Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. Н. Членове: С. Х. П. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията С. Х. по административно дело № 9030/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление.
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ ИПП Б. Т. 2014-2020 год., чрез представител по пълномощие старши юрисконсулт В. З. против Решение № 118/01.08.2023 год., постановено по административно дело № 95/2023 год. по описа на Административен съд Ямбол. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение е заявено, че мотивите на първоинстанционния административен съд са общи и не кореспондират на конкретните факти по казуса, без да оборват констатациите на административния орган. Заявено е несъгласие с формирания от съда извод за материалната незаконосъобразност на процесното решение за определяне на финансова корекция. Посочва, че формално процедурата е спазена, но за участие е поканено дружество, с чийто управител бенефициерът е осъществил съвместна дейност. Твърди се, че аргументите, обосноваващи наличието на конфликт на интереси са по отношение на установената свързаност между Е. И., като управител на дружеството избрано за изпълнител и членството й в ОС на С. Е. жена. Твърди се, че е налице необосновано облагодетелстване от конкретното дружество, като липсва информация как бенефициерът е избрал изпълнителя и какви са мотивите в адресираната покана. Заявено е, че изложените мотиви от съда се базират на неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и не съдържат правна обосновка на направените изводи. Твърди, че съдът не е изложил мотиви по отношение на фактите, които приема за установени, липсва и анализа на фактите и обстоятелствата, отнесени към приложимото право. Сочи, че съдът е пропуснал да съобрази понятието конфликт на интереси при обсъждане на относимите факти. За неправилен е приет извода на съда, че от страна на органа не са изложени конкретни съображения по какъв начин се проявява икономическия интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес, както за възложителя, така и за изпълнителя по договора. Оспорва размера на определения материален интерес по делото, като в тази връзка неправилно било определено и адвокатското възнаграждение. В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на С. Е. жена. Претендира се и присъждане на разноски юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и държавна такса за касационното оспорване. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява.
О. С. Е. жена, с БУЛСТАТ [номер] със седалище гр. Ямбол, [улица], представлявано от Т. Б., чрез представител по пълномощие адв. С. Е. от Адвокатска колегия - Ямбол в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Според ответника, обосновано първоинстанционния съд е приел липсата на установявания от страна на административния орган, че бенефициерът е допуснал конфликт на интереси при упражняване на функциите си. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на съдебното решение на първоинстанционния административен съд. Претендира се и присъждане на разноски по представен списък.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението като правилно да остане в сила.
Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд Ямбол е отменил Решение № РД-02-14-367/21.03.2023 год. на ръководителя на Управляващия орган на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП Б. Т. 2014-2020 год. и е присъдил в тежест на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) разноски в размер на 2 127,44 лева.
За да постанови този правен резултат, от фактическа страна административният съд е установил, че между МРРБ, в качеството му на Управляващ орган (УО), в партньорство с Асоциация на младите бизнесмени в Одрин, Р. Т. гр. Одрин, представлявано от Председателя на изпълнителния съвет, в качеството й на водещ партньор (ВП) е сключен Договор за субсидия по линия на Инструмента за присъединителна помощ (ИПП II) с № РД-02-29-96/17.02.2020 год. Целта на договора е предоставяне на субсидия от УО за изпълнение на проект озаглавен Съвместен мобилен наръчник за популяризиране на Одрин и Ямбол като туристически и културни дестинации (Съвместен наръчник) . В чл. 1, ал. 3 от договора е указано, че ВП поема задължението да изпълни проекта в сътрудничество с Партньор 2 С. Е. жена, гр. Ямбол, Р. Б. Общата стойност на договора е оценена на 111 666,17 евро.
С цел реализиране на проекта, С. Е. жена, гр. Ямбол е провело Опростена процедура (Single tender), съгласно условията на Практическото ръководство за договорни процедури за външни дейности на Европейския съюз (PRAG) за избор на изпълнител за услугите посочени в офертата на изпълнителя - Част Г: Техническа оферта, точка 3 Техническа оферта и приложение I Техническо задание.
В резултат на проведената процедура е сключен Договор за услуга № СВ005.2.22.044/1 от 22.05.2020 год., с предмет Организация на събития, с изпълнителя Странджа БГ ЕООД, представлявано от управителя Е. И., като стойността на договора е 8 145 евро с включен ДДС.
В МРРБ е постъпило уведомление за съмнение за нередност с № УТС-188/20.01.2023 год., като обект на сигнала е сключения Договор за услуга № СВ005.2.22.044/1 от 22.05.2020 год. между С. Е. жена, гр. Ямбол и Странджа БГ ЕООД. Във връзка с този сигнал, с писмо изх. № 99-00-3-15/15.02.2023 год., ръководителят на УО е уведомил бенефициера за постъпилия доклад за нередности по проекта, финансиран по програма ИНТЕРРЕГ ИПП България - Турция 2014-2020. В писмото са обективирани следните констатации на органа: По времето на сключване и изпълнение на Договор № СВ005.2.22.044/1/22.05.2020 год. и според наличната информация към 18.11.2021 год., Е. И. - управител на изпълнителя Странджа БГ ЕООД, гр. Ямбол, е член на общото събрание на сдружение ЕВРОКЛУБ ЖЕНА - върховен орган на управление на възложителя. В минал период (към 06.02.2010 год.), Е. И. е била член и на управителния съвет на възложителя. Установено е, че срокът на сключения договор е не по-късно от 17.05.2021 год., като липсват данни договорът да е продължен. Посочено е също, че съобразно чл. 50, т. 1 от Устава, (променен, допълнен и приет на проведено на 18.11.2021 год. Общо събрание на Сдружение ЕВРОКЛУБ ЖЕНА), източници на средства на сдружението са имуществените вноски на членовете, стопанската дейност, предвидена в Устава, дарения от физически и юридически лица, спонсорство, а в т. 3 е предвидено, че юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност не може да сключва сделки с лицата по т. 1, както и с юридически лица, в които посочените лица са управители или могат да наложат или възпрепятстват вземането на решения, освен ако сделките са в очевидна полза на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност или са сключени при общи условия, публично обявени. С оглед обстоятелства, констатирани в хода на извършената съобразно Заповед № РД-02-14-30 от 06.01.2023 год. проверка, възниква съмнение за наличие на конфликт на интереси във връзка с изпълнението на Договор № СВ 005.2.22.044/1 от 22.05.2020 год.
Така установените факти са мотивирали УО да приеме наличието на нарушение и липсата на прозрачност при възлагането на Договор за услуга № СВ 005.2.22.044/1 от 22.05.2020 год. между С. Е. жена и Странджа БГ ЕООД. В подкрепа на този извод е направено позоваване на разпоредбата на чл. 61, 3 от Регламент 2018/1046, съгласно която, за целите на параграф 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес.
РУО е приел, че участието на Е. И. в С. Е. жена индикира към наличие на икономически интереси, както и към наличие на частен икономически интерес от нейна страна, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на дейностите по проекта, предвид участието в различен период от време на лицето, като член с право на глас в ОС на сдружението. В подкрепа на това твърдение е посочено, че процедурата е проведена без налична състезателност, отправена е една покана, а офертата на избрания изпълнител е приета веднага. В този смисъл, по мнение на органа, установените обстоятелства сочат категорично наличие на опорочаване по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046. По мнение на административния орган, установените факти, относно свързаността между лицата в дружествата, представляват обективни обстоятелства, които съответстват на съдържанието на понятието икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен интерес по смисъла на чл. 61, 3 от Регламент 2018/1046, тъй като опорочават безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник в изпълнението на бюджета на Съюза.
В съответствие с горните доводи е обоснован извод, че нарушението представлява конфликт на интереси, съгласно чл. 61 от Регламент 2018/1046 и следва да се квалифицира като нередност по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, за която следва да се определи финансова корекция в размер на 100% от стойността на допустимите разходи по Договор № СВ005.2.22.044/1 от 22.05.2020 год. между Странджа БГ ЕООД и С. Е. жена, с предмет Организация на събития на стойност 8 145 евро с вкл. ДДС.
Предвид горното и на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, РУО е указал на бенефициера възможността в двуседмичен срок да представи коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. Във връзка с предоставената му възможност, С. Е. жена е представило възражение с вх. № 99-00-3-15(2)/02.03.2023 год., в което е развил доводи за материалната незаконосъобразност на определянето на финансова корекция, доколкото липсва извършване на твърдяното нарушение, съответно липсва нередност. Развити са конкретни доводи за липсата на конфликт на интереси между бенефициера и изпълнителя на Странджа БГ ЕООД. В съответствие с подробно заявените доводи, бенефициерът е посочил, че липсват предвидените в закона основания за определяне на финансова корекция, поради което предлага УО да вземе решение за липса на установена нередност.
Като е приел депозираното възражение за неоснователно, РУО е постановил Решение № РД-02-14-367/21.03.2023 год., с което е определил финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ по Договор с № СВ005.2.22.044/1 от 22.05.2020 год. между С. Е. жена и Странджа БГ ЕООД с предмет Организация на събития на стойност 8 145 евро с вкл. ДДС. В мотивите на административния акт са възпроизведени констатациите, обективирани в писмо изх. № 99-00-3-15/15.02.2023 год., като в допълнение са описани възраженията на бенефициера и са заявени съображения, относно тяхната неоснователност.
При така установените фактически обстоятелства и след анализ на приложените по делото доказателства и преценка на допустимостта и основателността на жалбата, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила.
По отношение на материалната законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е приел, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. При формиране на този извод, съдът е приел за основателно възражението на оспорващия, че административният орган не е установил, че бенефициера е допуснал конфликт на интереси при упражняване на функциите си. В подкрепа на този извод е посочено, че доказателствата по делото сочат на извод, обратен на формирания от УО за нередност и конфликт на интереси. Според мотивите на оспорения административен акт, по време на сключване на договора за услуга - 22.05.2020 год. и към 18.11.2021 год., Е. И. - управител на Странджа БГ ЕООД, гр. Ямбол, е била член на ОС на Сдружение ЕВРОКПУБ ЖЕНА - върховен орган на управление на възложителя. Процесният договор за услуга е подписан на 17.05.2020 год. и е със срок на действие до 17.05.2021 год., който не е продължаван, а изпълнението е приключило преди изтичане на договорения краен срок. Действително, в определен период назад преди сключване и изпълнение на договора според писмените доказателства и свидетелските показания, Е. И. е била член на сдружението, а за времето от 2010 г. до 2015 г. е била член на управителния му съвет в качеството на ЕТ Е. И.. Доказателствата по делото обаче недвусмислено сочат, че считано от 04.09.2018 год., когато на заседание на УС е разгледано Заявление за прекратяване на членство № 16 от 09.08.2018 год., депозирано от Е. И. като ЕТ Е. И., същата е прекратила членството си в сдружението, което обстоятелство се установява и от представения Списък на редовните членове на сдружението към 04.09.2018 год., в който Е. И. не фигурира. Съобразно чл. 10 от Устава, действащ до 18.11.2021 год., членството в сдружението е доброволно, а придобиването на членство става чрез подаване на писмена молба до управителния съвет на сдружението, която се внася за гласуване на следващо заседание на УС и членството се придобива от датата на решението на УС. Според чл. 16 от същия този устав, членството се прекратява с едностранно писмено волеизявление до управителния съвет на сдружението. Именно в изпълнение на този ред е подаденото от Е. И. като ЕТ Е. И. заявление за прекратяване на членство от 09.08.2018 год., като от тази дата членството на лицето в сдружението е прекратено, поради което името не фигурира в списъка на редовните членове на сдружението към 04.09.2018 год. както и към 31.03.2020 год. Действително, Е. И. отново е станала член на сдружението, считано от 01.09.2021 год., когато на заседание на УС на сдружението е разгледано подаденото от нея като управител на Странджа БГ ЕООД Заявление за членство вх. № 14 от 28.06.2021 год., видно от съставения Протокол 2 от 01.09.2021 год. Съдът е приел, че по силата на чл. 50, т. 1 от Устава на сдружението, според който източници на средства са имуществените вноски на членовете, стопанска дейност, дарения, спонсорство и други, а с т. 3 е установена забрана за сключване на договори с лицата по т. 1. Тази т. 3 от чл. 50 на Устава обаче влиза в сила след 18.11.2021 год. съобразно приетото от общото събрание на сдружението, обективирано в наличния по делото Протокол от 18.11.2021 год., което е след периода на сключване и изпълнение на процесния договор. В действащия преди 18.11.2021 год. и в периода на сключване и изпълнение на договора устав, описаната в т. 3 от чл. 50 забрана не съществува - сдружението първоначално е било учредено в частна полза и с решенията на общото събрание на 18.11.2021 год. се преобразува в такова в обществена полза, съответно едва тогава е вписвана и посочената забрана. Първоинстанционният съд е посочил, че тези аргументи не са взети предвид от административният орган. Съдът е приел, че не би могло да се приеме за вярно твърдението в оспорения акт, че е налице свързаност между бенефициера Сдружение ЕВРОКЛУБ ЖЕНА и изпълнителя Странджа БГ, гр. Ямбол. Следователно, не е налице и конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният административен съд е приел сезиращата го жалба за основателна, поради което е отменил оспорения административен акт и е присъдил в полза на оспорващия разноските по делото.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. При постановяване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.
Основателни са мотивите на първоинстанционния административен съд и относно материалната незаконосъобразност на оспореното решение на РУО.
В разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ е указано, че финансовата подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция когато по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. От своя страна, в чл. 61, 1 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е посочено, че финансовите участници по смисъла на глава 4 от настоящия дял и другите лица, включително националните органи на всяко равнище, участващи в изпълнението на бюджета при условията на пряко, непряко и споделено управление, включително в подготвителните действия, в одита или в контрола, не предприемат никакви действия, които могат да поставят собствените им интереси в конфликт с тези на Съюза. Те предприемат също така подходящи мерки за предотвратяване на конфликт на интереси във функциите, за които носят отговорност, и за справяне със ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси. По отношение на понятието конфликт на интереси, в 3 на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е указано, че за целите на параграф 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес.
Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че понятието конфликт на интереси е относимо по отношение на фактически обстоятелства, при които лицата, участващи в изпълнението на бюджета на Общността и имащи задължение за неговото правилно разходване, действат безпристрастно и обективно и не са опорочени по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. Текстът на 1 на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 недвусмислено въвежда и понятието ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси. Това от своя страна обосновава извод, че наличието на риск от предполагаем конфликт на интереси следва да се основава на обективни и разумни съображения, т. е. следва да бъдат подложени на проверка фактическите данни за наличие на връзки между функциите и съответния интерес.
В настоящият случай, за да обоснове извод за наличие на конфликт на интереси, РУО се е позовал на това, че по време на сключване на договора за услуга 22.05.2020 год. и към 18.05.2021 год., лицето Е. И. управител на Странджа БГ ЕООД е била член на ОС на Сдружение ЕВРОКЛУБ ЖЕНА - върховен орган на управление на възложителя. Процесният договор за услуга е подписан на 17.05.2020 год. и е със срок на действие до 17.05.2021 год., който не е продължаван, а изпълнението е приключило преди изтичане на договорения краен срок. Следва да се отчете и обстоятелството, че от събраните писмени доказателства, безспорно се установява, че Иванова е била член на управителния съвет на сдружението, като в периода от 2010 год. до 2015 год. в качеството на ЕТ Е. И. е била член на управителния му съвет. Относимо към настоящият правен спор е и обстоятелството, че към 09.08.2018 год., членството на Иванова в сдружението е прекратено, в т. ч. и към момента на подписване на договора за услуга, а и към момента на неговото изпълнение.
Настоящият касационен състав намира, че обстоятелството, че дадени лица в определен период (значително преди датата на сключване на договора за възлагане на обществена поръчка) са били в един и същ орган на управление на едно и също Сдружение, не обосновава непременно наличието на конфликт на интереси. Така формираният от РУО извод се явява материално незаконосъобразен, доколкото посочените от органа факти не обосновават приложението на цитираните по-горе норми от Регламент (ЕС) 2018/1046.
Предходни и последващи периоди не могат да обосновават свързаност на лицата. На 04.09.2018 год., на заседание на УС е разгледана молбата на Е. И. за прекратяване на членството № 16 от 09.08.2018г., депозирано от нея в качеството й на ЕТ Е. И. и същата е прекратила членството си в сдружението, поради което и името й не фигурира в списъка на редовните членове на сдружението към 04.09.2018 год. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че Е. И., не само през периода на подготовка, възлагане и изпълнение на поръчката, но около две години преди това не е била член на ОС на С. Е. жена.
Основателни се явяват изводите на първоинстанционният съд, Е. И. отново е станала член на сдружението, считано от 01.09.2021 год., когато на заседание на УС на сдружението е разгледано подаденото от нея като управител на Странджа БГ ЕООД заявление за членство вх. № 14 от 28.06.2021 год., видно от съставения Протокол 2 от 01.09.2021 год. Правилно е прието, че т. 3 от чл. 50 на Устава на сдружението, според която е установена забрана за сключване на договори с лицата по т. 1 (източници на средства са имуществените вноски на членовете, стопанска дейност, дарения, спонсорство и други), като е посочено, че тази точка влиза в сила след 18.11.2021 год. съобразно приетото от общото събрание на сдружението, обективирано в наличния по делото Протокол от 18.11.2021 год., което е след периода на сключване и изпълнение на процесния договор. В действащия преди 18.11.2021 год. и в периода на сключване и изпълнение на договора устав, описаната в т. 3 от чл. 50 забрана не съществува - сдружението първоначално е било учредено в частна полза и с решенията на общото събрание на 18.11.2021 г. се преобразува в такова в обществена полза, съответно едва тогава е вписвана и посочената забрана.
Обстоятелството, че Е. И., като управител и собственик на дружеството, избрано за изпълнител, в минал период е била член на органите за управление на цитираното сдружение не обосновава само по себе си извод за опорочаване на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на възложителя по причини, свързани с икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес, в какъвто смисъл са разпоредбите на Регламента. В този смисъл следва да се има предвид, че съюзната разпоредба предполага наличието на опорочена безпристрастност и то при наличието на конкретни фактически обстоятелства и причини. В настоящият случай, от страна на административния орган такива конкретни обстоятелства и причини не са обосновани.
Описвайки фактическите констатации за свързаност между лицата, административният орган не е изследвал и анализирал по какъв начин тези факти обосновават наличието на конфликт на интереси по определението, дадено в 3 на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Цитираната разпоредба на общностното право включва в понятието всякакъв друг пряк или косвен личен интерес, който би опорочил безпристрастното и обективно упражняване на функциите на лице, което е част от адресата на помощта. В случая органът се е позовал на участието на представляващия дружеството, избрано за изпълнител в управителните органи на Сдружението. В мотивите на административния акт, липсват конкретни доводи или аргументи по какъв начин това участие обосновава наличието на икономически интерес. С никакви обстоятелства не е подкрепен и изводът на органа, че изпълнителят е бил в по-благоприятно положение, тъй като е имал възможност да получи информация за предстоящото възлагане на дейностите с оглед съвместната му работа с бенефициера.
Действително, разпоредбата на чл. 61, 3 от Регламент (ЕС) 2018/1046 съдържа и израза всякакъв друг пряк или косвен личен интерес, който се явява по-широк и надхвърля пряката връзка между бенефициера и конкретното лице. В настоящият случай, от страна на административния орган липсва извършен анализ на твърдяната свързаност между двете лица и извод в резултат на този анализ, че именно тази свързаност обосновава опорочаване на безпристрастността и обективността при осъществяване на функциите на възложителя. Както правилно е приел и първоинстанционният административен съд, в мотивите на административния акт са посочени единствено връзките между тези две лица, но по същество липсват мотиви, които да удостоверят, че така установените взаимоотношения между тях са опорочили проведената процедура. В този смисъл, доколкото административният орган не е обосновал извод относно твърдяното наличие на конфликт на интереси чрез посочени конкретни проявления на икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес, то формирания правен извод за наличие на извършено нарушение се явява недоказан.
В съответствие с така развитите мотиви, настоящият касационен състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че в отсъствие на посоченото в акта нарушение, изразяващо се в конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 не е налице посочената от органа нередност, за която да бъде определена финансова корекция на бенефициера. С оглед на това, сезиращата касационна жалба се явява неоснователна, а оспореното съдебно решение, като законосъобразно следва да се остави в сила.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 2000 (две хиляди) лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 11.09.2023 год., според който сумата е изплатена изцяло и в брой в момента на подписване на договора и служи като разписка за извършеното плащане. По отношение заявеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, доколкото касаторът не посочва конкретни доводи за твърдяната прекомерност, за която съдът не следи служебно (по аргумент от чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл.144 АПК). От друга страна, с оглед материалния интерес, претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е към предвидения минимум в чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на фактическата и правна сложност на спора. С оглед 1, т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да бъдат поети от Министерство на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издател на акта.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 118/01.08.2023 год. по адм. дело № 95/2023 год. на Административен съд Ямбол.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството с адрес гр. София, [улица], да заплати на С. Е. жена, с БУЛСТАТ [номер], със седалище гр. Ямбол, [улица]сумата от 2 000,00 (две хиляди) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
секретар:
Членове:
/п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ
/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА