. до извършването на проверката. Съдът е приел, че решението на комисията е правилно като постановено в съответствие с административнопроизводствените правила и съгласно изискванията на материалноправните разпоредби. Според АССГ представените с административната преписка документи рег. бланка; разходен документ, отчетен от щатен служител; документи от ръководил го щатен служител, съдържащи се в дело Ф. 1, а. е 4535; рег. дневник; картони обр. 1 -2 бр. и обр. 3, както и останалите документи от личното досие на жалбоподателя, доказват по безспорен начин принадлежността му към органите на ДС по см. на чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона, доколкото същите попадат сред неизчерпателно изброените документи, установяващи тази принадлежност по силата на цитираната по-горе законова разпоредба. Съдът е развил и подробни съображения за това, че Комисията е длъжна при наличие дори на един от посочените документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА да обяви принадлежност, без да има възможност да преценява дали реално е извършвано сътрудничество или не, тъй като Комисията действа при условията на обвързана компетентност и правомощията й се свеждат само до констатиране на факта на принадлежност към органите по чл. 1 от закона. Не на последно място съдът е приел, че оспорването от жалбоподателя на приложените по делото два броя картон обр. 1 -2 бр. и обр. 3. в открито производство по реда на чл. 193, ал. 3 от ГПК е останало недоказано след подробен анализ на съдържанието на документите и Инструкция № І-20 от 20.01.1978 г.

Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Още с първоначалната си жалба срещу административния акт на Комисията, по повод която е образувано съдебното производство по адм. д. № 2493/2022г. по описа на АССГ, жалбоподателят П. П. чрез процесуалния си представител е оспорил истинността на писмени документи под опис, на база на които Комисията е обявила принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона, като е поискал на основание чл. 193, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) съдът да открие производство по оспорването им. В противоречие с разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, съдът в открито съдебно заседание, проведено на 26.09.2022г., е отхвърлил искането на адв. К., представляваща жалбоподателя Попов, по чл.193 от ГПК с мотива, че същото е неотносимо към спора и няма да допринесе за разрешаването му по същество.

Недопускането на своевременно направено и допустимо по закон искане за откриване производство по оспорване истинността на официални документи, въз основа на които е постановен обжалвания административен акт, препятства правото на защита на жалбоподателя в съдебното производство и съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на постановения съдебен акт.

Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение.

Съгласно разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК присъждане на разноски в настоящото производство не се дължи.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 6970 от 21.11.2022 г., постановено по адм. дело № 2493/2022 г. по описа на Административен съд София град и

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

секретар:

Членове:

/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА

/п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

Особено мнение на съдията докладчик Албена Радославова

Не съм съгласна с мнозинството от съдебния състав за неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Считам, че касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Споделям становището на АССГ, че при действието на специалния Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/ дори една успешно проведена процедура по оспорване автентичността на подписите, положени върху посочените от жалбоподателя официални документи, послужили за обявяване принадлежността на Попов към органите по чл.1, не би довела до друг правен извод по същество.

Удостоверителната сила на тези документи следва да бъде тълкувана разширително с оглед специалното законово понятие документ по смисъла на 1, т.1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, съгласно което за целите на специалния закон това е всеки записан текст, независимо на хартиен или на електронен носител, независимо от кого и в какво негово качество е съставен, дали е подписан или не. Изхождайки от законовото определение на 1,т.1 от ДР на специалния закон, АССГ правилно е приел, че, независимо от това кой точно е подписал за вербовчик, доколкото във всички представени документи информацията относно трите имена, дата на раждане, дата на вербовка, номер на кадровото досие и формата на сътрудничество по отношение на Попов са повтарящи и безпротиворечиви, то Комисията е била длъжна до обяви принадлежността му към органите по чл.1 от Закона.

Съгласно разпоредбата на чл.25 от закона принадлежността към органите по чл..1 се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които са различни за щатен служител, нещатен служител и за секретен сътрудник и са изброени съответно т.1,2 и 3 на ал.1 от чл.25 от закона. Сред изброените документи за секретен сътрудник попадат регистрационния картон, картони образец №1 и № 3 /без допълвания и зачерквания/,цялото досие на Попов като секретен сътрудник и други документи, явяващи се достатъчни за обявяване принадлежността му към органите по чл.1.

Изготвил :

/А. Р./